Ремонт в двора на къща паметник на културата във Варна предизвика обществено недоволство

По искане на Община Варна строителите на зимна градина в имот, недвижима културна ценност, на ул. „Сливница“ 20 премахват бетона, който бе излят преди дни в двора. Изграждането на преместваема постройка към ресторанта породи обществено недоволство заради премахването на оградата от ковано желязо и шадравана в двора на къщата.

От отдел „Строителен контрол“ в Община Варна вчера са издали предписание за разбиване на поставения бетон и отстраняването му от строителната площадка, съобщиха от ведомството. Причината е, че в проекта за зимна градина със застроена площ 441 кв.м е планирано настилката да бъде на пясъчна основа с клинкерни плочи, а не бетон, което означава, че изпълнителят е извършил нарушение, поясняват от администрацията.

При осъществена проверка е установено, че в целия обхват на определеното по одобрената схема място на преместваемия обект е излят бетон със средна дебелина 10 сантиметра, в който са вградени стъпките за колоните. Собствениците са започнали действия по раздробяване на бетона след издаване на предписанието, допълват от Общината.

Къщата датира от началото на 20-те години на миналия век. Тя е декларирана в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности през 1982 г. като жилищна сграда със статут на недвижим архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория „местно значение”. Всички намеси в границите на имота подлежат на съгласуване с НИНКН и Министерството на културата.

Къщата е издигната от варненеца Григор Пейчев, който в края на 1921 г. възлага на архитект Стефан Венедикт Попов проектирането ѝ. Строителството започва през следващата година и до 1923 г. е завършено. Зданието е с широк преден и заден двор с решетка от ковано желязо с портални части за вход на файтон и два отделни за стопаните от булеварда и вътрешния двор. Скулптурните пластики и композиции на фасадата на сградата и в задния двор са дело на варненския скулптор Кирил Шиваров. През 1929 г. къщата става собственост на братята Кокашвели, след 1944 г. е национализирана и служи на Окръжния комитет на БКП, а след промените от 1989 г. имотът е закупен от банково учреждение, пише в книгата за Стефан Венедикт Попов на изследователя и краевед Християн Облаков.

Снимки: БТА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok