Теди Буков: В БК Септември 97 имаме момичета с изключителен потенциал

Теди Буков е един от най-младите баскетболни специалисти у нас. Отскоро работи като треньор в БК Септември 97, където предава своите умения, знания и любов към играта на най-малките момичета в отбора.

Казва, че иска да ги научи, че провалите и лошите моменти са неибежна част от живота, а умението да ги преживяваме, анализираме и превръщаме в предимство, могат да променят живота ни завинаги. Според Буков мотивацията е лесно заличима, но дисциплината, веднъж придобита, е непоклатима. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - жени. Твърди, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В "червения" клуб е водил отборите до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на отбора до 16 години и е отговарял за индивидуалната подготовка на талантливите играчи.

Вижте втората част на интервюто с баскетболния специалист - специално за сайта на БНТ.

- Защо се върна в България, вярваш ли, че може да си част от промяната в българския баскетбол?

Честно казано не вярвам в промяната в българския баскетбол. Тя няма да настъпи докато ние като нация не променим отношението към образователната система и идното поколение. Това не ми пречи да вярвам обаче, че мога да помогна на локално ниво някой играч да осъществи мечтите си да живее по-добър живот. Искам да помагам чрез пример, а не чрез популизъм.

- Повече песимист или повече оптимист си в тази връзка?

Безскрупулен песимист за икономическата и социална обстановка в страната и болен оптимист за бъдещето на всеки, който реши да излезе от рамката на тази обстановка. Живеем във време на крайности и право на свободен избор.

- Би ли работил с професионален мъжки отбор?

В България категорично-не! Пирамидата е обърната и обема работа, сравнен с душевното, физическо и финансове възнаграждение не са пропорционални. Освен това вярвам, че има много по-голяма добавена стойност да проправям път на младите, отколкото да експлотитирам така или иначе несъществуващи ресурси.

- Кой е според теб най-успешният българският баскетболист?

Аз бих посочил един пример за подражание, търпение и работохолизъм – Александър Везенков.

- Какъв съвет би дал на младите, които искат да се реализират в чужбина?

Да не се стремят към това! Има много надути балони, които не предлагат нищо по-добро от българската реалност. Нека се фокусират върху себе си и нещата, които могат да контролират. Не е задължително да се излезе навън. Чужбина не е Реал Мадрид и Стела Азура. Най-важното е всеки играч да достигне максимума на потенциала си, а когато се доближи до зрелостта да направи трезва оценка на възможностите си и да начертае 10 годишен план за бъдещето си.

- Имайки опит и поглед, къде в Европа се работи най-добре с подрастващите?

Трудно е да се посочи едно място, защото подходът е много различен. В Испания разчитат на масовост и инвестиции, в Сърбия разчитат на класическото обучение, а в скандинавските страни на модерния подход с въпитание, толерантност и равенство за всички. Мисля,че и трите модела дават нелоши резултати.

- Как се озова в БК Септември?

Борислава Мандур беше много убедителна и както за всеки добър ръководител настоятелна и мила. Имахме доста разговори, аз като цяло не съм лесен за убеждаване, защото не вярвам в думата „проект“. Тя беше много категорична за целите си, за собствената си визия, за промяната в структурата на клуба и това ме накара да повярвам, че ще правим нещо повече от печеленето на купи и медали, в което аз не съм добър, а и не вярвам, че има стойност. Даде ми възможност да поема цялата спортно – техническа част, привлече млади и амбициаозни хора като Николай Иванов, Виктория Стойчева и Галина Стоянова. Създадохме динамичен екип, изграден около хора с потенциал и любов към играта. Освен това съм страши – треньор на супер селектираните 12 годишни момичета.

- На какво учиш момичетата и какво искаш те да научат от теб?

Искам да ги науча как да обичат истински и как да превръщат тренировките, натоварването и стреса в удоволствие. Искам да се научат, че провалите и лошите моменти са неибежна част от живота, а умението им да ги преживяваме, анализираме и превръщаме в предимство, ще променят живота им завинаги. Също така искам да знаят, че мотивацията е лесно заличима, но дисциплината, веднъж придобита, е непоклатима.

- Колко важна е подкрепата от родителите и разбирането на отговорността, която трябва да има едно дете, което се занимава със спорт към тренировките и състезанията?

Аз съм казвал много пъти, че родителите са агентите на децата. Всяко мнение, вмешателство и реакция имат траен белег върху развитието на децата. Бих посъветвал родителите да подбират внимателно думите си и всяко действие да е подчинено на развитието на детето им, а не на личното им его.

- Трудно ли се работи с момичета?

Не мисля, че се работи трудно, защото са много изпълнителни. В крехка възраст се шлифоват много по-лесно от момчетата, но веднъж изпуснати или наранени, влизат трудно в правия път. Разбира се има някои неща, с които още не мога да свикна: влошеното им чувство за пространство, непрекъснатото пищене и сълзите.

- Как ги мотивираш, имайки предвид крехката им възраст?

Аз мисля, че те идват много мотивирани на тази възраст. Въпросът е как да им задържа мотивацията. За мен има само два ключа: дисциплина и подобряване на уменията всеки ден.

- Има ли момичета, за които можеш да кажеш, че в тях има много баскетбол, че имат таланта и умението да усещат играта?

Бих казал, че имаме момичета с изключителен потенциал в клуба. Смятам, че скоро това ще стане известно на всички и те ще бъдат основата на националните ни отбори, а защо не и на силни женски отбори в чужбина. За съжаление нивото на женския баскетбол е под критичната линия и се надявам да не сме в заблуда от свършената работа.

- С какви най-често проблеми се сблъскваш в работата си като треньор, но и кои са нещата, които ти носят радост?

