Руското влияние в Западните Балкани - коментар на хърватския журналист Владо Вурушич

Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО продължава да е във фокуса на политическите разговори на международната сцена. Как това отеква на Балканите и защо хърватския президент Зоран Миланович постави условие членство на двете страни в Алианса?

За "Светът и ние" специално интервю даде хърватският журналист Владо Вурушич от влиятелното издание "Ютарни лист".

Защо г-н Миланович не иска да подкрепи влизането на Финландия и Швеция в НАТО?

Владо Вурушич: Това е една от най-големите тайни, да кажа мистерията, на хърватската политика сега. За това се дискутира най-много. Всъщност, Миланович иска да свърже въпроса за влизането на Финландия и Швеция в НАТО с въпроса за положението на хърватите в Босна и Херцеговина или с изборния закон, с измененията в изборния закон там. Впрочем, аз мисля, че това е само на повърхността, това е едно извинение, същинското основание заради конфликта с Премиера Пленкович, който продължава вече почти две години. Tози голям сблъсък между тях двамата е абсурд, защото Миланович дойде на власт като вариант в ляво. За него гласуваха ляво ориентираните избиратели в Хърватия, а днес, той всъщност е говорител и водач на радикалната десница, която по въпроса за положението на хърватите в Босна и Херцеговина също иска нови избори и да събори сегашния премиер. Влизането на Финландия в НАТО е станало за него някаква причина да издигне този въпрос на по-високо, международно ниво.

Миланович дори нарича това опасна авантюра. Дали Миланович играе в един отбор с Ердоган?

Владо Вурушич: Напълно имате право. Миланович е изкусен политик, защото дойде от средите на дипломацията и би трябвало добре да разбира, че с тази политика около Финландия и Швеция, всъщност тръгва по пътя на Путин. Бих казал, че той е в отбора на Путин повече от Ердоган, който също има някои свои причини, но тук въпросът опира и до влияние. Разбира се, когато Турция чрез Ердоган каза, че ще наложи вето за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, това имаше голям ефект, всичко се разлюля във Вашингтон, в Брюксел и Берлин, в Стокхолм. А като говори Миланович, се стигна само до дискредитиране на хърватската политика и положението ѝ в Европейския съюз. Ясно е, че по такъв начин, с изнудването, което Миланович използва, всичко отива в полза на Путин. Нищо няма да постигне по изменението на изборния закон или помощта за хърватската общност в Босна и Херцеговина, защото Вашингтон и Брюксел тук имат стриктна и ясна политика. И Миланович не беше докрай кооперативен по нея, всъщност изобщо не беше, защото подкрепи Милорад Додик и се противопостави на санкциите срещу него. Знаем, че Додик е най-силният сръбски политик в Босна и Херцеговина, член на Председателството, който през цялото време говори за рецесия и за разпадането на Босна и Херцеговина, което, разбира се, не е приемливо.

Казахте, че г-н Миланович свързва въпроса за разширяването на НАТО с изборното законодателство в Босна и Херцеговина, но това не е ли опасно разтърсване в областта на сигурността, което се случва в Босна и Херцеговина?

Владо Вурушич: Абсолютно е така! Както казах, нова е и причината да го подозират, че по въпроса с Финландия и Швеция всъщност действа в полза на руската политика, на политиката на Путин на Балканите. Русия се стреми постоянно да дестабилизира тази част от региона, защото много от държаните не членуват в Европейския съюз или пък не членуват в НАТО, или не са нито в Европейския съюз, нито в НАТО и това ги прави гореща точка в Европа, където са възможни конфликти. Със сигурност Путин залага на дестабилизацията на Босна и Херцеговина, която по принцип се стреми към евроатлантическа интеграция, но заради деструктивната политика на Република Сръбска и на Милорад Додик, това става невъзможно. Миланович, съзнателно или несъзнателно, всъщност подпомага и подкрепя тази политика, а не е направил нищо, за да се промени закона. Изборите в Босна и Херцеговина вече са окончателно насрочени през есента по стария изборен закон. Затова е неадекватно да се обвързва налагането на вето за Финландия и Швеция с изборния закон, при положение, че изборите, така или иначе ще се проведат по стария закон.

Вие много писахте за влиянието на Русия на Западните Балкани. Къде най-силно виждате това днес?

