Силните страни на руската армия и навременната помощ на Конгреса на САЩ

Апокалипсисът се отлага

Миналият уикенд, по-точно в събота по късна доба, Иран нанесе масиран въздушен удар по Израел. От страна на ислямската република са били изстреляни около 170 дрона, над 30 крилати ракети и над 120 балистични ракети, от които почти всички са били прехванати от ПВО-то на Израел и неговите съюзници. В резултат на атаката е било сериозно ранено малко момиченце, повреден е бил голям транспортен самолет Ц-130 и се образувал грамаден кратер на един от израелските военни полигони. Както подобава на всеки тоталитарен режим, новината бе широко разгласена от иранските медии, които за повече убедителност разпространиха кадри от... горски пожар в Чили, твърдейки че показват как гори еврейската държава.

Това от своя страна предизвика небивал възторг у най-комплексираната част на тамошния еквивалент на руските Z-патриоти, които с песни и танци празнуваха до ранни зори.

Иранската атака всъщност е отговор на прецизния удар, който на 1 април няколко израелски изтребителя Ф-35 нанесоха с високоточно оръжие по сграда в иранския дипломатически комплекс в Дамаск, в следствие на която на място бе убит високопоставен ирански бригаден генерал, гавазите му, както и осем други ирански щабни офицери. От израелска страна тогава са били използвани шест крилати ракети, всичките от които безпроблемно са достигнали целта си. Мисля че това е всичко, което ви е нужно да знаете за сблъска на двете цивилизации, разликите между тях и нивата до които са достигнали в развитието си.

Очевидно е, че широко прокламираният близкоизточен апокалипсис за пореден път се отлага, а и май никога няма да се състои. Поради една проста причина - тамошните лидери пределно са наясно, че дрънкането на оръжие и някой друг сблъсък в периферията им носят много повече политически дивиденти, отколкото една пълномащабна война с неясен изход.

Снимки: БГНЕС

Руският апокалипсис обаче си тече с пълна сила и то в буквалния смисъл на думата. Водната стихия отдавна заля Оренбург, а междувременно на напора ѝ се поддаде още една язовирна стена, тази до Томск. При това, по-всичко личи, че това далеч няма да е единствената катастрофа която ще сполети Русия. Предстоят също военна, икономическа и политическа, не е ясно само кога и в каква последователност ще се случат.

На фронтовата линия и тази седмица беше много напрегнато, без сериозни прочени. С изключение на района на Авдеевка, където окупаторите постигнаха известно придвижване в северозападно направление преди да бъдат спрени от украинските контраатаки. От Киев заявиха, че в този район е извършена ротация, т.е. изтощени части сражавали се в продължение на много месеци са изтеглени за почивка и възстановяване, а техните места са зети от свежи сили прехвърлени от спокойни участъци и тиловите зони. Това с голяма вероятност би трябвало да доведе до постепенното стабилизиране на ситуацията в този район.

Украинският боен дух със сигурност би трябвало да се повиши с оглед на добрите новини за Киев, които продължават да пристигат от Европа и САЩ. Първо, от Естония заявиха, че са осигурили още около милион артилерийски снаряда за ЗСУ (украинските въоръжени сили) и сега е важно да се намери финансиране и за тях. Няма грам съмнение, че това ще стане, с оглед нарастващото осъзнаване сред повечето европейски държави, че Русия е заплаха не само за непосредствените си съседи, но и за Стария Континент като цяло. Естествено, от Талин заявиха че нямат намерение да обявяват дестинациите, от които могат да бъдат докарани амунициите, тъй като съществува сериозен риск Русия да се опита да осуети доставките чрез дипломатически и друг натиск. Така след осигуреният от Прага милион снаряди, в чието финансиране се включиха поне 20 държави (някои пожелали анонимност), ЗСУ може би ще получат още един милион, което в близка перспектива би трябвало да реши най-насъщните им потребности.

В обозримо бъдеще би трябвало значително да бъде усилена и украинската ПВО. Европейските политици, след като станаха свидетели на това как агресорите целенасочено унищожават украинските електроцентрали и най-вече продължават да поразяват жилищни райони, където всеки ден загиват невинни, най-после се разтърчаха и започнаха да осигуряват противовъздушни системи за Киев. Засега директен донор е само Германия, но предстоят да дойдат още, макар че не е ясно откъде точно.

Най-голямата новина, обаче, дойде отвъд океана. След месеци протакане на гласуването на жизненоважната за самото съществуване на Украйна американска военна помощ, говорителят на камарата на представителите (долната камара на конгреса на САЩ) Майк Джонсън ненадейно заяви, че ще внесе оценяваният на приблизително 60 милиарда долара пакет за гласуване в събота, 20 април. Решението на Джонсън бе абсолютен шок за всички, защото именно той в продължение на месеци всячески се опитваше да протака вота. Засега си остава пълна загадка какво точно е предизвикало у него този обрат и дали той е бил резултат на някаква титанична вътрешна борба или пък нещо друго го е подтикнало към този ход. Помощта вече преварително е гласувана от камарата на представителите на Конгреса на Съединените щати пакет от 95 милиарда долара, като 61 милиарда са за Украйна, останалите за Израел и Индо-Тихоокеанския регион.

