Студентите срещу корупцията - исторически протест, какъвто Сърбия не помни

Някои от тях извървяха стотици километри, за да стигнат до Белград. Пеша, с велосипеди, с коли. Призивът беше: стотици хиляди да дойдат в сръбската столица, за да подкрепят студентския протест.

"Хората дойдоха тук, за да подкрепят бъдещето на Сърбия, което се изправя срещу миналото. Младежта на Сърбия, студентите са решили да кажат "не" на корупционната система — тази система на тайните служби, която продължава вече 10, 15, 30 години", казва Златко Остоич.

Събраха се. Стотици хиляди. Първо пред парламента на Сърбия, а после на белградския площад "Славия". И въпреки че властта и студентите спорят за конкретните числа, за всички голямата новина е ясна: това е исторически протест, какъвто Сърбия не помни.

"Това е един от най-големите протести в Сърбия досега. Тук сме, за да покажем нашето единство и сплотеност, да покажем нашата воля и желание студентските ни искания да бъдат чути".

Вече почти четири месеца сръбските студенти протестират, след като на 1 ноември 2024 г. козирката на гарата в Нови Сад падна и уби 15 души. Гарата бе наскоро ремонтирана от китайска фирма и сръбски подизпълнители.

"И аз бях там тогава. Отидох да идентифицирам своето дете", разказва Дияна Хърка.

Нейният син, 27-годишният Стефан, е сред жертвите. Сръбските студенти поискаха прозрачност и отговорност за ремонта на козирката и всичко, което стои зад нея. Опечалената майка ги подкрепя.

"Да ви кажа как се чувствам? Ами не мога да го опиша! Това не може да се изрази с думи. Тук съм със своите деца, със своя народ, с моята велика Сърбия, която най-накрая се обединява. Тук съм, за да подкрепя тези деца! Това е моето място, за да извоюваме справедливост. Искам нищо да не се прикрива. Просто искам справедливост и истина – нищо повече".

В последните 12-13 години Сърбия се управлява от президента Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия. Така обвиненията в корупция насочиха бунта към неговата власт.

"Посланието е най-накрая да свалим тиранина. Вече 35 години едни и същи са на власт, така че мисля, че днес е денят", казва Славко Станкович.

"Обстоятелствата, които доведоха до падането на козирката в Нови Сад, показаха мащаба на корупцията и нехайството в нашето общество, които застрашават всеки човек. Всеки студент усети, че той или негови близки могат да бъдат застрашени – вече никой не е в безопасност в тази страна. Това беше момент на събуждането", коментира проф. Иванка Попович.

Бившият ректор на Белградския университет проф. Попович е съосновател на инициативата "ПроГлас", която подкрепя студентите. Привържениците на властта обвиняват хора като нея, че са радикали. Управляващите бранят Вучич: китайският лидер Си Дзинпин му дойде на крака, а Сърбия направи огромни магистрали.

"Може би съм възприемана като радикална, защото бях ректор, когато се обяви плагиатството на финансовия министър Синиша Мали. Пътищата – да, направиха се, но се разпадат веднага. Корупцията е огромна. Най-много се обогатиха хора около властта. Китай също получава своето – Сърбия е врата за Китай в Европа. Но заемите от Китай са тежки. След като сменим властта, ще ги изплащаме с години", обяснява проф. Попович.

Искрите между властта и недоволните белязаха големия белградски протест с напрежение. Няколко дни по-рано контрапротестиращите направиха палатков лагер в Пионерския парк срещу Скупщината. Обявиха, че това са студенти, които искат да ходят на лекции. Протестиращите ги наричат "чаци" – защото в един графит объркали изписването на думата “ученици”. Така лагерът им се сдоби с името Чациленд.

"Те също са студенти като нас, но не разбират, че всички имаме обща цел – да се върнем възможно най-скоро в аудиториите и да учим. Но ние ще се върнем едва когато нашите искания бъдат изпълнени".

Преди протеста трактори без номера обградиха лагера. През нощта някой им спука гумите и изпусна дизела им на паважа. В Чациленд бяха забелязани бойци от бившите червени барети, замесени в тъмни дела от войните. Но други червени барети и ветерани от специалните части се строиха пред Скупщината, за да подкрепят студентите. Ветерани срещу ветерани.

"Ние, военните ветерани, винаги сме на страната на народа. Искаме да изпратим послание до народа на Сърбия и Европа, че сме воини на мира и стабилността в Сърбия, особено днес. Днес сме на разположение на студентите, за да се опитаме да предотвратим всякакви инциденти от която и да е страна. Студентите не бива да бъдат обвързвани с никакви инциденти, така както и досега, на тези мирни и достойни протести", заявява Желко Вукелич – председател на Съюза на военните ветерани на Сърбия.

БНТ: Не Ви ли тревожи, че някой е пуснал гумите и е разляло гориво?

- Ние малко се дистанцирахме от тракторите и се опитваме да отдалечим и хората от тях. Това са внедрени елементи и безотговорни хора.

Протест и контрапротест един до друг – това е рецепта за конфликт. Затова към 18 часа в събота студентите започнаха да призовават хората да се насочат към площад Славия, където имаше програма. Повечето тръгнаха, но мнозина останаха. Някой запали факли, чуха се гърмежи.

За напрежението имаше и историческа причина – на 5 октомври 2000 протестиращи свалиха режима на Слободан Милошевич тъкмо след като успяха да превземат парламента. Но днес студентите овладяха положението. Успяха да убедят мнозина да се преместят на Славия. По-късно, когато провокациите зачестиха, свалиха жълтите жилетки и обявиха, че протестът е свършил и оттук нататък отговорността не е тяхна. Тъкмо тогава станахме свидетели на побой близо до Скупщината. По-късно Вучич обяви по телевизията, че човекът, за когото притеснението бе най-голямо, е добре.

"Всички протестиращи искат промяна по мирен начин. Насилие призовава само президентът. Ако всичко мине мирно, студентите ще продължат да протестират, а ние всички ще продължим да ги подкрепяме. Както беше казано още в началото – това не е спринт, това е маратон", казва проф. Иванка Попович.

Но дори маратонът трябва да има финал. Доскоро протестиращите не искаха да бъдат свързвани нито с "ПроГлас", нито с опозицията, която е слаба, скарана и непопулярна. Според последните социологически проучвания нейният най-силен представител има 9 пъти по-малък рейтинг от президента Александър Вучич. На 4 март опозицията саботира заседанието в парламента с бомбички и пиротехника.

"Днес няма истинска опозиция. Трябва да работим с това, което имаме. Случката в парламента е израз на безсилието на опозиционните депутати. Властта не им позволява да се изразяват. Беше един вид пърформанс. Не на всички се хареса, но трябваше да привлече внимание. Не бих отдавала голямо значение на случилото се. Важното е, че хиляди са по улиците", коментира проф. Попович.

БНТ: Защо избягвате политиката? Не разбирате ли, че за да бъдат изпълнени Вашите искания, е необходимо политическо развитие?

Студент: Всичко в живота е политика. Така че не можем да кажем, че я избягваме, Но избягваме партийната политика, защото тя в момента изобщо не ни интересува. Нашият фокус е върху образованието. Ние просто искаме нашите искания да бъдат изпълнени.

БНТ: Вие познавате своите студенти. Разбират ли те, че промяната не може да стане без политически процес?

Проф. Иванка Попович: Студентите успяха да запазят идентичността на протеста и гражданите силно подкрепиха това. Сега е моментът за следващата фаза – студентите трябва да предложат идеи и за себе си, и за гражданите, какъв е следващият ход. Трябва по-силен натиск върху държавните институции. Промяната трябва да дойде. А от опит знаем, че именно политическият процес води до промени. Затова е нужно този натиск да е постоянен. Ако има достатъчно хора, тази криза трябва да се реши – може би чрез преходно правителство. Студентите още не са единодушни по въпроса, но темата вече се обсъжда на пленумите им. Но дори и да не се стигне това, важно е протестите да продължат.

Мнозина от протестиращите помнят протестите от 90-те. Тогава пак студентите започнаха, но имаше кой да довърши. След 5 октомври премиерът реформатор Зоран Джинджич поведе Сърбия напред. Докато мафията и бившите тайни служби не го убиха през 2003 г. Протестът от събота се проведе на същия ден, на който преди 22 години беше погребението на Джинджич. Затова Иванка отива на митинга с негова снимка в ръка.

"Аз съм член на Демократическата партия на Зоран Джинджич от 90-те. Днес целият народ, цяла Сърбия сме заедно. И ще променим нещата. Ето, събрахме се половин милион! Свободата идва! Ето, пролетта дойде. Свободата пристига. Зоран се бореше за тази свобода, искаше я. А го уби тъмната страна на тази държава. Благодаря Ви, че дойдохте да покажете това", казва Иванка Павичевич.

"Погребението на Зоран Джинджич погреба, за жалост, и една идея. Тогава така ни изглеждаше. Но сега тази идея възкръсва. Днес неговият дух е тук. Гледа отгоре и вижда толкова много хора! Но това, което днес ни липсва, е един Зоран Джинджич сред нас — някой да се изправи и да каже: "След мен!" и всички да го последваме", добавя Златко Остоич.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News