В седмицата на Нобеловите награди: Кой ще получи призът за мир?

Двама американски и един японски учен получиха Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 година за работата им върху начина, по който тялото контролира имунната система. С този първи приз започна Нобеловата седмица, в края на която ще стане известен и носителят на Нобел за мир. Тази година има засилен интерес към отличието на фона на амбициите на американския президент Доналд Тръмп да получи престижната награда.

• Интригата тази година - ще грабне ли Тръмп Нобел за мир?

На 10 октомври ще стане ясен Нобеловият лауреат за мир за тази година. Отличието се присъжда от Норвежкия Нобелов комитет в Осло, който се състои от петима членове с председател е Йорген Ватне Фриднес. По волята на учредителя на наградите Алфред Нобел отличието трябва да отиде при човек, който е направил най-много за напредъка на сътрудничеството между страните, за прекратяването на конфликти, за забраната или намаляването на определен вид оръжия, за насърчаването на мира. Тази година номинациите са 338.

Кристиан Берг Харпвикен, секретар на Норвежкия Нобелов комитет: "Членовете на Нобеловия комитет анализират актуалната ситуация по света, виждат какво се случва, какви са глобалните тенденции, какви са основните опасения, кои процеси са най-обещаващи откъм резултат. А под понятието процес се означават много неща, от конкретен мирен процес до нов тип международно споразумение, по което се работи или което неотдавна е било прието."

Пълният списък с номинираните се пази в тайна, но номиниращите имат право да разкрият някои от имената. Така например Камбоджа, Израел и Пакистан обявиха, че са номинирали президента на САЩ Доналд Тръмп. Но тъй като номинациите за него бяха направени след крайния срок 31 януари, той попада в списъка за следващото отличие.

• Трио спечели Нобеловата награда за медицина за изследвания в областта на имунната система

Името на Тръмп беше замесено и по друг повод, отново свързан с Нобеловите награди. Една от награждаващите организации изрази загриженост за академичната свобода в САЩ. През втория си мандат Доналд Тръмп въведе и предложи мерки, които ще попречат на образованието и научните изследвания, смятат учените от Шведската кралска академия на науките, която връчва наградите за химия, физика и икономика.

Илва Енгстрьом, вицепрезидент на Шведската кралска академия на науките: "Мисля, че в краткосрочен и дългосрочен план това може да има опустошителни последици, тъй като променя образованието, възможностите на студентите и кои курсове могат да посещават. Що се отнася до научните изследвания, това ще доведе до значителен спад заради ограниченията пред американските учени какво могат да правят, публикуват и за какво могат да получат финансиране".

Администрацията на Тръмп отрича да задушава академичната свобода, заявявайки, че мерките ѝ ще намалят разхищението и ще насърчат научните иновации в САЩ.