След Байдън и с Тръмп: Какво предстои на фронта в Украйна?

• След Байдън

Никога не съм смятал работата на продуцентите за лесна. Особено на тези, които трябва да създадат някакъв масов продукт, било то шоу, концерт, сериал или филм, който да може да се хареса едновременно на възможно най-голям брой хора. Продуцентството изисква да се взимат трудни, но своевременни решения, за да може продукцията да продължи да се радва на голям интерес сред зрителите. Понякога това налага драстични промени в сценария, а друг път някой от главните герои, чийто рейтинг сред аудиторията е спаднал драстично, се налага да бъде „убит“, за да може мястото му да бъде заето от нов, свеж персонаж, на когото се възлагат сериозни надежди да вдигне отново зрителския интерес.

Нещо подобно наблюдаваме и в хитовия сериал „Киев за три дни“. В средата на третия сезон се наложи спешна замяна на един от главните герои - мъдрият старец Байдън, защото с всеки изминал епизод той ставаше все повече старец и все по-малко мъдър.

Неговото място засега ще заеме енергичната Камала Харис. Ако тя успее да се хареса на зрителите до ноември, ще получи дългосрочен договор за следващите четири сезона. Най-вероятно ще й бъде поверена ролята на вещицата, всяваща ужас сред „лошите“, изиграни перфектно до момента от Владимир Путин и Доналд Тръмп. И двамата издирвани от правосъдието в реалния живот. На смях, усмивка и лукав поглед тя го докарва идеално, липсва й само метлата.

И докато светът тръпне в очакване каква ще е съдбата на главните герои на неизмисления сериал, събитията на фронта в Украйна продължават да поддържат високо темпо, макар и без някакъв видим резултат и без твърде много драматични обрати.

• Ситуацията на фронта

Ако непредубеден и не много информиран човек хвърли един бърз поглед към картата на бойните действия в момента, ще остане с впечатлението, че там сякаш се водят две отделни войни. Едната е на изток в Донбас и в нея руснаците почти всеки ден регистрират някакъв, макар и минимален напредък. Другата е на североизток, в района Волчанск и далечните подстъпи към Харков. Там очевидно ЗСУ (украинските въоръжени сили), бавно, но методично изтласкват агресорите към официалната държавна граница.

В Донбас, където руснаците не спират да атакуват нито за миг от първия ден на войната, най-горещата точка си остава районът на запад и северозапад от прословутата Авдеевка. Новата знакова цел на агресорите се нарича Покровск. Голям град с довоенно население около 65 хиляди души. От покрайнините му ги делят приблизително 21 км. Именно тук генералите на Путин са съсредоточили най-големите си сили и буквално се опитват да „прегризат“ украинската отбрана. Тя в момента се държи от три бригади, две от които изключително опитни (47-а и 110-а). В самия Покровск войната засега се усеща най-вече от далечния тътен на боя, засиленото присъствие на ЗСУ и някоя друга руска бомба или ракета. Жителите на града и администрацията засега се опитват да създават усещане за мирен живот. Даже бяха разпространени кадри как някакви женици от общинската служба по поддръжка на парковете засаждат рози между алеите. На мен, честно казано, сърцето ми се къса при мисълта че след някой-друг месец всичко това може да се превърне в пепел и руини...

Покровск всъщност е много по-тлъста цел за руснаците, отколкото може да ви се стори на пръв поглед. Първо, през него минава основната магистрала, която свързва Донбас с централна Украйна. Това автоматично го превръща в един от основните логистични центрове на ЗСУ в района. И второ, непосредствено на североизток от него се намира друг голям град, Мирноград, с довоенно население около 50 000. Двете населени места са буквално допрени едно до друго (делят ги някакви си два километра). Така, че реално говорим за един доста голям областен център с население над сто хиляди души, нещо като нашият Пазарджик. Ясно е, че агресорите ще се стремят да превземат „сиамските близнаци“ Покровск-Мирноград на всяка цена. Но стигне ли се до генерално сражение за тях буквално ще си счупят зъбите там. Загубите им ще бъдат такива, че на техния фон цента в човешки животи, която платиха за овладяването на Бахмут и Авдеевка ще изглежда като статистика от пътно транспортно произшествие.

