Ще се превърнем ли отново в желаната филмова дестинация?

Българските филми ще имат гарантиран приоритет при разпределението на субсидиите за кино. Това е една от последните промени заложени в законопроекта за филмовото изкуство предложени от творческите гилдии. Промените от които се нуждае филмовата индустрия е темата на "След новините".

За 2021 година бюджетът за филмовата индустрия в България може да стигне до безпрецедентно увеличение, ако бъдат приети промени в закона за филмовата индустрия. В писмо от Министерство на финансите до Министерство на културата се казва, че в "централния бюджет за 2021, са разчетени средства в размер на 25 милиона лева за предлаганите промени".

"Изслушаха се всички асоциации, които работят в сферата на киното. Седнахме на масата. Дълго време работихме и предоставяме един законопроект", каза актьорът и депутат от ГЕРБ Евгени Будинов.

В момента законопроектът е между първо и второ четене в Народното събрание. След получените становища до 21 януари тази година, предстои тяхното обсъждане и промени на проблемните текстове. Според Евгени Будинов депутатите са единодушни и вече са заложили в текста на закона, че субсидията за производство на български филми е приоритетна, което гарантира производството на 12 игрални, 22 документални филми и 250 минути анимация.

"Тази сума е безпрецедентна и аз съм много, щях да кажа "радостна", но на този етап ще кажа "развълнувана" и се надявам законът да мине и да мине вариантът, в който е най-добре за него да бъде изпълняван в последствие. Защото с 25 милиона лева България става първата по обем на финансиране държава в югоизточна Европа. Ние ставаме лидер във финансирането на национална продукция", каза директор на ИА "Национален филмов център" Жана Караиванова.

Много важна и ключова промяна в законопроекта е въвеждането на програма за стимулиране на филмите реализирани изцяло с частни средства и чуждите продукции, които се снимат у нас.

България е една от последните държави в Европа, която ще въведе подобна схема или така наречения "кеш рибейт" за възстановяване на вече направени и доказани разходи до 25%, ако филмът отговаря на условията на културният тест и премине през художествена и финансова комисия и одит.

"Имам една статистика, в която е показано, че за това, че нямаме "кеш рибейт" само за миналата година са изпуснати 12 много сериозни кинопродукции. Това ще вкара пари в българската икономика", каза актьорът и депутат от ГЕРБ Евгени Будинов.

А идеята е, че ако снимаш филм и изхарчиш само тук в страната 1 милион долара, държавата ще ти върне 250 хиляди - 25 %. Доказано е, че 94% от случаите тези компании доизхарчват тези пари в дадената държава, защото винаги има нещо непредвидено.

Велизар Бинев е един от най-снимащите български актьори в чужди продукции. До този момент той има 96 филмови роли, а сред негови партньори са Харви Кайтел, Жулиет Бинош, Сър Бен Кингсли, Антонио Бандерас и още много други.

"Да работиш с такива хора , това е мечта на всеки един актьор, да отиде на най-високите нива и да прави, на практика в собствената си държава, почти не излизайки от собствения си град да отиде и да играе и да играе с най-добрите актьори в света. И няма да крия и да му плащат добре също така за това. Това е, как да ви кажа сбъдната мечта си е това", каза актьорът Велизар Бинев.

Отливът на чужди продукции в последните години Велизар Бинев усеща най-вече по своята работа.

"В 2005 година съм снимал в 11 филма само за 2005. Имаше един период, в който средно снимах по 9 филма на година, докато станат сегашните 96 общо има 2 американски компании тук, които снимат постоянно, които са установени в България и в началото всяка една от тях снимаше всеки месец по един филм, т.е. имаше средно 24 филма на година. Когато в един момент съседните държави приеха закон за данъчни облекчения, всички продукции, които идваха в България се изтеглиха в съседните държави, защото не им предлагахме никакви помощи, никакви данъчни облекчения", каза актьорът Велизар Бинев.

От средно 24 филма на година чуждестранните проекти драстично намаляват. През 2020-а са заснети 14 международни продукции и в бюджета на държавата са влезли над 36 милиона лева инвестиции, но това се случи само заради професионализма и бързата реакция на българските екипи, които създадоха нов протокол на работа в условия на пандемия.

Само един чуждестранен филм осигурява работа на над 400 български кинопрофесионалисти.

"Аз фактически работя с български екипи. Те не са чуждестранни екипите. Имат един оператор, един режисьор, много често някой главен актьор и останалото са българи. Значи още от началото българите се справяха фантастично, но просто буквално след 1-2 години работа с тези продукции, те вече си бяха на абсолютно на световно ниво и са така до ден днешен", каза Велизар Бинев.

