Съединението на България – ключов момент в историята

Съединението на Княжество България с Източна Румелия става на 6 септември 1885 г.

Инициативата е водена от български политици, офицери и общественици, сред които Стефан Стамболов, Продан Тишков(Чардафон Велики), майор Данаил Николаев.

Чардафон Велики е прякор на Продан Тишков, лидер на пловдивската революционна организация, който играе важна роля в мирното присъединяване на Източна Румелия към Княжество България.

След Освобождението България е разделена на Източна Румелия и Княжество България. Други нейни територии остават под османската власт още десетилетия.

Българите не могат да търпят това разделение започват действия по обединение на Източна Румелия/ с център Пловдив/ и Княжество България/с център София/.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив майор Данаил Николаев повежда българските войски към конака за да вземе властта от губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, представител на Османската власт. След задържането на губернатора румелийското правителство е свалено и реалната власт преминава към българските революционни комитети.
На 9 септември княз Александър I Батенберг влиза тържествено в Пловдив като владетел на обединена България.
Защо е важно:

Обединява България – събира Северна и Южна България под едно управление.
Засилва националната независимост – България показва, че може сама да решава съдбата си.
Стимулира националния дух – Съединението става символ на единство, смелост и решимост.
Български територии извън освободените след 1885 г.:
След Освобождението и Съединението някои български земи остават извън Княжество България и Източна Румелия:

Тракия и Южна България (включително Беломорска Тракия) – под Османска власт
Македония – днешна Северна Македония и части от Гърция
Добруджа – част от нея под румънско управление
Западни български земи – части от днешна Сърбия и Черна гора