Въпрос с главно А: кога ще падне Авдеевка?

В "Очертанията на войната" Камен Невенкин анализира тактикта на украинската и руската армия при битката за Авдеевка

очертанията войната русия успя овладее киев

от БНТ

14:51, 10.02.2024

Чете се за: 25:45 мин.

Политика

Слушай новината

Слушай новините днес

През изминалите дни в информационния поток нямаше толкова много разнопосочни и разнообразни откъм динамика събития, свързани с Украйна в сравнение с предишните седмици. Признавам си, това лично за мен е добре, защото ще ми позволи да фокусирам анализа си само върху най-главното, а именно – сражението за Авдеевка, което според мен вече достига критичната си точка.

Какво ще промени наследникът на Залужни

Буквално преди часове ни удари и голямата новина – предизвестеното уволнение на генерал Залужни. Би трябвало да кажа и няколко думи и за него, както и за препирните, които продължават на парламентарно ниво в САЩ, и които би трябвало да са вътрешна американска работа, но реално касаят целия свят. Този път, обаче, ще подмина и двете теми. Или по-скоро ще ги отбележа съвсем повърхностно

За Залужни вече писах и за момента не виждам какво ново мога да добавя по въпроса, или поне докато не събера още малко информация, за да мога да направя по-обстоен анализ. Бих желал все пак да вметна, че на мен лично винаги ми е бил симпатичен и ми е импонирал неговият консервативен и умерен стил на ръководене на военни действия. Те, обаче, няма как да продължат да бъдат успешни, ако съществуват разногласия на най-високо ниво, при това видими от всички. Дори и най-печелившите треньори в даден момент ги сменят, защото се изчерпват психически. Възможно е случаят и тук да е такъв. Дълбоко в мен се е загнездило усещането че генерал Залужни далеч не е казал последната си дума. Възможно е в даден момент да се завърне на бял кон, а защо не един ден да го видим в ролята на водещ политик, както съм предричал неведнъж.

Със сигурност темата „Залужни“ далеч не е изчерпана. Отчасти заради изключително високия рейтинг, на който той се радва у дома в Украйна (над 80% доверие в сравнение с шейсет и нещо на президента Зеленски), отчасти защото тепърва за него ще излизат и по-балансирани, и даже негативни коментари, които до момента по очевидни причини са му били спестявани. Първият такъв опит вече е налице – двама журналисти от водещата украинска информационна агенция УНИАН вече подготвиха задълбочен материал за плюсовете и минусите на „ерата Залужни“. С оригинала можете да се запознаете ето тук, а с автоматичния му български превод – тук.

Каквото и да кажа за неговия наследник, генерал Сирски, като че ли засега ще бъде прибързано. От една страна Сирски вече се е доказал като чудесен пълководец. Първо при отбраната на Киев, а след това и при светкавичното освобождаване на Харковска област през есента на 2022 г. От друга страна, той със сигурност ще внесе необходимата нова енергия в действията на украинската армия. Дали това ще доведе до нещо добро – само времето ще покаже. Заговори се също така, че ще има сериозни промени на различни нива по-ниско в командната йерархия. Самият Сирски вече направи изявление кои четири пункта ще бъдат в основата на работата му:

Подобряване на планирането на всички нива
Подобряване на логистиката като цяло
Съхраняване на живота на личния състав, съчетано с интензивна подготовка и възстановяване на бойните части
Въвеждане на нови технически решения, като акцентът ще пада върху дроновете и средствата за радио-електронна борба

За американските дебати единствено ще кажа, че се провеждат в атмосфера на приближаващи се президентски избори и няма как участниците в тях, с неизбежната помощ на големите медии, разбира се, да не започнат да драматизират ситуацията. А и понеже в момента във Вашингтон тя очевидно е на кантар и всяко предварително обявено решение се оказва предпоследно, то нищо чудно да станем свидетели на някакъв интересен обрат още утре.