Като че ли е безсмислено да се коментира, че въпросният пакет или заем ще бъде от изключителна полза за Украйна при защитата на суверенните й земи от домогванията на руснаците. От друга страна, колкото повече чета и слушам за него, толкова повече се убеждавам, че той излишно се фетишизира и се представя на широката публика като панацея или своеобразен рубикон. Излиза, че едва ли не без тези пари Украйна ще бъде окончателно разгромена, при това за нула време, а с тях победата й е в кърпа вързана. Само ще трябва да потърпим още малко. Реално 61 милиарда долара не са толкова много пари за една толкова мащабна война, освен това те ще бъдат нарязани на безброй малки „филийки“, които ще пристигат в продължение на много месеци, да не кажа години. От друга страна, помощта на останалите партньори на Киев не е спирала нито за миг, постоянно се увеличава и в абсолютни обеми даже е надминала тази оказвана от САЩ. В това отношение цифрите са категорични. До момента американците са предоставили на украинците помощ на обща стойност 74,6 милиарда долара, а с евентуалното гласуване на новата сумата ще нарасне до 135,6 милиарда. Междувременно само ЕС досега е дал 166,5 милиарда долара, като в това число влизат гласуваните в началото на годината 54 милиарда. Ако се замислим малко, ще излезе, че около 150 милиарда е минимумът, който Украйна ще се нуждае от сега нататък всяка година, за да се задържи на повърхността във военно и икономическо отношение. А вероятно и повече. Това са реалностите и минималната цена на това Путин да бъде държан далеч от европейските граници.

Напълно разбираемо, решението за гласуването на огромния оръжеен заем (именно заем, а не помощ, както се предвиждаше първоначално) предизвика истерия сред путинистите в САЩ, а на руските пропагандисти направо им потънаха гемиите. Изключително душевно разстройство сред Z-медиите в недоимперията причинява точно определен пункт от предложения за гласуване документ, който предвижда на Украйна да се дадат ракети ATACMS.

В очакване на голямата руска лятна офанзива

Другото нещо което според мен излишно се афишира и фетишизира е т.нар. руска лятна офанзива, която предстояла и най-вече щяла да бъде страшна. Това би могло да стане факт ако руснаците, например, разполагаха с някаква резервна армия, която да хвърлят в боя на точно определен участък където да успеят да направят бърз пробив и така да предизвикат колапс на отбраната на ЗСУ. Но аз вече многократно съм писал, че нашествениците не разполагат с материалните и човешки ресурси нужни за създаването на голяма армия и единственото което могат да правят е да формират неголеми резерви, които да хвърлят тук и там в огъня на сраженията. Най-лошото за тях е, че са напълно неспособни да променят тактиката която използват и качеството на войските с които разполагат. Когато през есента, например, руснаците вдигнаха темпото при Авдеевка, да не би това по някакъв начин да се отрази на хода на войната? Реално не. Единствено, което се случи е, че за украинските защитници на града стана доста по-напечено отколкото на други участъци, а руските загуби рязко подскочиха нагоре. Убеден съм че горе-долу така ще бъде и през това лято.

При това се наблюдават някои симптоми, които според мен не вещаят победоносно светло бъдеще за руската армия. От известно време както аз, така и редица сериозни международни военни анализатори забелязваме че агресорите май изпитват сериозен недостиг на танкове и друга бронирана техника и се опитват да я пестят и опазват по всякакъв начин. Друг показател е увеличаващото се присъствие на бойното поле на остарели, произведени преди десетилетия модели като Т-62 и Т-55, и даже Т-54, както и постепенното изчерпване на десетината огромни открити хранилища за бронетехника останала от съветско време в Сибир.

Конкретно на бойното поле напоследък станахме свидетели на доста куриози и технически импровизации от страна на руснаците, някои от които биха имали своето сериозно екранно присъствие в научно-фантастични екшъни като „Лудият Макс: Пътят на яростта“. Вече има документирани случаи на атака на позиции на ЗСУ от мотоциклетисти или пък пехотни групи с китайски колички за голф.

В Запорожието пък неотдавна агресорите настъпиха към украинска позиция с камион „Урал“ целият окичен с заварени антидронови телени мрежи. В друг случай, пък, на един най-обикновен руски танк се бяха накачили цели 24 руски пехотинци, сякаш бе индийски междуградски автобус.

Засега класацията се води от руски танк-костенурка, които бе наречен така след като върху него бе заварен цял металически лист, за да го предпазва от дроновете. Вероятно другата цел на този своеобразен покрив е да гарантира някаква минимална защита на пехотинците, които докарва до линията на съприкосновение със ЗСУ.

Излишно е да ви казвам, че „превозите“ извършани посредством тези „чудеса“ на руската инженерна мисъл рядко имат щастлив край.