Битката за двойната крепост Покровск-Мирноград вероятно тепърва предстои. Но, за да се стигне до нея, руснаците трябва преди това да овладеят редица села превърнати в крепости от ЗСУ. Те се намират между сегашната фронтова линия и градските покрайнини. Задачата им допълнително се усложнява от факта, че върхът на техния настъпателен клин сочи директно към източната периферия на Покровск. Теорията на военното дело ни учи, че големи населени места се овладяват най-бързо чрез обкръжаване. Нищо в момента обаче не подсказва, че те се опитват да обкръжат двата долепени един до друг града. Това пък си е и сигурна рецепта за продължително позиционно сражение.

И докато уличните боеве за Покровск и Мирноград все още изглеждат като далечна и не сигурна перспектива, то битката за Торецк най-вероятно е предстояща. Торецк, типичен неголям източноукраински миньорски град с население около 30 000, от което към момента в домовете си са останали не повече от пет хиляди. Той е на фронтовата линия буквално от 2014 г., защото се намира недалеч от демаркационната линия с т.нар. ДНР. За разлика от Покровск, тук руснаците имат известна възможност да се опитат да обкръжат града, защото атакуват едновременно от юг и и изток. Според мен няма да успеят в това си начинание, защото към момента ЗСУ доста успешно парират настъпленията им и от двете посоки.

В други две горещи точки – Вугледар и Часов Яр – сраженията не са помръднали от мъртвата си точка от много месеци насам. Новините, които периодично се появяват в медиите за тези две места са свързани най-вече с поредните отблъснати руски атаки и тежки загуби понесени от агресорите.

На север от Донбас, в Храковска област, сраженията се характеризират най-вече с това, че инициативата се владее най-вече от украинците и те вече са успели да отвоюват част от територията си, която загубиха през май. В едно от най-често споменаваните места, Волчанск, почти няма промени през последния месец. Руснаците някак си продължават да успяват да снабдяват бойната им група, блокирана в агрегатния завод, а уличните боеве в северните части на града по-скоро се водят за руини, а не за сгради, защото такива вече почти няма.

С увереност може да се твърди, че Харковската операция, предприета от Путин в началото на май е пълна катастрофа. До момента агресорите в този район са претърпели около 20 000 души загуби, а шумно прокламираната буферна зона така и остана нереализирана. Всъщност тя бе създадена, но на руска територия. Преди няколко дни губернаторът на Белгородска област Гладков обяви специален режим за влизане в 14 пригранични на Украйна села. Много други пустеят, защото жителите им са изоставили домовете си, за да се спасят от редовните артилерийски обстрели.

И в заключение на краткия ми обзор ще споделя едно мое наблюдение което, надявам се, ще ви помогне донякъде да разберете какво се случва на фронта като цяло. Докато трескаво следях съобщенията от фронта и погледът ми шареше нагоре-надолу по картата на бойните действия, забелязах една интересна тенденция. ЗСУ като цяло не си дават толкова голям зор да отбраняват някакви си села и малки населени пунктове и когато стане твърде напечено просто се изтеглят от там. В известна степен това може би е свързано с факта, че селските къщи и постройки не са толкова устойчиви и лесно могат да бъдат разрушавани от руския артилерийски огън и авиация. Рано или късно украинците стигат до момента, в който на практика няма повече какво да отбраняват, защото няма къде да се прикрият. Стигне ли се обаче до отбраната на някой град, ЗСУ се сражават за него докрай и не отстъпват без бой нито педя земя. Това е така, защото в градовете има голям брой солидни сгради и заводи, които осигуряват надеждно прикритие дори и срещу най-мощните бомби и снаряди.

Не случайно места като Мариупол, Северодонецк, Соледар, Бахмут и Авдеевка станаха символи на краха на Путинския империализъм и гробници на десетки хиляди агресори. Сега като такива се очертват Волчанск, Часов Яр, Вугледар и Торецк. За превземането на всеки от тях ще са нужни много месеци, а даже и години, а цента, платена в човешки животи от нашествениците, ще бъде огромна. И всичко това, за да може говорителите по централните тв канали на Москва да обявят с тържествен тон как е било „освободено“ още едно „изконно руско“ място.

