Системата ви е болна

Джамал Зиане е трикратен първенец в едно и също първенство. Но всъщност едва ли иска да се хвали с постижението си, колкото и странно да звучи подобно твърдение. През лятото – за втора поредна година и за трети път в последните седем лета – капитанът на Локомотив Лайпциг вдигна купата за шампион на регионалната Североизточна Лига на Германия високо над главата си. Но точно както през 2025 и 2020 отборът му ... продължи да се състезава в четвъртото ниво на германската футболна структура. Промоция просто нямаше. И не – клубът не е наказан, ако това би било първото ви предположение. Става дума за футболна аномалия, за каквато дори у нас трудно бихме се мечтали от гледна точка на организационна неуредица.

Докато останалите първенци от различните географски райони на четвърта дивизия се изкачиха до Трета Бундеслига, то Локомотив трябваше да срещне представителя на Бавария Вюрцбургер Кикерс. Зиане вкара гол, но това не беше достатъчно и тимът от Лайпциг отстъпи с общ резултат от 1:3 в решаващия плейоф. Развитие, което окончателно ядоса верните привърженици на източногерманския тим и те с право издигнаха плакат в началото на настоящия сезон с послание, което по-скоро звучи политическо, отколкото футболно, но достатъчно красноречиво: Системата ви е болна!

„Това е най-лошото нещо, което може да ти се случи в спорта, ако не броим контузиите, разбира се. Уж ставаш шампион, а не печелиш абсолютно нищо. В това няма никакъв смисъл. Ако искат, могат да сменят правилата и системата още утре“, размишлява в едно от интервютата си по темата Зиане. Но се оказва, че не е толкова просто.

Германската футболна пирамида разполага с прекалено тесен тунел, през който можеш да се промушиш, ако желаеш да се изкачиш едно ниво нагоре. Особено ако говорим за регионалните дивизии. Всички знаят за Бундеслигата, където властва Байерн Мюнхен. Под нея идва Втора Бундеслига, мачове от която се излъчват отдавна и по българските телевизии – пълни стадиони, ентусиазирани запалянковци. Импулсът по трибуните не изчезва и по-надолу в структурата. Третото ниво – това, към което се стреми Локомотив Лайпциг – и под него намираме регионалните първенства, които са разделени на 5 географски района: Север, Запад, Югозапад, Североизток и Бавария, като всяка регионална лига логично има своя първенец всеки сезон. Тук обаче започват проблемите и недомислиците. От Трета Бундеслига всяка година изпадат точно 4 отбора, което означава, че няма място за всички 5 тима, които са спечелили регионалните дивизии и един ще трябва да се задоволи единствено със славата на местна почва без да получи награда за усилията си през сезона. Нещата обаче стават доста по-сериозни, защото някои райони всъщност са привилегировани.

В момента се прилага крайно незадоволителното (някои дори биха го определили като дискриминационно) решение шампионите от Запад и Югозапад задължително да получават място в Трета Бундеслига. На ротационен принцип третата позиция се дава на една от останалите три регионални дивизии, а четвъртата квота се разиграва в плейоф между последните две географски зони на Германия, какъвто е случаят от края на миналия сезон между вече споменатите Локомотив Лайпциг и Вюрцбургер Кикерс. Де факто винаги един шампион остава зад борда, но този първенец никога не идва от богатите райони. Нещо повече – все повече въпросният шампион е точно от Регионалната Североизточна лига, обхващаща територията на бившата Германска Демократична Република. Вече ви казах, че Локомотив Лайпциг три пъти в последните седем години попада в този капан на местния футболен механизъм, същата участ има и Динамо Берлин през 2022, както и Енерги Котбус през 2023. Излиза, че ако не си шампион по време на „ротационния принцип“, то ти реално играеш за чест и слава особен шанс за истинска награда и победа. Разбира се – валиден е аргументът, че явно отборите от тази географска зона са с по-слаби футболни аргументив в сравнение с колегите си от Бавария или Север, но тук говорим за обикновена справедливост. Явно не е особено учудващо, че през този сезон единственият отбор в Трета Бундеслига, който е Източна Германия е Ханза Росток.

Трудностите, с които се сблъскват тези футболни клубове, донякъде продължават да са в резултат на плод на вечните социално-икономически неравенства между Запада и Изтока, които намериха отражение и в успеха на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ на последните провинциални избори. Дори през 2026 нито една от 40-те водещи компании, котирани на германската фондова борса DAX, няма седалище в бившия Изток (ако не броим Берлин). Заплатите са все така по-ниски, безработицата – по-висока, а населението е застаряващо и намаляващо, тъй като младите предпочитат да отидат на Запад. Напомням, че все пак говорим за една и съща страна.