В крайна сметка, желанието на руснаците да запазят танковете си е напълно разбираемо. Те не са в състояние да произвеждат стотици всеки месец, за да попълват колосалните си загуби, а и никой от съюзниците им (Иран, Северна Корея, Беларус и даже Китай) не разполага с толкова много, че да им доставят някакви количества. По-скоро е обратното – няма да им дадат нито един. Вече даже се появяват прогнози колко дълго още руснаците ще са в състояние да поддържат своите „мясные штурмы“ с адекватни количества бронирана техника. Според някои наличните количества ще им стигнат за още горе-долу две години. Анализаторите от „Форбс“ също са съгласни донякъде с една такава хипотеза, но те твърдят че по-скоро голямото изчерпване ще настъпи още през пролетта на 2025 г. Аз не бих желал да се обвързвам с никаква конкретна прогноза, защото гледам на случващото се от друг ъгъл. Но мисля че не е излишно да се запознаете с различни гледни точки.

Според скромното ми мнение, от ключово значение за хода на сраженията на земята ще бъде битката за надмощие във въздуха. На пръв поглед тя е изключително неравна, най-вече заради значителното числено превъзходство на руснаците в бойни самолети и хеликоптери. Но ЗСУ нееднократно са доказвали, че много добре успяват да прилагат различни асиметрични стратегии, т.е. да намират слабите места на видимо много по-силен противник.

Конкретно това, колко ще напредната руснаците през идните по-сухи седмици и месеци ще зависи най-вече от това, доколко ЗСУ ще успяват да държат авиацията им далеч от него. Ако си спомняте, миналото лято най-големият проблем за настъпващите украинци бяха руските ударни хеликоптери Ка-52, които успяваха да нанасят сериозни щети на бронираната техника на Киев. Украинците успяха да свалят няколко от тях най-вече с ръчно преносими системи, но големият си удар нанесоха през есента, когато с малкото ракети ATACMS, които с триста зора успяха да изпросят от САЩ буквално попиляха руската хеликоптерна флотилия на летищата в Бердянск и Луганск, унищожавайки почти две дузини от тях.

Следващият ход на руснаците бе, да започнат масово да използват планиращи боеприпаси, които те се изстрелваха от самолети от безопасно разстояние, да речем 50 километра от линията на фронта и така стояха извън обхвата на украинското ПВО. Като се има предвид, че един такъв боеприпас се произвежда сравнително лесно (на стара съветска „глупава“ бомба се монтират крила и система за насочване) и тяхното колосално бойно тегло (от половин до тон и половина) то ефектът им върху отбраната на ЗСУ често бе ужасяващ. Най-пресен е примерът с Авдеевка, където именно масовото използване на тези бомби принуди украинските й защитници да я напуснат. След края на битката за града (средата на февруари) ЗСУ отново се сдобиха с преимущество, като за един период от около две седмици успяха да свалят цели 15 руски самолета. Това стана възможно след като от Киев решиха скришом да придвижат към фронтовата линия една от системите си „Пейтриът“.

В началото на март, обаче, руснаците отново си върнаха инициативата, като на свой ред успяха да хванат в крачка „Патриота“ и да унищожат три пускови установки накуп чрез точен удар с балистична ракета. От тогава насетне техният терор с планиращите бомби продължава, като от началото на годината се счита, че са пуснали повече от 7000 от тях. Именно на планиращите бомби ще се разчита и занапред, за да се унищожават солидните отбранителни линии на ЗСУ.

И докато на земята ситуацията е горе-долу ясна, то във въздушната война везните постоянно се накланят ту в едната, ту в другата посока. След близо месец и половина в глуха отбрана, ЗСУ тази седмица за пореден път си показаха зъбите и с прецизен удар с 12 ракети ATACMS унищожиха руското летище Джанкой в Крим. Загинали са към 30 души, а в списъка на поразените цели са цели четири ПВО системи С-400 и радиолокационна станция. Освен това бяха поразени и критично важни и безумно скъпи радиолокационни станции в Брянска област и даже в централна Русия. Черешката на тортата обаче определено е свалянето за пръв път на руски стратегически бомбардировач Ту-22 (използват се за разрушаване на украинските електроцентрали), при това със стара съветска ракета С-200 и то от разстояние цели 308 км.

Сега ще видим какъв ще бъде отговорът на руснаците.

Успехите на ЗСУ от последната седмица определено впечатляват, но за да имат те дълготраен ефект, а не моментни проблясъци е нужно небето на Украйна буквално да бъде затворено. За целта са нужни както отбранителни оръжия, най-вече системите „Пейтриът“, които се справят еднакво добре и с руските самолети, и с практически всички видове ракети, така и нападателни. Най-вече ракети ATACMS, с които да се атакуват руските летища, а също и изтребители F-16. Положителното в случая е, че богатите държави като че ли най-после разбраха това и вече са се заформили две коалиции за осигуряването на необходимото на Киев. Първата си свърши работата и в обозримо бъдеще няколко десетки изтребителя F-16 ще пристигнат в Украйна. Втората се оформи тези дни, като целта й е да осигури поне седем системи „Пейтриът“ с осем установки всяка, с единична цена около милиард долара. Нещо, което доскоро изглеждаше само като налудничава идея. Германия вече се съгласи да даде една, значи се очакват още шест.

Ракети ATACMS обаче може да даде само една институция в света – Конгресът на САЩ.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News