Казвам това неслучайно, защото докато слушате, гледате или четете новини за войната и научавате как руснаците са овладели поредното село, у вас неизбежно се създава впечатление, че армията на Путин много напредва. А това въобще не е така. И руският войник, който гордо позира за снимка с националния флаг реално е застанал върху руини, които вече нямат никакъв смисъл за никого.

• Планът на Тръмп

И тази седмица не мина без съобщения от най-високите места за евентуални мирни преговори. Бившият британски премиер Борис Джонсън бе поредният, гост на Тръмп и моментално влезе в ролята на негов промоутър. В авторската си колонка в „Дейли Мейл“ Джонстън представи предпоследния американски президент като човек истински загрижен за мира в Украйна и най-вече знаещ как да го постигне на практика.

Според него планът на Тръмп включвал серия от взаимни компромиси, включително отказ на Украйна от Крим, ДНР и ЛНР, в замяна на гарантирано членство в НАТО и връщане на Русия на позициите ѝ от 24 февруари 2022 г. Идеите на Тръмп включват и научно-фантастични елементи като изпращане на украински войски в Европа, където те трябва да заменят около 70 000 американски войници в базите им, най-вече в Германия, които на свой ред щели да се завърнат у дома. Това пък щяло да накара европейците да погледнат по-сериозно на сигурността си и да вдигнат разходите си за отбрана.

По-тревожното от написаното от глашатая Джонсън е, че на Русия трябвало да се даде възможност да се върне към дните, когато била „уважаван партньор на Г-8 и дори на НАТО“, да декларира че т.нар. Специална Военна Операция била изпълнила целите си, както и да се даде възможност за „глобално сближаване“ с Путин. Демек пито-платено, какво било – било, да забравим за Буча, отвличанията на деца, тоталното разграбване и разоряване на Украйна, военните престъпления и какво ли още не.

Ако трябва да бъде честен, планът „Тръмп“ ми изглежда и като предизборна демагогия, и като универсално хапче, което наведнъж лекува завинаги всички болести. Освен въодушевеният Джонсън едва ли има някой друг, който наистина да вярва в него.

Горе-долу по същото време, когато статията излезе на бял свят се появи и изследване на обществените нагласи в Украйна по отношение на евентуални компромиси с Русия. 55% от отговорилите са категорично против всякакви териториални сделки с агресора, докато не повече от 23% са склонни на някакъв териториален компромис.

Уверен съм, че Зеленски много внимателно следи мнението на народа и щом хората са склонни да продължат да търпят несгодите на войната в името на оцеляването на държавата, то той ще се съобрази с него.

• Посредничеството на Китай

Доста по-сериозно би трябвало да се отнесем към друг високопоставен воаяж – този на украинския външен министър Кулеба в Пекин. Визитата със сигурност е протекла в типичната за този регион атмосфера на безкрайна любезност, комплименти и усмивки. Очевидно и двете страни са останали много доволни, защото и домакинът, и гостът взаимно се увериха, че признават единствено и само териториална цялост. С други думи, че Китай приема Крим, ДНР и ЛНР като неделима част от Украйна. Киев, от своя страна, счита, че Тайван и КНР са една държава. Освен това външният министър на Пекин Ван И не пропусна шанса да позиционира пред света страната си в лагера на „добрите“. Той увери, че неговото правителство ще продължи да подпомага Украйна с хуманитарна материална помощ. Ван И нищо не каза за произхода на дроновете, които ежедневно унищожават руската бойна техника, но ние така или иначе това отдавна си го знаем.

Случилото се в Пекин за мен е изключително важно. Най-вече, защото показа на кого Киев би доверил ролята на модератор в случай, че в бъдеще решат отново да седнат на масата на преговорите с агресора. А че преговори в даден момент най-вероятно ще има в прав текст каза и Кулеба. Той заяви, че „Украйна е готова да преговаря с Руската федерация на определен етап“. Колегата му Ван И обаче побърза да уточни, че това едва ли ще стане факт скоро, защото „условията и времето за тях все още не са настъпили“.

Сега на ход би трябвало да е Путин. Но едва ли това, което се чу и от Тръмп, и от Пекин му е харесало особено.

