Сложните отношения София-Скопие: "Подмененият език" - за един нашенски говор, който днес вече трудно разбираме

Весела Смилец
от Весела Смилец
16:30, 10.01.2021
24126
Чете се за: 08:20 мин.
Балкани
гледайте бнт1 подмененият език един нашенски говор вече трудно разбираме
Слушай новината (бета)

”Народният говор на Вардарска Македония да стане служебен език в новоучредената Македонска държава. Решението да влезе в сила веднага.” - 2 август 1944 г.

Как един български диалект беше преиначен и провъзгласен за книжовен език? Под чие ръководство се случи и кои бяха участниците? Защо години наред, а и днес, това не се изучава от двете страни на границата между Република България и Република Северна Македония?

Според вековната практика на западните култури езикът не е задължителен атрибут на държавата. Разбираеми ли са Балканите за другите в Европа? Допустимо ли е заради политически идеологеми да се крият исторически извори като Битолския надпис на Йоан Владислав, да се забраняват легендарни песни за герои и да се ограничава допускът до музеи?

Отговорите на тези и още други въпроси може да разберете в Youtube - канала на БНТ от филмовите разкази за общата ни съдба с Македония, която България първа призна за независима република след отделянето й от Югославската федерация на Йосип Броз Тито.

Отговори на редица въпроси за сложните отношения София-Скопие гледайте и в документалната лента на журналиста от БНТ Весела Смилец "Подмененият език"

  • Разказът за това как беше направен официалният език в западната ни съседка, започва в манастира „Св. Прохор Пчински”

Ето какво разказва журналистът от БНТ и автор на филма Весела Смилец за впечатленията си в работата по темата:

За първи път видях манастира „Свети Прохор Пчински” през 1995 г. в навечерието на подписването на Дейтънското споразумение, с което официално се постави край на войната в Босна и Херцеговина. Югославия, все още на Слободан Милошевич, вече беше наричана остатъчна, очакваше международната общност да я освободи от тежкото икономическо ембарго и искаше да покаже как е съхранила производството си. Така група журналисти попаднахме в област Враня и пренощувахме в конаците на вековния православен манастир.

Тогава фактът, че тук някъде е заседавало едно събрание на антифашисти от територията на Македония, не беше обсъждан и остана на заден план пред любезността на сръбските духовни лица, които ни спираха пред изображението на сръбския крал Стефан Милутин и ни показваха какъв мед и медовина произвеждат. А за нас любопитно беше дали ще изкопчим от тях, че отшелникът Прохор от планината Козяк, в чест на когото е построена обителта, е българин.

Манастирът е в диоцеза на Сръбската православна църква, на 3 км от границата с днешна Република Северна Македония. И онова партизанско събрание, влязло в историята като Антифашистко събрание за освобождението на Македония се оказа основополагащо за македонската идентичност, ако се позовем на постулата на Блаже Конески – нормотворецът на постановения македонски език: Язикот е нашата татковина. Върнах се в манастира край река Пчиня, за да намеря отговори на въпроси, които и днес ни вълнуват, и то не само нас, българите, а и целия Европейски съюз или поне онези, които визионерски градят бъдещето му.

Имах професионалния късмет да се срещна и разговарям с хора хем знаещи, хем, както се казва, с петел на сърцето. Някои от тях вече не са между живите. Някои от тях плакаха. Някои не казаха всичко. Показаха ми преснимани оригинални документи от държавните архиви на Скопие, на Белград, на ЦК на Съюза на комунистите в Югославия, и най-важното – стенограми от заседанията на антифашисткото заседание, всичко това старателно събрано и проучено от преподавателя по македонски език Стоян Ристески.

Прочетох в българската агенция „Архиви” кореспонденции между отговорни лица в Коминтерна и в БКП, в които се уточнява кой какво да направи и как да протече активната агитация за отделянето на македонските говори от българския език.

Какво ли би казал Яворов за всичко това – поетът, който възприема Гоце Делчев като „хайдушко божество” и „праведник с кама в кръста” за поробените български краища. В трагичните месеци след гибелта на Гоце Делчев и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Пейо Яворов пише книга за новия апостол на националната революция. „Той пъдеше кореспондентите на разни вестници, когато се явяваха при него, като им казваше: Ще бъдете много наивни, ако вярвате на думите ни – гледайте делата ни”.

Ето и част от това, което казват героите на филма "Подмененият език":

Стоян Ристески, филолог, преподавател по македонски език, родом от Охрид:

„Комисията бързо решава за основа на македонския литературен език да се вземат централните македонски говори, които още навремето посочва Кръсте Петков Мисирков. Но по отношение на азбуката има дълги полемики и разправии. През март 1945 г. Втората комисия с пропагандния отдел на ЦК на Югославската комунистическа партия и с братската помощ от север приема изцяло Вуковата азбука, като се прибавя буквата S „дз”.” (Изхвърля се българският звук „Ъ”, т. нар. Голям ер. Б.р.)

Филимена Марковска, съпруга и съратник на поета Венко Марковски, член и в трите езикови комисии за постановяване на книжовен македонски език. И двамата с произход от Велес.

„Ние като българи идваме в България, а от България заминаваме за Македония, защото ни казват в България, че трябва да създадем македонска нация. Това е най-страшното....И това Венко си го осъзна и това го пише и го казваше на всички – че това е най-голямото нещастие, което го е сполетяло – да се откаже от българското си име.”

Любчо Гергиевски, филолог, бивш премиер на Република Македония:

„След 1945 г. македонският език буквално попада под контрола на сръбския език. Днес не е спорно, че поне 10% от литературните думи в македонския са сръбски и още 10 % са македонски, сърбизирани в своята форма. Така че македонският език през последните 60 години е напълно отворен за сърбизация и ние го отчитаме.”

Ким Мехмети, писател, двуезичен писател:

„Езиците като народите се раждат и умират. В този контекст разглеждам и македонския език, дори и да се докаже тезата, че неговите корени са от българския. Като писател ви казах: имам чувството, че архаичният македонски език е много по-близък до български от съвременния, че съвременният пък е много сърбизиран. Чувства се, че е и насилствено сърбизиран. Но за щастие езиците са живи – те или приемат, или не прихващат.”

Гледайте на 10 януари, от 15:45 ч, по БНТ1 „Подмененият език”, 2012 г., автор Весела Смилец, режисьор Олег Ковачев и очаквайте на 17 януари документалната лента „Камъкът на страха”, 2016 г., автор Коста Филипов, режисьор Олег Ковачев.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Радев: Не трябва да се допускат машинации на изборния процес зад паравана на здравните мерки
Радев: Не трябва да се допускат машинации на изборния процес зад паравана на здравните мерки
Почина проф. д-р Владимир Данов - един от водещите кардиохирурзи в България
Почина проф. д-р Владимир Данов - един от водещите кардиохирурзи в България