Специална електорална операция, режисиран спектакъл, контролирана акция с ограничена легитимност, фарс – малка част от определенията на изборите за Държавна дума в Русия, които са в ход.
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „Това са първите т.нар. избори за Държавна дума, които се провеждат в условията на пълномащабна война, и това, разбира се, има своето значение. Страната живее с тази война и въпреки че властта се опитва да убеди населението, че няма нищо страшно, че всичко е по старому, това не се получава. Виждаме, че т.нар. избори се профанизираха в още по-голяма степен. Не се допуска никаква различна позиция, даже тя да не представлява реална заплаха.“
Катерина Килтау, председател на партия „Мирна Русия“: „Пета година сме във война и 26-а година в диктатура. Така че контекстът, в сравнение с този от предишния вот преди 5 години, е различен.“
Михаил Тихонов, бивш координатор на движението „Голос“: „Всеки избирател в Русия усеща върху себе си последствията – пожарите в складовете на големите онлайн търговци, бензиновата криза. Всичко това намалява подкрепата за действащата власт в Русия.“
Руснаците избират 450 депутати: 225 в партийни листи и 225 мажоритарни кандидати. Гласува се с хартиени бюлетини и електронно. Избирателни секции за руски граждани са организирани в чужбина. Установени са специални процедури за гласуване в окупираните украински области Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска.
Киев вече обяви, че няма да признае вота.
Последният ден за гласуване в Русия и чужбина е 20 септември. В изборните бюлетини има 10 партии. Кампаниите им величаят могъществото на страната и целят да покажат единство на обществото.
Дмитрий Медведев, председател на „Единна Русия“: „Единна Русия“ е управляващата партия и не може да бъде част от грандиозни схеми, да дава неизпълними обещания, не може да се занимава с популизъм.“
Снимки: АП/БТА и БНТ
Генади Зюганов, лидер на КПРФ: „Всички вие – независимо каква националност сте, къде живеете, къде работите, на какъв Бог се кланяте и от коя партия сте, сега имате два избора – социализъм, спасение, мир и дружба. И вторият – финансова олигархия, фашизъм и война.“
Леонид Слуцки, лидер на ЛДПР: „ЛДПР е длъжна да работи за това руснаците да бъдат уважавани навсякъде. Руснаците не по кръв, а по дух. Уважавани навсякъде по света. А мощта на Русия постоянно да нараства!“
Първоначално в бюлетината за вота имаше 11 партии. В средата на август обаче съд в Русия лиши формацията „Яблоко“ от участие в изборите. Официално – заради връзки и финансиране от западни неправителствени организации и движения, неофициално – заради откритата антивоенна позиция на „Яблоко“. 43 – толкова думи имаше в предизборната програма на партията, която призоваваше за мир и за свобода, за преговори, за демократична Русия без страх и репресии. Ние съществуваме над 30 години, винаги сме били опозиция, разказва лидерът на „Яблоко“ Николай Рибаков пред БНТ.
Николай Рибаков, председател на партия „Яблоко“: „Въпреки че изборите още не са факт, вече имаме резултат – целият свят видя колко много руснаци подкрепят мира. И като се вземе предвид, че това са основно млади хора, това е бъдещето на Русия.“
Ясно е, че решението за свалянето на „Яблоко“ е политическо, а не правно, казва Сергей Давидис, адвокат, който се занимава с правозащитна дейност като част от организацията „Мемориал“ – носител на Нобелова награда за мир.
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „Едната версия е, че се е разчитало те да бъдат красива декорация – да повишат качеството на имитация за наличие на конкурентност. Но явно, макар и не толкова мащабната, но единствена антивоенна кампания, привлече към „Яблоко“ значително повече подкрепа, отколкото те иначе имат в условно либералната си ниша. И вместо няколко процента, те можеше да имат 20%, а какво щеше да се случи до деня на вота, не е ясно. И колкото и властта да контролира всичко и да може да „нарисува“ всякакъв резултат, наличието на „Яблоко“ щеше да създава напрежение. Това щеше да е възможност за консолидация на антивоенни настроения, за легитимация на антивоенна позиция. ... Другата версия – вътрешна борба между т.нар. кремълски кули. Едната се стреми към максимална имитация и към относително технологично използване на квазидемократичните процедури. Другата залага на твърдата сила, на репресиите.“
По информация на организацията Russian Election Monitor, базирана извън Русия, до юни тази година по различни причини и с различни методи от участие в изборите са отстранени 32-ма представители на партии, 58 политици са били глобени, срещу 13 са заведени дела за криминални престъпления, а 10 са обявени за „чуждестранни“ организации. Сегашните парламентарни избори ще са третите по ред, на които в Русия няма да има пълноценна мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Москва не е поканила нейни наблюдатели.
В руските медии се появи информация, че експерти от 55 държави ще следят вота, но става дума за представители на организации като ШОС, АСЕАН, БРИКС... Михаил Тихонов е бивш координатор на вече несъществуващото движение „Голос“. Мотото на неправителствената организация, създадена през 2000 година – свободни и честни избори в Русия.
