Сирия, още един фронт на войната в Украйна

Сирийска специална военна катастрофа

„Всичко и навсякъде за три дни“. Би звучало чудесно като рекламен слоган на всяка туристическа агенция. Но по-скоро описва цялата съвременна руска геополитика, събрана само в една фраза. И събитията през последната седмица го доказват по безпрецедентен начин. Почти едновременно на няколко доста отдалечени едно от друго място се разгоряха с нова сила стари конфликти, в които несъмнено се усеща дългата ръка на Кремъл. И може би ако не беше войната в Украйна, Путин и кохортата му щяха да извлекат сериозна полза и всичките тези разрастващи се огнища на хаоса и дестабилизацията. Но конфликтът на североизток гълта толкова много ресурси, че Русия просто не успява да контролира всичките си „сфери на интересите“. И май ще започна да губя влиянието си върху тях. Говоря, разбира се, най-вече за Сирия, но в списъка също така фигурират Грузия, Молдова, Косово, Мали и още няколко подобни световни горещи точки.

Сирия, която в немалка степен, вместо вниманието на медиите от Украйна в дните, е типичен пример за това, как може да загубиш всичко, когато си създал много много врагове. И то най-вече защото не си държиш на думата. Кулминацията на руската намеса в гражданската война опустоши арабската държава бе някъде около 2015-2016 г. и това помогна на Башар Асад да остане на власт. Той ще се отплати на Путин, като му разреши да бъде изградена мрежа от руски военни бази и складове , доста по-широко от това, което съществува по времето на СССР. Това моментално позволява на Москва да включи Сирия в своя род разпределителна площадка за захващане на своите паравоенни контингенти в Централна Африка (тогава – ЧВК ​​„Вагнер“, сега – различни нейни производства), както и за подкрепа на редица терористични организации в района като Хамас, Хизбула и йеменските хуси. Руското членство в сирийската земя също така караше регионалните фактори Израел и Саудитска Арабия да се появяват с Москва, северноафриканските държави да бъдат винаги нащрек, а Турция, през цялата територия преминава един от основните руски газопроводи за Европа, за да влезе в сделките с Кремъл, понякога против волята си. Отделно от това, Сирия се превърна в своеобразна тестова платформа за армията на РФ, където трупът боен опит, както и да пробва в реални условия на оръжие и тактически приеми. За това никак не е фактът, че мнозина от руските старши офицери и генерали воювали до момента в Украйна с ветерани от сирийския конфликт . А тактиката на руската артилерия и авиация да се сриват до основите на украинските градове и села, особено в първите месеци на войната, често се определя като „сирийска“.

Руската военна намеса не върна контрола върху цялата страната обратно в ръцете на потомствения диктатор Асад, но поне успя да замрази конфликта до някакво приемливо за региона ниво. Но Сирия, такава каквато я показват географските карти в официалните й граници от 1920 г. престана да съществува. На нейно място се появи едно аморфно образувание, състоящо се от голям брой фрагменти с неясни граници и управлявани неизвестно от кого. Освен т.нар. сирийска официална власт, която контролира приблизително половината страна, различни нейни райони се държат от поне три опозиционни на Асад групировки, от зловещата „Ислямска държава“ оформила анклави, както от кюрдите в богатите на петрол североизточни земи.

На свой ред, почти всяка от тези сили се намира под „чадъра“ на някоя от големите държави с трайни интереси в региона. Иран и Русия, например са зад Асад, Турция подкрепя опозиционерите, а кюрдите от доста време са под крилото на САЩ. Американците дори имат военна база в земите им. Не липсват и сблъсъци между „големите“ – преди няколко години американската авиация изтреби многоброен отряд на ЧВК „Вагнер“, Турция редовно провежда операции против кюрдите на тяхна територия, а на няколко пъти руски и турски пилоти „кръстосваха шпаги“ в небето. Отделно от това, когато сметне за необходимо се намесва и Израел, най-вече като нанася въздушни удари по цели свързани с Иран или Хизбула.

Колкото и да е странно, като се има предвид колко е размирен целият регион, в последно време в страната се наблюдаваше относителен мир. Той бе постигнат на два пъти, първо 2018 г., а след това отново през 2020 г., най-вече благодарение на тристранните преговори между Турция, Русия и Иран. И като изключим обичайните престрелки за всеки замразен конфликт, като цяло примирието се спазваше. С едно изключение. През 2019-2020 г. подкрепяните от Русия сирийски войски започнаха „умиротворителна“операция в зоната контролирана от опозицията в северозападната част на страната. В резултат на тази операция загинаха 30 турски военни. Това провокира Ердоган моментална да нанесе ответен удар с кодовото име „Пролетен щит“ срещу армията на Асад, която понесе ужасни загуби. Това, което обаче научи тогава турският президент бе най-вече, че на думата на Путин много-много не бива да се вярва и затова когато в края на миналия месец подкрепяните от него две опозиционни групировки преминаха в настъпление, той показа, че няма намерение да ги възпира.

Желанието на Ердоган, най-вече с чужди ръце, да реши окончателно сирийския проблем е напълно разбираемо. Страната му има дълга южна граница, през която постоянно нахлуват хиляди бежанци бягащи от войната, както и кюрдски партизани. Първите му създават проблеми с Европа, а освен това му натоварват икономиката и бюджета, а вторите са проблем за Анкара още от времето на Ататюрк, т.е. от има-няма сто години. При други обстоятелства Путин най-вероятно би го спрял, но сега, когато е изцяло вързан с Украйна, това едва ли ще се случи. Русия с вързани ръце в момент, в който в САЩ цари безвластие заради смяната на президента си звучи направо като подарък от съдбата. Ердоган знае, че едва ли ще има друг такъв удобен момент да реши с един удар няколко проблема, при това без да е официално обвързан със случващото се. Мащабите на очертаващата се турска победа ще зависят най-вече от настроенията на другия голям играч – бъдещият президент Тръмп. Ако последният реши да се изтегли от североизточните земи и изостави кюрдите, Ердоган (собственоръчно или чрез сирийските „опозиционери“) ще нахлуе и там. Ако ли пък реши да остане – ще станем свидетели на мини-студена война, в която две страни-членки на НАТО – САЩ и Турция – ще си скърцат взаимно със зъби.

Междувременно ситуацията на бойното поле се развива в посока катастрофална за армията на Асад и режима му. След като миналата седмица в ръцете на „опозиционерите“ практически без бой падна вторият по големина сирийски град Алепо, то в четвъртък те, след интензивни няколкодневни боеве, овладяха друг голям град – Хама. По-важното обаче е друго - сирийската армия показва всички признаци на поражение, нисък боен дух и даже деградация. Отстъпвайки, войските на Асад изоставят десетки единици скъпа модерна (най-вече руска) бойна техника, пълни догоре складове с муниции и даже летища със самолети на тях. И засега въобще не се вижда как могат да направят обрат.

Следващата цел на „опозиционните“ части е град Хомс, на половината път между Алепо и Дамаск. Хомс е разположен в планински масив, на пръв поглед изглежда доста труден за превземане. В петък следобед, обаче, започна да постъпва информация, че разпадащата се сирийска армия най-вероятно вече го е изоставила и с голяма доза увереност може да се твърди, че с това на практика бъдещето на Асад е предрешено. Още по-интересното в случая е, че падането му решава съдбата и на руския войскови контингент в Сирия. Защото двете най-големи руски бази в страната – военно-въздушната в Хмеймим и военноморската в Тартус – вече ще бъдат отрязани от всякакви сухопътни връзки с основните сирийски войски и ще станат лесна плячка на бунтовниците. Москва вече изтегли корабите си от пристанището на Тартус в открито море и очевидно изчаква развитието на ситуацията при Хомс, за да реши кога да изтегли и самолетите си. От чисто военна гледна точка Путин и военното му командване явно считат представянето на техните войски за провал, защото преди дни бе сменен командващият контингента в Сирия генерал Кисел. Със и без него обаче си личи, че дните на Асад са преброени, а с това вероятно ще бъде сложена точка и на прякото руско военно присъствие в Близкия Изток.

Извън загубата на ключови стратегически и логистични позиции крушението на режима ще струва и много милиарди на руския данъкоплатец, които ще се окаже. че са били наливани в каца без дъно. За да разберете за какво точно иде реч си струва да се припомни, че през далечната вече 2005 г. Путин опрости на Асад дълг в размер на над 13 милиарда долара. А колко милиарда още струват базите, издръжката на войските, безвъзвратно изгубената бойна техника и какво ли още не? Пък и Сирия далеч не е единствения „консуматор“ на ресурси от този род – през последните години московският геостратег се зае сериозно да прекроява и сферите на влияние в Африка и подпомогна идването на власт в някои от бившите френски колонии на властолюбиви диктатори или просто предводители на военни хунти. По схеми подобни на тези в Сирия, на някои от тях им бяха опростени многомилиардни дългове, а освен това политическите режими бяха закрепени с помощта на руски частни военни компании от рода на печално известните вагнеровци на покойния вече Пригожин. На мен лично би ми било изключително любопитно да прочета информация колко точно са стрували на РФ в чисто финансово изражение тези игри на величие на нейния несменяем президент през последния четвърт век. И то при положение че самата Русия нито е цъфнала, нито е вързала, а постоянно е раздирана от социални проблеми и недостиг на средства дори за осигуряване на най-елементарни нужди. Пък и да каже човек, че от тези руски намеси е имало някаква полза за въпросните страни, а то навсякъде те носят единствено и само смърт, сълзи и разрушение.