Повече от 20 хиляди българи са заети във филмовата индустрия. Екипите, които обслужват чуждите продукции, работят в създаването и на българските. Започнала като програма за привличане на предимно чужди компании, тя може подпомогне и българските продуценти, които рискуват и създават български филми и сериали изцяло с частни средства.

"Частният филм е много по-динамичен, много по-различен, много по-рисков. Аз съм подписвал записни заповеди за апартаменти или за какви ли не неща, за да мога да финансирам филм. Не знам кой режисьор или така продуцент, които съм виждал да го правят това нещо. А ние поемаме този риск. И точно ето това е, искам да бъде оценен този риск. В края на краищата аз не мисля, че правим компромисно кино. Нали. Резултатите го показват", каза продуцентът и актьор Башар Рахал.

"Завръщане", "Диви и щастливи", "Доза щастие" са част от последните филми изцяло с реализирани с частни средства, които доказаха, че българското кино освен фестивални награди и международно признание, може да има касов успех. Работната група писала промените в закона е ползвала опита на хърватският закон, който в момента е един от най-успешните в Европа.

"В Хърватия приехме програмата за стимули през 2012-та година. Тогава имахме скромните 5 проекта и бюджет от 3 и половина милиона евро. От тогава до днес програмата за стимули се разрасна. За тези 9 години сме финансирали 79 проекта. През последните 4 години средния брой е 12 проекта на година. Някаква част от тях са хърватски продукции, като в случая на филма „Мурина", както и сериала „Последния социалистически артефакт", които бяха заснети през 2020-та и са местни продукции, но използват програмата кеш рибейт. При нас никога не е имало напрежение между хърватските и чуждите продуценти по-скоро очакване, че ще бъдат стимулирани филми извън държавната помощ за кинопроизводство", каза Изпълнителният директор на Хърватския аудиовизуален център Кристофър Марчич.

В изследването на Олсбърг Ес Пи Ай, отразено в последния доклад на Европейската филмова обсерватория признатите ефекти от програмите за стимули са привличане на инвестиции, повече работа за хората правещи кино, нови работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.

"Като се има предвид, че разходите за филмовите продукции достигат безпрецедентни нива, все повече правителства вече възприемат стимулите като ефективен стратегически инструмент за привличане на чужди инвестиции с висока добавена стойност. Това се прави с цел укрепване на местния продуцентски сектор и за изграждане на умения, създаване на заетост и инфраструктура, в една ориентирана към бъдещето индустрия с перспективи за постоянен растеж. И наистина, стратегическата стойност на визуалните продукции се подчертава от факта, че някои правителства наскоро увеличиха размера на предлаганите стимули, за да подпомогнат продукциите и да предпазят продуцентите от нарастването на разходите свързани с пандемията", каза Джонатан Олсбърг от консултантска компания за творчески индустрии Олсбърг Ес Пи Ай

"Едно от нещата, които бяха идентифицирани в цяла Европа и във цял свят е , че с влизане на такива стимули, обикновено и дано работата, която получават местните фирми продуцентски и сървис компании нараства многократно", каза Жана Караиванова, директор на ИА "Национален филмов център".

"Откакто въведохме стимулите привлякохме големи филмови и телевизионни продукции, сред които - Игра на тронове, Мама Мия, Робин Худ, Макмафия, Наследници и много други. Най-големият разход за филм правен в Хърватия е за проекта Ответен удар. Освен това разнообразие от пълнометражни филми и телевизионни сериали, програмата за стимули подпомага и документални и анимационни филми и поредици .Но това не са само приходи в бюджета на една държава, с тези чужди инвестиции тя си създава много добра репутация в туризма и се промотира като дестинация. С тази програма идва една добавена стойност към имиджа и, която далеч надхвърля печалбата от инвестиции", каза Кристофър Марчич, Изпълнителен директор на Хърватския аудиовизуален център.

"Нашите съседи са с едни гърди напред. Ние много бързо можем да ги догоним заради природата, заради професионалистите и заради това, че ще се получим от техните грешки, когато те са ги въвеждали. В момента в НС кипи страхотен труд и независимо от коя политическа партия сме, ние сме много амбицирани този закон да се случи и това да бъде и много добре и за българското кино", каза Евгени Будинов, актьор и депутат от ПГ ГЕРБ.

След гласуването на второ четене, ако законопроекта за филмовата индустрия бъде приет предстои приемането на допълнителни правилници и преструктуриране, които да го обслужат за да заработи най-рано в края на 2021 година. Резултатите ще могат да бъдат отчетени едва през 2023-та. Забавянето в промяната на Закона , води до неконкуретноспособна филмова индустрия, загуби на професионалисти, пари и престиж.