Салман Рушди в онлайн среща с български читатели

Салман Рушди се превърна в икона на свободата в съвременния западен свят. Преследван, забраняван, осъден на смърт заради четвъртия си роман „Сатанински строфи”, той показа как един изгнаник може да победи и да покори света само с таланта си. След 30 години таен и забулен в мистика живот във Великобритания, днес Рушди живее в Ню Йорк и категорично отказва повече да се крие, изправяйки се срещу собствения си страх за живота си.

Онлайн изданието на Софийски международен литературен фестивал 2020 ни подари истинско преживяване в „Online среща с непримиримия Салман Рушди”.

Във виртуалната зала над 200 негови почитатели станаха свидетели на изключителния му разговор, воден от литературоведа Димитър Кенаров. Още в началото на срещата авторът сподели, че 2020 година е била тежка в личен план, колкото за всички останали хора по света и най-трудната му за писане.

Разболява се от COVID-19 още през март. Следва дълго лечение и карантина, в които подхваща текст след текст, които впоследствие захвърля. Учудващо за самия него пише пиеса.

„Изненадващо дори и за мен беше, че ми отне толкова време да напиша пиеса - текст, който да е специално за сцена. Участвал съм в драматизацията на други мои произведения - „Харун и морето от приказки” и „Среднощни деца” са играни на сцените във Великобритания и САЩ. И точно когато затвориха театрите, аз написах пиеса, много глупаво, нали?!... Но се надявам да я видя някога поставена, когато всичко това свърши”, каза Рушди.

„Кишот” е последният роман на Салман Рушди, който ще излезе у нас в началото на следващата година в превод на Надежда Розова. Авторът разказва, че е бил провокиран от темата за пътуването и дори е замислял той самият да започне да пътува и да описва, това което му се случва.

"Но тогава реших, че трябва да го измисля, не исках да се лиша от въображението си".

Отбелязването на 400-годишнината на Сервантес и Шекспир през 2016 г. му дава идея накъде да тръгне това ново литературно пътешествие.

Романът „Кишот” разказва за възрастен индианец - амбулантен търговец, който гледа всички риалити шоу програми и се влюбва в една от участничките Салма Р (едва ли приликите с името на автора са случайни), индийка, която се премества да живее в Холивуд. Героят тръгва, по подобие на Дон Кихот, да срещне любовта на живота си. По пътя Кишот си измисля син, на име Санчо, който до края на пътуването е негов реален спътник и в паралелната линия, която върви в романа, е тяхното пътуване един към друг.

„Замислих се какво би подлудило един съвременен човек. Дон Кихот чете прекалено много рицарски романси и това го подлудява”.

Риалити програмите, е отговорът на Рушди. Той не крие, че му се налага да изгледа всички шоу програми и това е най-мъчителното нещо, което е преживявал докато го е писал.

„Единственото удоволствие от всичкото това гледане бе, че постоянно се смеех. Без да имат за цел да ме разсмеят, защото създателите на риалити програмите се отнасяха сериозно, когато трябваше да обвържат в любовна връзка двама от участниците, ме караха да се смея. За мен мисълта, че любовта е състезание е глупаво и старомодно. Светът днес е по-странен, от всичко, което можем да измислим”.

В предишни интервюта Рушди споделя, че е повлиян от Робърт Пърсиг и неговия роман „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, но в тази среща Димитър Кенаров разкри и връзките му с „Лолита” на Владимир Набоков.

„Съвършено вярно. Средната част на „Лолита”, когато героят пътува с момичето, за да го съблазни и, отсядайки в тези разбити крайпътни мотели, които показват една разпадаща се Америка. Набоков пише като американски писател, а всъщност когато създава „Лолита”, той току-що е пристигнал в Америка. В същността си неговият герой пътува, за да постигне една зла цел, да съблазни момичето. Моят герой пътува с измисления си син, може да се каже с благородна цел – той преследва една невъзможна любов”, обясни Рушди.

Другото влияние, което Салман Рушди споделя, че е има, е оригиналният „Пинокио” на Карло Колоди и за това включва говорещ на италиански щурец и измислено момче. Абсурдът идва, че измисленият му герой Санчо, който придружава баща си в налудничавото пътуване към любовта, е „най-свързан с реалността”. Героят му Кишот не е „рицар на печалния образ” по подобие на своя първообраз Дон Кихот, той е весел и оптимистично гледа на света.

Димитър Кенаров разбули и още една малка тайна от романа „Кишот”. Един от епизодичните герои, директор на голяма киберкомпания, е наречен Димитров и е кръстен на Димитър Бербатов, който е играл за любимия футболен отбор на Салман Рушди.

В едно от последните си интервюта на въпроса „В какъв свят му се живее?”, Рушди отговаря „Не вярвам в утопията. Живея в света, в който живеем всички ние, с друг свят не разполагаме.” А ние, неговите читатели, вярваме, че той няма да спре да създава макар и въображаем, по-добър свят.

Кой е Салман Рушди?

Роден на 19 юни 1947 г. в Бомбай, Рушди има над 30 награди и отличия. Автор е на 12 романа, множество сборници с разкази и есета, детски книги и документални филми. Печели международна слава с публикуването на „Среднощни деца”, за който е удостоен с наградата „Ман Букър” през 1981 г. През 2007 г. получава от кралицата на Великобритания рицарско звание за заслугите си към литературата, във Франция е отличен с най-големия литературен приз, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература.

Четвъртият роман на Рушди, „Сатанински строфи” (1988), предизвиква остра ирационална реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много държави, а иранският аятолах обявява Рушди за вероотстъпник, издава срещу него прословутата фетва - религиозна смъртна присъда, и определя голяма парична награда за главата му. Години наред писателят е принуден да се укрива и да живее под полицейска закрила във Великобритания.

Сред основните му произведения, освен вече споменатите, са „Срам”, „Последният дъх на Мавъра”, „Земята под нейните нозе”, „Ярост”, „Шалимар клоунът”, „Чародейката от Флоренция”. Стилът му, смесващ митология и фантазия с правдиви случки, често се определя като амалгама от магически реализъм и исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при срещата на Изтока и Запада минава като нишка през почти всичките му творби.

Целия разговор със Салман Рушди вижте ТУК: