Изборите в две провинции в края на миналата седмица пренаредиха политическата карта в Германия. Алтернатива за Германия спечели в Мекленбург-Предна Померания, а Левицата постигна историческа победа в Берлин. В същото време партията на канцлера Фридрих Мерц – Християндемократическият съюз – понесе най-тежката в историята си регионална загуба. Какво стои зад този вот? Защо традиционните партии губят избиратели, а подкрепата за политическите крайности расте? Временна реакция или знак за по-дълбока промяна в германското общество? Какво означават изборите за бъдещето на Германия и за политическия баланс в Европа – отговорите на тези въпроси търси Десислава Апостолова в рубриката "След новините".
Регионалните избори в Германия извадиха на преден план дълбокото разделение в страната и обещават пренареждате на политическата карта.
Андреас Бок, анализатор в Европейския съвет за външна политика в Берлин: “Пространството за традиционните партии ще се свива и те ще изпитват все по-големи трудности да формират правителство срещу крайната десница. И това е голям проблем, защото станахме свидетели на най-силното представяне на крайнодесни партии от Втората световна война насам. А за Германия това наистина е много сериозен въпрос.”
Алтернатива за Германия показа, че вече не е просто протестна формация. Със забележителните над 40 процента подкрепа в Саксония-Анхалт и малко над 38 в Мекленбург-Предна Померания, партията се превърна в първа политическа сила, в останалите провинции и в Берлин значително увеличи влиянието си.
Маркус Буххайт, евродепутат от “Алтернатива за Германия”: “Времената на протест отминаха. Някога бяхме партия, която привличаше много протестен вот. Междувременно обаче виждаме, че медийната пропаганда в услуга на останалите партии не дава резултати и вече имаме много, много голямо ядро от лоялни избиратели. И това ядро нараства още повече. Така че със сигурност все още има протестен вот, но повечето ни избиратели са хора, които искат промяна на системата.”
Миграцията и сигурността вече не са единствените теми, с която Алтернатива за Германия печели избиратели. Недоволството от икономическото положение, високите цените на енергията, оскъпяването на живота дават възможност на партията да достигне и до най-младите. С незаменимата помощ на социалните мрежи.
Марин Йотов, експерт в Бундестага: “Не трябва да забравяме, че Алтернатива за Германия говори езика на социалните мрежи и това им помага изключително много да достигат до младите хора било то през ТикТок, Инстаграм. Докато традиционните партии говорят по-скоро езика на институциите.”
Рикса Фюрсен, журналист в “Политико”, Берлин: “Наистина удивително – както в Меркенбург-Предна Померания, така и в Берлин над 60 процента от хората под 24 години гласуваха за Алтернатива за Германия или за левицата и това е свързано с каналите им в социалните мрежи. Те са супер активни, особено в ТикТок и по този начин излизат на преден план. Докато традиционните партии – Християндемократическият съюз, социалдемократите, но дори и Зелените, не успяват да пробият в социалните мрежи.”
Лидерите на “Алтернатива за Германия” я определят като новата народна партия на Федералната република и поставят под въпрос т. нар. "защитна стена" – отказа на останалите да си сътрудничат с тях. За Алис Вайдел дългосрочната цел е разговори и съвместно управление с християндемократите на Мерц.
Алис Вайдел, лидер на “Алтернатива за Германия”: “Ние сме новата народна партия в Германия, изместихме ХДС от тази позиция. Хората ни дават тази силна подкрепа, защото искат смяна на политиката. Ние сме отворени за диалог, не сме ние тези, които са издигнали защитна стена.”
Въпреки историческата чувствителност по темата, в Германия все повече се чуват гласове за отпадането на защитната стена и допускането на Алтернатива за Германия до властта. Засега обаче, въпреки че печели избори, партията остава в изолация, а коалирането с нея е табу.
Рикса Фюрсен, журналист в “Политико”, Берлин: “Това е най-важният въпрос в момента, който се задава в редиците на Християндемократическия съюз - има отделни гласове, макар и не от най-високите партийни редици, които поставят под въпрос сегашната позиция и казват: Трябва да се отворим, трябва да разговаряме с Алтернатива за Германия. Но партийното ръководство, както и лидерите на провинциалните организации са категорични: не на Алтернатива за Германия и никакви разговори с нея.”
Андреас Бок, анализатор в Европейския съвет за външна политика в Берлин: “Предвид историята на Германия, мисля, че една крайнодясна партия действително не може – или не би трябвало – да управлява нито на провинциално, нито на федерално ниво. Затова мисля, че защитната стена има смисъл, до известна степен, за да държи Алтернатива за Германия далеч от властта, но в същото време, което се случи през последните години, е, че защитната стена допринесе за укрепването на Алтернатива за Германия. Така че в известен смисъл защитната стена е и проблем, когато става дума за ограничаване на влиянието на крайната десница в Германия.”
Докато крайнодесните спечелиха на Изток, Берлин зави наляво. След Обединението градът се рекламираше като "беден, но секси". Днес германската столица е сред градовете с най-скъпи наеми. Левицата превърна жилищната криза е в централна тема с екзотична идея – отчуждаване на жилищния фонд на големи частни компании. Идеята не е нова – през 2021 г. 57 процента от берлинчаните я подкрепиха в референдум, въпреки че някои я сравняват с национализацията от времето на социализма.
Елиф Ералп, кандидат за управляващ кмет на Берлин от Левицата: “За мен е пределно ясно, че правителството трябва да предприеме отчуждаване, защото гражданите дадоха ясна подкрепа и демократичен мандат за това на всички партии. И това единственият начин за премахване на спекулата от пазара на наемите.”