Няма да предричам какво точно предстои да се случи в Сирия, но съм сигурен, че медиите определено ще имат доста работа по темата. Единствено съм длъжен да напомня, че в този конфликт, може би с изключение на кюрдите, които се опитват най-после да се сдобият с някаква независимост, трудно можем да отличим „добрите“ от „лошите“. И тези, които са с Асад, и тези които са против него, реално вярват и разчитат най-вече на насилието, да не говорим че главната опозиционна групировка, която в момента настъпва към Дамаск произлиза от зловещата някога терористична организация Ал Кайда. Доколко се реформирали и променили от тогава, ще разберем в близко бъдеще.

И ако темата ви се струва стана прекалено „сирийска“, то е защото още не сте видели украинската следа в нея. Още през лятото, когато гражданската война като цяло доста си бе укротила, Главното Разузнавателно Управление (ГРУ) на Украйна разпространи видеокадри как атакува с дронове руска авиобаза източно от Алепо. Пораженията не бяха големи, но по-важно бе посланието, което Киев искаше да изпрати на Путин: „Вече сме и в Сирия!“ Практически невъзможно е такава секретна операция да е извършена без знанието на Турция и местните въоръжени милиции. Няма съмнение и че хората на Киев са провели не един и два обучителни курса, както и че са влезли в ролята на съветници. Украинското присъствие и почеркът на ГРУ си личат особено ясно по начина, по който бунтовниците използват и най-вече комбинират ударни и разузнавателни дронове, а също по това как са оборудвани щабовете им. Те много приличат на украинските фронтови подразделения: помещенията са пълни с всевъзможна компютърна техника, а командирите следят обстановката в реално време на големи екрани, по които тече постоянна видео информация от разузнавателните дронове. Правят впечатление още два факта: немалкият брой добре обучени оператори на дронове сред „опозиционерите“ и това, че техните бойци си омотават каските и ръкавите на униформите с жълто или синьо тиксо, за да се отличават на бойното поле.

Защо Киев помага на разни въоръжени групировки със сенчесто минало и мъглява политическа визия? Едва ли защото споделя идеологиите им. По-скоро защото, подобно на анти-путинският Руски Доброволчески Корпус и на Легион „Свобода“, Украйна ги приема за по-малкото зло, ако щете за полезни идиоти и затова и не вижда нищо лошо да ги използва срещу агресора, пък било то и в такива отдалечени от Европа точки. В крайна сметка прословутата фраза „Врагът на моя враг е мой приятел“ не е от вчера, нали?

Разбира се, Сирия далеч не е единственото място където действа „задграничното“ бюро на ГРУ. Украински специални акции срещу руски войскови контингенти през последните месеци имаше и в Судан, и в Мали, а вероятно и на други места. Едно съм сигурен – когато тази война свърши украинските специалисти по секретни операции няма да останат без работа. Напротив, ще бъдат сред най-търсените в света.

В един перфектен за модерния руски империализъм свят Путин щеше да векува в Сирия, а не мисли как да се измъкне с по-малки щети от там. В този идеален свят също така започна на Украйна щеше да е някой като раболепният Янукович, свален чрез „Майдана“ преди повече от десет години. И тогава Русия на практика ще има обща граница с Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. Молдова ще бъде така притисната, че никой в ​​нея дори нямаше да се осмели да проведе референдум за присъединяване към ЕС, а бунтовната Грузия ще бъде усмирена по „бързата процедура“. Възможният бъдещ президент на Румъния, пропутинският националист Калин Джорджеску, пък щеше да се чувства окрилен от мощната подкрепа на Москва, а Европа щеше да си кротува заради евтиния руски газ и да се прави, че не забелязва поредния коварен ход на Путин. Руски самолети щяха да летят от и за Африка, кацайки междинно в Сирия, а неколцина души живеят в разкош в Москва щяха да си лягат и стават с чувството, че са властелини на планетата. В този идеален свят, превземането на немирна Украйна щеше да трае само три дни. Но реалният свят съвсем не е идеален. В края на сметката украинското бойно поле се оказва онзи безмилостен капан, който ще съкруши мечтите за световно господство на кремълския диктатор, ще изстиска жизнените сокове на икономиката му, ще смаже психиката на народа му и ще отиде лиш от средствата за ефективно намеса в различни точки на света. И сега Путин, който винаги е искал и веднага сега, всичко и едновременно, е осъден да гледа как неговият идеален свят се разпада без него да е в състояние да промени нещо.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News