Проблемите са свързани с материалната база и възможността да тренираме пълноценно. Лошата организация на състезанията(често по същата причина). Твърде голямото желание на всички да се определят с резултата на таблото, а не с уменията на играчите. Удоволствието, което изпитвам е от възможността да помагам и да чувам думата благодаря без да го очаквам, понякога дори години по - късно !

- Какъв трябва да е идеалният клуб за подрастващи според теб?

Идеалният клуб трябва да е изграден върху хармоничното равитие на играчите; интелектуално и спортно – технически и тук не говорим децата „да ходят на училище“, а наистина да стават по – добри хора и спортисти всеки ден. Това изисква подготвени треньорски, селекционни и ръководни кадри, супервижън на всяко звено и ежемесечно тестиране на постигнатите резултати.

- Защо според теб спортът е много повече от състезание?

Спортът може да променя реалността, да я пречупва, да я заличава понякога или да я превръща в едно по -добро място.

- Какво най-често те питат момичетата в отбора, от какво се вълнуват?

Старая се да аз да ги питам повече, за да провокирам интереса им. Освен това винаги им поставям задачата да обмислят въпросите си добре преди да попитат нещо, на което вече знаят отговора. Иначе последните няколко седмици започнаха да ми задават конструктивни въпроси свързани с детайсли от играта, което много ме радва.

- На каква възраст би препоръчал едно дете да започне да се занимава с баскетбол?

Колкото по – рано, толкова по – рано ! Никога не е прекалено рано да започнеш даден вид спорт. Смятам обаче, че всеки подрастващ заслужава правото да усети тръпката от повече от един спорт. Така ще натрупа разнообразни моторни навици, които ще му помагат цял живот.

Защо баскетбол?

Не трябва да е баскетбол. Нека бъде всяка страст и любов, която кара децата да се усмихват и да бъдат по-добри.

- Какви момичета и момчета те търсят за индивидуални тренировки и кои са най-честите проблеми, които виждаш, когато работиш с тях?

Търсят ме момичета и момчета от всякакви възрасти, често и професионалисти. Проблемите са свързани с умението най-вече да си движат краката по игрището. Точно по тази причина винаги тестирам уменията им първо за работа с крака.

Виждал съм играчи с доста несъвършенства, които обаче имат физическите данни и вярват, че са достатъчно добри и са доста успешни. Виждал съм обаче и обратното страхотни технически умения и никаква увереност, което е перфектно формула за неуспех!

- Каква е тогава формулата за успех, как един психически несталибен състезател, може да се пребори с този проблем?

Като натрупа умения и ги приложи стотици пъти в игрова обстановка, като чува думата „можеш“ и думата „опитай“.

- Как един треньор може да помогне на такъв спортист?

Единственото, което може да направи да му даде правилните насоки, да го подкрепя, когато се проваля и да му показва, че животът не свършва с неуспеха

- В най-добрите отбори се работи и с психолози, смяташ ли, че трябва да има специалист, който да работи в тази посока и с подрастващите?

Вярвам, че истината е в баланса и в много ранната техническа подготовка. Когато един играч има умения на ранна детска възраст, придобива ритъм и увереност да ги използва през цялата си кариера. От там нататък остават физическите му данни и разбирането му за играта.

- Какво е разбирането за играта на подрастващите, твоите наблюдения?

Изключително важно е да се изисква от състезателите и да не се поставят категории „правилно“ и „грешно“. Всеки играч трябва да получи възможност да изучи играта от всеки ъгъл.

- Случвало ли ти се е да виждаш, че дадено дете няма качествата за професионален спортист, но много иска да стане такъв, как се постъпва тогава?

Първо смятам, че е важно играчите да не възприемат баскетбола на живот и смърт, както и че мачът не е гладиаторска битка, на която трябва да оцелеем. Баскетболът е игра, която трябва да носи удоволствие, а желанието да побеждаваш и да бъдеш по – добър трябва да ти вдъхва още повече увереност. Като добавим и ежедневното развитие на индивидуалните умения, мисля, че неувереността може да бъде преборена

- Какво е чувството да си ментор, треньор, приятел, учител на деца?

Чувствам, че възможността да предавам наученото, прави мен по-богат човек. Усещам, че колкото повече давам, толкова повече отговори и облаги получавам. Не искам да бъда самодостатъчен и ще продължавам да го правя, докато мога.

- Най-ценният урок или съвет, който си поучавал и който сега искаш да им дадеш?

Никога да не търсят сигурното, да не се страхуват от провала и когато дойде техният момент (а той идва за всеки от нас), да го сграбчат, защото ще знаят, че са дали всичко от себе си. Няма по – голямо удовлетворение в края на деня да знаеш, че не си се отказал, когато е било трудно и че си дал всичко от себе си за нещо, което обичаш.

- Следиш ли европейския и световен баскетбол, имаш ли любим отбор, играч, треньор?

Следя всичко случващо се в Европа и света. Любим отбор мога да назовавам сезон за сезон, защото особено в Европа структурата много се променя, но генерално Голдън Стейт Уориърс, заедно със Стеф Къри промениха играта завинаги и това няма как да не го уважавам. В тяхно лице виждам еволюцията, която ще се задържи следващото десетилетие. Любим треньор бих посочил Дрю Ханлен, Обрадович и Стив Кър.

- Все още ли вярваш, че баскетболът е магия?

О, да! Баскетболът отдаван не е просто игра. Този спорт промени живота на много хора... Даде им хляб, подслон, образование, приятелства. Създаде модели за подражание, спаси хиляди от дрогата, престъпността и мизерията. Баскетболът, както и всеки голям спорт, направиха света по-добър.

Първата част на интервюто с Теди Буков може да видите ТУК!

Автор Вяра Илиева

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok