Начало
назад
Събитията на 2022: Войната в Украйна
На 24 февруари Европа осъмна в началото на най-мащабния въоръжен конфликт на нейна територия след края на Втората световна война. Русия нахлу в Украйна. Кадри на преминаващи руски колони през граничните пунктове обиколиха света.
Москва определи действията си като "специална военна операция", но светът видя началото на нова война. Като цели на кампанията бяха посочени демилитаризация на Украйна и "премахване на нацизма" в страната, която твърдо беше заявила своята евроатлантическа ориентация.
"Ние доказахме, че сме същите като вас. Докажете, че сте с нас! Докажете, че не ни изоставяте! Докажете, че сте истински европейци!", заяви тогава президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Ракетни удари бяха нанесени срещу Киев, Харков, Одеса и Донбас. Руската армия превзе Херсон и запорожката ядрена централа - най-голямата в Европа. НАТО отхвърли искането на Киев за затваряне небето над Украйна.
"Единственият начин на налагане на зона, забранена за полети, е изпращане на самолети на НАТО над Украйна и сваляне на руски самолети, което може да доведе до пълномащабна война в Европа. Президентът Байдън ясно даде да се разбере, че няма да влизаме във война с Русия", каза Антъни Блинкен - държавен секретар на САЩ.
Украйна отстоя Харков и Чернигов. Пристанищният град Мариупол беше подложен на тежки обстрели. Руското настъпление към Киев се провали заради логистични грешки и яростната съпротива на украинците. Последвалото освобождаване на Киевска област разкри руски жестокости в Буча и Ирпин. Появиха се доказателства за масови гробове.
"Това са военни престъпления и светът ще ги признае за геноцид", категоричен е Володимир Зеленски.
Москва категорично отхвърли отговорност за масови убийства в Буча. Мариупол - градът на Азовско море, се превърна в един от най-ярките символи на грозното лице на войната по броя на жертвите и мащаба на разрушенията, но и един от най-впечатляващите примери за украинската съпротива. Бойци от полка "Азов" се укрепиха в металургичния комбинат и се държаха седмици след падането на града. Междувременно руски удари поразиха майчин дом и местния драматичен театър, където стотици цивилни бяха потърсили убежище в подземията на сградата.
"Руските въоръжени сили не бомбардират градове и това е добре известно. Без значение колко видеокадри компилира НАТО и без значение колко фалшиви снимки циркулират, истината ще излезе наяве", коментира Мария Захарова - говорител на МВнР на Русия.
В разгара на боевете за Мариупол, Русия понесе една от най-тежките си загуби през войната-потъването на кораба "Москва", флагман на руския черноморски флот. Според руската страна потъването е следствие на пожар и експлозия на боеприпаси, но според губернатора на Одеска област, крайцерът е бил поразен от две украински ракети Нептун. "Москва" е най-големият руски боен кораб, потънал след Втората световна война. Крайцерът е в експлоатация от 80-те години, участвал е на мисии в Сирия. Украинският лидер оцени високо усилията на своите военни.
"Тези, които показаха, че руските кораби могат да отидат само на дъното", каза Зеленски.
Русия пренасочи военната си мощ към Източна Украйна след спряното настъпление към Киев.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
С руската кампания в Донбас войната навлезе в нова фаза. Според Киев за първите 100 дни от войната е била окупирана една пета от нейната територия, руските войски са влезли в над 3600 селища, площ от 300 хиляди квадратни километра е осеяна с мини и невзривени боеприпаси, а 12 милиона украинци са вътрешни бежанци.
През лятото Русия успя да превземе напълно Луганска област, затегна примката и в съседната Донецка област, но не успя да установи пълен контрол над Донбас. Запорожка и Херсонска област също останаха частично под украинска власт.
Значителната военна и финансова помощ за Киев от Запада започна да дава плодове. В арсенала си Украйна включи западни оръжия, сред тях - американските системи за залпов огън "Хаймарс" и 155-милиметрови гаубици. През септември с мащабна контраофанзива освободи части от Харковска област, и започна настъпление към Донецка, Луганска и Херсонска област.
Русия загуби административния център Херсон - единственият голям град, превзет от началото на войната. Украинският флаг се развя над отвоюваните градове.
Русия обяви частична мобилизация за набиране на 300 хиляди души под пагон. По добре познат сценарий от анексирането на Крим, Кремъл подкрепи незаконни референдуми в четири окупирани области на Украйна на фона на военните неуспехи именно на този театър на бойните действия.
След предизвестен резултат, определен от Запада като фалшив, Москва обяви анексирането на четирите украински области.
"Всичко това представлява най-сериозната ескалация от началото на войната, но нищо от това не показва сила. Показва слабост, признание, че войната не върви по план и Путин тотално се е провалил в постигането на стратегическите си цели", посочи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Седмица след анексията и ден след 70-тия рожден на Владимир Путин, Русия претърпя пореден удар - експлозия унищожи секция от Кримския мост. Загинаха четирима души, инцидентът попречи на доставките за руските войски в окупирания Крим. Според Москва взривът е причинен от бомба, натоварена на камион, руските служби дори намесиха името на България като част от маршрута на автомобила, но тази версия бързо заглъхна след като не намери потвърждение и беше категорично отхвърлена от българските власти. Кремъл видя украинска връзка.
"Няма съмнение, че това е терористичен акт за разрушаване на гражданска инфраструктура на Руската федерация от критично значение. Това беше измислено, извършено и поръчано от украинските специални служби", каза руският президент Владимир Путин.
Киев не пое официално отговорност за взрива. В отговор Русия премина към нова тактика - удари срещу енергийната и водопреносната система на Украйна с дронове-камикадзе и крилати ракети.
С настъпването на зимата на моменти в Украйна оставаха без ток до 10 милиона души, а страната от Космоса през нощта беше тъмно петно, както изглежда Черно море. Украйна и Западът определиха руските действия като военни престъпления и геноцид. Москва определи ударите като ответни.
„Вдига се много шум около нашите атаки срещу енергийната инфраструктура на съседната държава. Да, правим го. Но кой започна? Кой удари Кримския мост? Кой взриви електропроводите от АЕЦ Курск? Кой не доставя вода на Донецк? Лишаването от вода на град с повече от един милион души е акт на геноцид. Никой никога не е казал и дума за това. Пълна тишина. Но щом направим нещо в отговор - огласят цялата вселена. Това няма да попречи на нашите бойни мисии”, заяви Владимир Путин.
Междувременно продължаващите руски удари повредиха в различна степен всички топло и водноелектрически централи на Украйна. Засегнати са 40% от мрежата за високо напрежение.
"Неприятелят се надява да използва зимата срещу нас, да превърне студа и трудностите в част от своя терор. Трябва да направим всичко възможно да устоим тази зима, независимо колко е трудно. Русия все още има ракети и артилерийско превъзходство. Но ние имаме нещо, което окупаторът няма и не може да има - защитаваме нашия дом, което е най-силната мотивация. Борим се за свобода, което винаги дава допълнителна сила. Защитаваме истината и това обединява целия свят около Украйна", посочи украинският президент Володимир Зеленски.