Ералп може да стане първия кмет на Берлин от турски произход. Левицата се стреми към управляваща коалиция вляво – със социалдемократите и Зелените. Място в берлинския парламент от Зелените спечели и една българска – Тонка Войян, която живее в Германия повече от 30 години. За нея вотът за левицата не е само носталгия по времето на социализма.
Тонка Войян, избрана за депутат от Зелените в Берлинския парламент: “Подкрепата за лявата партия е само отчасти носталгия. Тя се промени много - млади хора дойдоха в нея и кандидатката за кмет от лявата парти."
Победата на Левицата в Берлин е засенчена от остри обвинения в антисемитизъм в редиците на партията. По време на кампанията нейни членове открито пропагандираха пропалестински и антиизраелски позиции. Еврейски организации в Германия настояха за ясно разграничаване от антисемитизма.
Фридрих Мерц, канцлер на Германия: “Много се надявам Социалдемократическата партия, но и Зелените тук в Берлин да дадат много ясен отговор на опасенията, че живот на евреите в Германия вече не е безопасен. Това е едно от най-тежките наследства от последните години, нещо, което трябва дълбоко да тревожи всички демократични партии в Германия…Това е срам за Германия и аз ще направя всичко, за да поставя под контрол този проблем и да се справя с него.”
Изборите в Германия засилиха натиска срещу традиционните партии и най-вече срещу Християндемократическия съюз на Мерц. Партията не просто загуби, в Мекленбург-Долна Померания дори не успя да премине 5 процентната бариера за влизане местния парламент. Мерц нарече резултата в "катастрофа", но заяви, че остава канцлер и ще продължи курса на реформите. Той се надява отново да спечели и икономически по-слабите източни провинции, където Алтернатива за Германия стана първа политическа сила.
Рикса Фюрсен, журналист в “Политико”, Берлин: “През последните седмици имахме много дебати в Германия, много хора смятат, че канцлерът трябва да бъде сменен. Но нищо конкретно не последва. В Християндемократическия съюз няма човек, който да направи крачка напред и да може да замени или наследи Фридрих Мерц. И дори сега, след тежкото изборно поражение в Берлин и в Меркленбург отново цари тишина около дебата за канцлера. Така че в момента няма призиви за оставка или смята на Фридрих Мерц.”
Андреас Бок, анализатор в Европейския съвет за външна политика в Берлин: “Мисля, че в момента Мерц има много сериозен проблем, правителството - също. Не съм сигурен дали Мерц ще продължи да бъде канцлер. Може би ще станем свидетели на така наречената смяна на канцлера, при която министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст може да поеме поста. Не съм сигурен дали това ще се случи и кога. Но в момента мога да кажа, че Мерц е под много сериозен натиск. Рейтингът му е много лош. Доверието в него също не е особено високо заради всички тези реформи – социални и икономически. Хората имат усещането, че няма никаква промяна и развитие. И докато не видят промяна, канцлерът със сигурност ще има голям проблем.”
Вътрешнополитическият натиск върху Мерц поставя под въпрос неговата политическа тежест в Европа.
Рикса Фюрсен, журналист в “Политико”, Берлин: “Фридрих Мерц няма да промени политическите си принципи и основните си политически линии в Европа само защото Християндемократическият съюз е загубил в определени провинции. Все пак има опасения в чужбина, че сега Германия може да поеме друг курс по отношение на Украйна, тъй като Алтернатива за Германия в момента заема много проруски позиции. Но Фридрих Мерц, както и Християндемократическият съюз ще продължат да се придържат към обещанията и ангажиментите си. Но за него ще става все по-некомфортно, защото и европейските съседи знаят: канцлерът е отслабен. Останалите държави също се притесняват какво всъщност ще се случи с Германия, ако след няколко години Алтернатива за Германия наистина дойде на власт тук.”
Андреас Бок, анализатор в Европейския съвет за външна политика в Берлин: “Очаквам Германия да продължи да подкрепя Украйна с военна и финансова помощ. Ще продължи, разбира се, да подкрепя и санкциите срещу Русия. Ще продължи и с разходите за отбрана. Но ако “Алтернатива за Германия” стане още по-силна, през следващите месеци и години можем да видим някои последствия от това.”
Алтернатива за Германия обещава сериозна смяна в европейския курс, ако дойде на власт - по-малко намеса на Брюксел, спиране на помощта да Украйна и преговорите за членство на Киев в ЕС, възстановяване на връзките с Русия.
Маркус Буххайт, евродепутат от “Алтернатива за Германия”: “Знаете, Украйна е много деликатна тема за нас. През последните седмици и месеци чухме много критики за начина, по който държавното ръководство и правителството в Киев се разпореждат със средствата, които получават от ЕС. Искаме този конфликт да приключи възможно най-бързо и това да бъде в интерес на всички участници. Искаме също отново свободна търговия с Русия. Това не е тайна.”
Отслабване на политическия център, засилването на крайностите и все по-дълбокото разделение в страната. Такава е ситуацията в Германия след регионалните избори. За Фридрих Мерц те са сериозен сигнал, че доверието към управляващите се стопява, а натискът – и отдясно, и отляво – расте. За Европа залогът е голям: Германия е най-голямата икономика и един от основните политически двигатели на ЕС. Колкото по-фрагментирана е германската политика, толкова по-трудно ще бъде за Берлин да задава посоката и диктува дневния ред на Европа.
Чуй новините
Подкаст