Владо Вурушич: Естествено, че на първо място е Сърбия. Съответно, президентът Вучич, който през цялото време се мъчеше да играе двойна игра, и както се казва да седи на два стола - хем с Путин, хем с Европа. Впрочем, Сърбия е основният плацдарм, основен лост на Путин за дестабилизиране на целия регион. И не говоря само за Западните Балкани, а и по-далеч, защото Сърбия има граници и с други балкански страни: с Румъния, България, Гърция, Албания. Един от най-силните играчи на Путин е Алеканър Вучич, на когото Брюксел каза много ясно, че времето на нерешителност е минало и той трябва да избере между европейското бъдеще на Сърбия и Путин. И страна-кандидатка, която води преговори за влизане в клуба на Брюксел, Сърбия трябва да съгласува своята политика, с външната политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Това преди всичко значи въвеждане на санкции срещу Русия. И като се имат предвид последните изказвания и действия на Вучич, пък и по мнение на колеги в Сърбия, той изглежда се е пречупил и все пак ще обърне гръб на Путин и ще се върне към Европа. Просто търси механизми как да го направи, защото досегашната му политика направи сръбското общество много проруски и пропутиновски ориентирано.

Сърбия е единствената страна в Европа, която подкрепя руската агресия срещу Украйна. Знаем, че там често се организират митинги в подкрепа на Путин и войната. Злокобната буква „З" може да се види изписана навсякъде из Белград, а техните медии напълно подкрепят руската агресия. Стигна се до това, че 45% от сърбите са против влизането в Европейския съюз, а само 35% го подкрепят. Така че Вучич се оказа в много деликатно положение.
Както казах, той ще трябва да направи обратен завой в политиката и мисля, и това е неизбежно за да не се озове Сърбия в изолация и да се превърне в ренегат за цяла Европа. А това никак няма да бъде добре за Сърбия, където има над 70% преки европейски инвестиции и най-големият икономически обмен е с Европейския съюз, а само 10% - с Русия.

Вучич със сигурност също разбира, че може да изгуби значителни средства, които идват от Брюксел. А Москва, която е в състояние на война, чийто край не се вижда, въобще няма как да помага на Сърбия финансово или пък по друг начин, освен със заплахи. Всъщност Сърбия е единствената европейска държава, която подкрепя Русия, защото те виждат във великоруската политика на Путин възможност да си върнат всичко онова, което си мислят, че загубиха във войните в бивша Югославия. Надяват се чрез Путин да възродят визията на Слободан Милошевич от 90-те години на 20-и век, и виждат сръбският национализъм като част от великоруския национализъм, един особен европейски феномен е това.

Правят се постоянно някакви сравнения във връзка с балканските войни и разпадането на бивша Югославия и това, което виждаме в Украйна с руската инвазия. Съгласни ли сте с това, че има такива сравнения, какво мислите Вие за това, между войните през 90-те години и това, което се случва след 24 февруари?

Владо Вурушич: Могат да се намерят паралели, така че със сравненията трябва да се внимава. Но някои паралели са очевидни: Путин се държи така, както се държеше Слободан Милошевич в Сърбия. Причините, поради които Путин започна война и нападна Украйна, както и реториката му много, много напомнят на начина, по който Сърбия, съответно Слободан Милошевич, започна война. Тогава се говореше за заплаха към сърбите, а сега чуваме за заплаха към руснаците в съседните държави. Пак слушаме за идването на нацисти на власт, и Милошевич навремето говореше как в Хърватия, в Босна и Херцеговина, а по-късно в Косово сред албанците, се засилват тенденциите на неонацизма. Всичко това е много сходно или същото като това, което сега говори Путин за някакъв нацистки режим в Украйна. Говори се постоянно за някакви заплахи и както има сега „руски свят", така и Сърбия имаше напълно еднаква политика за „сръбски свят". Така че едни такива паралели със сигурност са възможни. До ден днешен в националистите в Сърбия, отричат, че босненците или хърватите имат отделна идентичност. За хърватите например се говори, че те са покатоличени сърби. И знаем как Путин говореше, че украинците и руснаците винаги са били един народ. Пак казвам - могат да се направят паралели и те са много опасни. Сходство има и в основанието на тези парадържавни образувания, които имаме в Украйна, такива бяха създавани и в Хърватия и те в един момент са искаха да се присъединят към Сърбия, но поради политиката и някои военни обстоятелства, до това за щастие не се стигна.

Репортер: Николай Кръстев

Гледайте повече от "Светът и ние"