Михаил Тихонов, бивш координатор на движението „Голос“: „През юли миналата година движението „Голос“ беше принудено да прекрати дейността си и основната причина беше да не се излагат на опасност всички онези, които продължават да наблюдават изборите в Русия и останаха в страната. Сега няма аналог на „Голос“, но това не означава, че никой не се занимава с изборите в страната. Има различни, основно онлайн, ресурси за наблюдение и анализ на вота, които действат в Русия.“
Колкото и властта да се опитва да убеди руснаците, че животът следва нормалния си ход, последната половина година ясно показа, че това не е съвсем така. Украинските удари във вътрешността на Русия, опожарените складове на големите онлайн търговски вериги, липсата на гориво – войната е в умовете на всички, а Кремъл няма с какво да успокои обществото.
Михаил Тихонов, бивш координатор на движението „Голос“: „Особеното на тези избори е, че президентът Владимир Путин за първи път от много време подкрепи „Единна Русия“. При предишни избори той някак се дистанцираше от партията и това започна още през 2011 г. А сега на практика агитира за нея. „Според мен Путин влезе в кампанията от отчаяние. Властта искаше да увеличи рейтинга на партията.“
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „Но... това е нож с две остриета, защото по този начин Путин се нагърбва до известна степен с допълнителна отговорност за действията на партията и за резултата, който ще има.“
И този път руският президент спази традицията – обърна се към руснаците преди решаващи избори... и пряко обвърза вота и войната. Усещането обаче е, че Кремъл изпуска контрола.
Владимир Путин, президент на Русия: „Моля Ви, задължително да упражните конституционното си право – да вземете обмислено, отговорно решение, за да може резултатът от изборите да покаже зрелостта и устойчивостта на руското общество. Участието в изборите е нашият общ принос за победата на Русия.“
В Русия политическият терен е напълно разчистен, опозицията е принудена да работи в имиграция. И – заради вътрешните си различия, призивите за вота варират от пълен бойкот до пускане на недействителни бюлетини или подкрепа за всяка друга партия, но не и за управляващата „Единна Русия“. Катерина Килтау е председател на партията „Мирна Русия“, основана от опозиционера Иля Яшин.
Катерина Килтау, председател на партия „Мирна Русия“: „Нашата стратегия се състои от два взаимно допълващи се елемента. Първият – 12 на обяд за мирна Русия. Каним всички на 20 септември – последният ден от гласуването, да отидат до избирателните секции в 12 на обяд, за да има, така да го наречем, синхронно гласуване, за да могат да се срещнат със свои съмишленици и да покажем, че сме много. Това е от голямо значение за самите хора, които ще видят, че не са сами. Важно е и за света, който ще види тези опашки от опозиционно настроени избиратели. Вторият елемент е да се гласува СРЕЩУ „Единна Русия“, за която и да е друга партия.... Нека всеки руснак сам да избере за коя, това е избор между лошо и по-лошо.“
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „Няма илюзии, че може да се повлияе сериозно на резултата, да се промени курсът на страната, но има желание да се използва механизмът на квази изборите за общо изразяване на мнение.“
Според Михаил Тихонов протестният вот е единственият начин. Реални протести са невъзможни, излизане дори с бял лист носи опасност от задържане или глоба, за властта е най-удобно протестният избирател да не гласува, казва още Тихонов.
Михаил Тихонов, бивш координатор на движението „Голос“: „Колкото повече са протестните гласове, толкова повече на властта ще ѝ се наложи да фалшифицира изборите, за да има необходимия резултат, а така фалшификациите ще станат по-видими и забележими.“
Така – под дулото на оръжие и от врата на врата гласуват в окупираните украински територии. Няма как подобен вот да бъде признат за легитимен, категорични са експерти. Може ли обаче светът да си позволи да не признае изборите.
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „Мисля, че с оглед на кандидати, процедури и всичко останало, е ясно, че тези избори не отговарят дори и на минималните стандарти за справедлив и честен вот и да се признават за легитимни, няма никакви основания. Освен това се провеждат и на окупираните територии на Украйна, което е още по-неприемливо. Но в същото време – няма друга руска власт. И мисля, че много международни институции ще заявяват, че не приемат легитимността на вота, но това няма да означава нищо по същество.“
Избори без особени изненади, но важни за Кремъл. Целта е да се покаже единно общество, което подкрепя войната и политиките на властта. Опасенията са за това какво ще се случи после ...
Сергей Давидис, Център за защита на човешките права „Мемориал“: „По традиция руската държава се занимава с едно много примитивно мошеничество – неприятните решения се отлагат за след деня на изборите. И сега няма да е по-различно – всичко неприятно ще дойде след деня на вота и няма да се забавят много. На първо място – нова вълна на мобилизация – това е много вероятно. Не са изключени и резки движения, които още повече да увеличат международното напрежение, ако има накъде повече, но все пак. Като провокации към европейски държави например.“
Катерина Килтау, председател на партия „Мирна Русия“: „Моето усещане е, че този вот се провежда за легитимиране на властта, да получи тя мандат за някакви последващи действия. Които няма да са приятни нито за Русия, нито за света. Очаквам ескалация, не искам да плаша никого, но след изборите можем да очакваме всичко!“
Чуй новините
Подкаст