Аргументът, с който западните клубове от Регионалните лиги печелят автоматично промоция, е, че просто в тези географски райони има повече клубове и конкуренцията е по-осезаема, следователно шампионите им трябва да се поощряват. Довод, който Зиане е уморен да чува. „В такъв случай – осигурете ни директна промоция на база посещение на стадионите, защото ние привличаме по-голяма аудитория“ – мъдро предлага футболистът. И не е много далеч от истината. Споменатият транспарант на Локомотив Лайпциг е издигнат от 2000 фенове ... при гостуване. Средната посещамост в Регионалната Североизточна лига през миналия сезон надхвърля 3000 души, което е около 2 пъти повече от всички останали 4 лиги. Самият Локомотив Лайпциг има средна посещамост от 6352 души, а на местното дерби присъстваха над 11 хиляди души. Техният изпълнителен директор Тони Вахсмут констатира с болка в гласа, че „за съжаление не получаваш точки или промоция заради традиция, публика или история“. Вахсмут далеч няма и достъп до мощни спонсори, с каквито могат да работят колегите му в западния край на Германия.

Надали ще ви учудя, че от Изток дойде и поредният призив, инициатива дори, за промяна в системата. През март 2025 клубовете стартираха кампанията Meister müssen aufsteigen! Шампионите трябва да се изкачват! Предложението включва намаляването на лигите в четвъртото ниво на германския футбол от 5 на 4, като точните географски граници се определят преди началото на всеки сезон, когато се уточни кои отбори ще се състезават в тези дивизии. Отчитат се и разходи за пътувания на отборите за гостувания, както и интерес към конкретни мачове, ако има регионални дербита. Наричат това предложение „моделът на компаса“, защото той може да сочи във всички посоки, а не да гледа само на запад. В замяна регионалната североизточна лига предложи да направи компромис, като опита да се откаже от емоционалната си зависимост и привързаност към територията на бивша Източна Германия. Един от лидерите на тази кампания – Томи Хедер споменава, че иска най-накрая да се откъснат от безконечните разговори и сравнения между двете части на Германия.

„По-възрастните футболни функционери вече се отдръпнаха от играта или се пенсионираха, по-младите не изпитват такава носталгия към ГДР“, каза той.

Хедер подчертава и ползите, които една по-справедлива система за промоция би донесла за германския футбол като цяло, твърдейки, че клубовете от източната част на страната ще бъдат в по-добра позиция да развиват младите си футболисти.

„Не е в интерес на децата и играта, когато 10-годишни таланти са задължавани да напуснат семействата и домовете си, ако искат да се развиват, за да отидат в Хамбург, Дортмунд или Щутгарт“, заяви той.

Кампанията спечели подкрепата на повече от 80 клуба от цяла Германия. Унион Берлин стана първият отбор от Първа Бундеслига, който открито поиска „моделът компас“ да бъде сериозно разгледан и гласуван. Унион играеше в четвъртата дивизия на Германия не чак толкова отдавна – през 2000 година. Президентът на клуба Дирк Цинглер обясни простичко – „сегашната система не кореспондира с нашите разбирания за спортна конкуренция“. Президентът на Борсусия Дортмунд Ханс Йоахим Вацке сподели лаконично, че шампионите трябва да се изкачват в по-горни дивизии, както е навсякъде по света. Подкрепа дойде дори от чужбина – даде я мениджърът на английския Борнемут Марко Розе, който в миналото е бил както футболист, така и треньор на Локомотив Лайпциг.

Когато дойде обаче моментът за гласуването, всичко се провали. Някои го определиха като фарс. След месеци на дискусии и обсъждане някои от регионалите дивизии предложиха нови условия – в четирите новосформирани лиги да има по 18, вместо по 20 отбора (което означва, че доста от клубовете просто ще бъдат отстранени без причина, което не отговаря на модела „компас“), а за да се случат промените всяка от сегашните 5 регионали лиги трябва да ги гласува с мнозинство. Въпросното мнозинство беше постигнато с 50.9% среден резултат (76.3% от клубовете от Североизток гласуваха „за“), но Югозападът предложи алтернатива – отборите от Североизток просто да бъдат разпределени по другите дивизии, докато Запад и Югозапад на практика да запазят сегашния си вариант. Бавария дипломатично предложи просто „разговорите да продължат и в бъдеще“. Всичко това се случи през юни, което логично доведе до протести по стадионите в ниските дивизии в началото на настоящия сезон. Но компасът може и в крайна сметка да посочи в друга посока, защото предстои конгрес на Германската футболна федерация на 18 декември.

Ако промените в крайна сметка бъдат одобрени, те не могат да бъдат вкарани в употреба преди началото на сезон 2028/2029. Когато вече ще бъде късно за Зиане, който днес е на 34 години. И играе 13-ия си сезон с екипа на Локомотив Лайпциг.