Неотдавна самодържецът обяви какви са условията на Москва за започване на преговори: Киев да изтегли войските си от четирите украински области които през 2022 г. официално бяха вписани в руската конституция като част от РФ. Това звучи направо абсурдно, защото в немалка част от заявените като „изконно руски“ територии все още не е стъпвал руски войник и няма видими перспективи това да се случи на практика. Това пък означава, че изгледи за скорошен компромис няма. А войната ще продължи, ако не до дупка, то поне до пълно изтощаване.

• Русомелачката работи на пълни обороти

Тази седмица американското издание „Нюзуик“ публикува прогнозата на генерал Роли Уокър. Новият началник на Генералния щаб на британската армия анализира какво би струвало на Путин пълното завладяване на четирите нови „изконно руски“ области (Луганска, Донецка, Запорожска и Херсонска). Според Уокър за това ще са нужни още пет години и между 1,5 и 1,8 милиона човешки загуби (убити, ранени и пр.), както и загуба на бойна техника на стойност милиарди долари. Звучи направо чудовищно, но по всичко личи, че Путин е готов да плати тази цена. И то в буквалния смисъл на думата. Защото той в момента реално си купува човеци за пушечно месо и постоянно вдига мизата за това.

Проведената през есента на 2022 г. мобилизация се оказа една от най-големите грешки на режима. Призованите по списък само временно запушиха дупките в армията. Същевременно провокираха стотици хиляди да избягат зад граница, за да не станат завинаги част от украинския чернозем. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че „частичната военна мобилизация“ бе и студен душ за Кремъл. Очакванията, че ще породи нов патриотичен подем и ще трансформира СВО-то в нещо като Велика Отечествена Война 2.0, не се оправдаха. Затова Путин и обкръжението му прибегнаха до най-стария известен на човечеството метод – финансовият стимул.

„Морковът“ в руския му вариант обикновено се предлага на местно ниво от губернаторите. Във всяка област ставката е различна. Засега лидер е столицата Москва, където се оферират около 1,9 милиона рубли (21 000 долара) кеш при подписване на договор. Плюс месечно възнаграждение от две хиляди и повече долара. За Русия това са огромни пари и затова постоянно се намират желаещи наивници, които някак си вярват, че като отидат в Украйна точно на тях ще им се размине. Значителен натиск оказва и обкръжението на „доброволеца“, т.е. съпруги, майки, бащи и т.н., което заслепено от многото нули и не мирясва докато съдбовният подпис не бъде поставен на нужното място. Разбира се, понякога роля играят и други “стимули“ като непогасени кредити или заплаха следствено дело да се превърне в дългосрочна ефективна присъда. Малцина от решилите се да облекат униформата реално осъзнават, че сами са се обрекли на гибел. Огневата мощ на ЗСУ в момента е такава, че шансовете им да оцелеят са нищожни. Другата причина за това е до болка известният „дребен шрифт“, който по правило почти никой не чете. Договорът формално е за половин година, но се подновява автоматично на всеки шест месеца до завършването на СВО-то. Колцина ще са тези щастливци които ще доживеят да видят края му?

Всичко изброено по-горе засега позволява на Путин да набира месечно до 30 000 „доброволци“. Горе-долу толкова колкото да попълни загубите за същия период. Но това едва ли ще трае вечно. Вече се появиха някои доста достоверни информации, че реалната бройка е не повече от 20 000. На „умниците“ от Държавната Дума в Москва не им отне много време да открият коя е причината за поспадналия ентусиазъм за умиране сред потенциалните „доброволци“ – социалните мрежи и свободата на информацията като цяло. Оказа се че руските войници на фронта разпространяват твърде много кадри от касапницата там. Освен това в Youtube има безброй анти-путинистки канали на всякакви езици. Всичко това охлаждало ентусиазма на евентуалните кандидати за умиране. Затова сега се умува за официална забрана на всякакви мобилни телефони в района на бойното поле, а скоростта на зареждане на Youtube на територията на РФ ще бъде намалена между 40 и 70%. Самият Путин, обаче, едва ли гледа на поредното затягане на мъртвата хватка около информационните канали като на някаква панацея.

Затова трябва да се отнасяме сериозно към упорито разпространяваните слухове, че предстои нова мобилизация и този път едва ли ще бъде „частична“. Вероятно ще се окаже прав известният украински журналист Роман Цимбалюк, който още през 2022 г. заяви на всеослушание, че войната ще се води „до последния россиянец“.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News