Сензация за няколко дни

Като заговорих за американски медии няма как да пропусна и „сензационното“ интервю, което Путин даде на "журналиста" Тъкър Каралсън. Пиша „журналист“ кавички, защото г-н Каралсън може и да твърди че е такъв, но реално не е. От доста време той се занимава с откровена пропаганда на спорни от съвременна гледна точка ценности като превъзходството на бялата раса, например, а влечението му към „силни“ мъже, препитаващи се като диктатори си е направо патологично. Да не говорим, че позицията му про-Путин е повече от очевидна.

Самото интервю може за момента и да изглажда сензационно, но съм убеден, че след около две седмици едва ли някой от вас ще си спомня, че то се е състояло. То в никакъв случай няма да увеличи привържениците на Путин по света, а единственият който реално ще има полза е самият Карълсън, който го е качил на собствения си сайт (засега с безплатен достъп), където ако си платите 72 долара, г-н Карлсън ще ви промива мозъците в продължение на цяла година. Иначе главното действащо лице, "негово императорско величество" Путин Първи Велики, за пореден път „блесна“ с „дълбоките“ си познания по история като заяви, че основен виновник за избухването на Втората Световна Война всъщност е била Полша, която отказала на Хитлер сухопътен коридор до Данциг в края на август 1939 г. и така не оставила на последния никакъв друг вариант освен да я нападне.

И отново Авдеевка

Изборът на основа тема на анализите ми винаги ми е причинявал немалко главоболия и дилеми, особено когато не е имало някакво доминиращо събитие, което да избутва с лакти другите и само да се навира на преден план. В такива случаи винаги давам приоритет на новините от фронта, където, ще се съгласите с мен, се решава изхода на всяка война. Разбирам, че това донякъде противоречи с писаните и неписаните правила на медийния бизнес, които повеляват, че винаги трябва да се дава път на нейно величество сензацията, каквато, например, е смяната на Залужни. Наясно съм, също така, че малцина от вас успяват да вникнат по-надълбоко в чисто военната материя и биха обърнали мъничко внимание на дадена битка едва, когато тя доведе до ясно открояващ се краен резултат, например превземането на даден град. И все пак смятам, че много важно е да държим под око процесите и тенденциите, защото те ни казват много неща за тенденциите и перспективите, дори когато последните са трудно забележими на пръв поглед.

Започвам направо – перспективите Авдеевка в дългосрочен план да остане под контрола на ЗСУ (украинските въоръжени сили) не са добри и намаляват с всяка измината минута. Въпросът вече не е в това дали украинците ще успеят да запазят контрола си върху града, а кога ще го напуснат. Аз дори имам своя отговор на него и не се притеснявам да го споделя с вас – най-вероятно през втората половина на март, веднага след т.нар. президентски избори в Русия. Това, разбира се, не е само мое мнение, споделя се от мнозина и има своята непоколебима логика. А тя е напълно ясна – падането на Авдеевка преди „сакралните“ дати 15-17 март ще изглежда като личен триумф на Путин и ще бъде „продадено“ като точно такъв от руските пропагандни медии на Z-патриотите. Също така вече имаме прецедент в това отношение – Бахмут. В случай че сте забравили, миналата година украинците защитаваха многострадалния град докъм 20 май, само и само да попречат на Путин и командата му да обвържат превземането му със „свещения“ 9 май и така допълнително да налеят вода в пропагандната мелница. И все пак не бива да забравяме, че войната си следва своя собствена безпощадна логика и е напълно възможно Авдеевка да бъде отстъпена доста по-рано, както и обратното – отбраната й да продължи далеч след посочения от мен по-горе срок.

Реално погледнато Авдеевка бе обречена на превземане далеч преди началото на голямата руска офанзива на 10 октомври миналата година. С довоенно население от около 30 000 души, този малък индустриален град от класически социалистически тип се бе оказал на фронтовата линия още през 2014 г., когато се пръкнаха т.нар. ДНР и ЛНР. Това доведе до постепенното му укрепване и превръщане в опорен пункт, особено като се има предвид, че е разположен буквално под носа на Донецк, най-главният център на руския сепаратизъм в Украйна.

Опитите на агресорите да го превземат „в движение“ през първите дни на т.нар. Специална Военна Операция, а после и през лятото на 2022 г. завършиха с пълен провал, но доведоха до постепенното образуване на две издатини във фронтовата линия, съответно на юг и на север от града. Така към 2023 г. Авдеевка се оказа блокирана в нещо като чувал, в който защитниците имаха свободен вход-изход само на северозапад, а от три страни трябваше да отблъскват атаките на нашествениците.

Ситуацията „чувал“ не е непозната във военната история. Напротив, даже се счита за класическа и под една или друга форма е съществувала във всички значими войни и конфликти. Характерното при нея е, че е изключително изкушаваща за атакуващата страна. Не нужно човек да е някакъв военен експерт за да предугади какъв би бил следващия ѝ ход – трябва само да бъдат нанесени едновременни насрещни удари по гърловината на чувала и той ще се затвори зад гърба на защитниците. Капанът щраква и отбраняващите се се оказват в пълно обкръжение. Оттам нататък има само два пътя за тях – или битка до пълното им унищожаване или капитулация. Класически пример за подобно развитие на ситуацията е Сталинград, но ако се заровим по-дълбоко в историята сравнително лесно ще открием че от времената на Троя насам това се е случвало хиляди пъти.

Един от основните проблеми на класическия вариант „чувал“ е, че не предлага разнообразие на възможните варианти. Т.е. от самото начало е ясно какво точно ше предприемат атакуващите и къде точно ще нападнат, а именно от двете страни на гърловината. Така се случи при Авдеевка миналата есен – украинците знаеха къде точно ще настъпват руснаците и се подготвиха по най-добрия възможен начин за това. От там нататък всички ние сме свидетели как се развиха събитията – войските на Путин отново и отново настъпваха на два точно определени участъка, където пак и пак биваха безмилостно избивани. Често до крак.

Ще оставя на бъдещите историци възможността да разделят битката на периоди, да определят кулминацията ѝ, както и кой какви съществени грешки е допуснал. Надявам се, че те ще разполагат с много повече проверена и лесно доказуема информация отколкото достъпната в момента. Аз само ще се опитам да акцентирам върху най-важните според мен моменти.

Първо: всички руски атаки, целящи затваряне на чувала бяха проведени на две предварително ясни места – голи и плоски местности до всяка, от които се стига само по едни път. Съответно, украинците виждаха достатъчно рано как руснаците се придвижват, взимаха съответните контрамерки и им нанасяха тежки загуби още далеч преди да са достигнали бойното поле.

Второ: всички руски атаки се провеждаха горе-долу по една и съща схема. Нашествениците атакуваха със сравнително неголеми групи (няколко десетки пехотинци и до 15 единици бронирана техника), които се движеха в колона по един защото цялата местност бе минирана. По този начин за ЗСУ не бе проблем да унищожава машините от колоната една по една (най-вече с дронове), а пехотата бе изтребвана предимно с касетъчни боеприпаси. При това този тип руски атаки се повтаряха отново и отново и всичките завършваха по описания по-горе начин, т.е. катастрофално. Смисълът на формиране на колона бронирана техника е тя да се придвижи сравнително бързо и организирано до бойното поле, а там вече да се разгъне в линия, за да може танковете да използват оръдията си докато се движат към вражеските позиции. В района на Авдеевка, обаче, руснаците май нито веднъж не успяха да достигнат до такъв етап. Сякаш за разнообразие, понякога те атакуваха и само с пехота провеждайки т.нар. „касапски“ атаки („мясные штурмы“ на руски), но и те завършваха безрезултатно и най-вече с поле осеяно с трупове.

Трето: фактът че местността е практически открита и позволява наблюдение дори и с просто око на много километри навред, доведе до значителни проблеми за руснаците при евакуацията на ранените и повредената техника, както и при снабдяването с амуниции, храна и гориво, защото практически всеки движещ се автомобил веднага се превръщаше в приоритетна цел за ЗСУ.

Четвърто: никое друго сражение досега не бе демонстрирало толкова ясно нарастващата роля на дроновете в съвременната война. Те се използваха във всички възможни роли - за наблюдение, за пускане на малки бомби, както и като камикадзета. Отделна от това, все още в експериментална фаза, бяха използвани и наземни дронове, най-вече за миниране. Имаше обаче известна разлика в това срещу какви цели двете страни насочваха ударните си (камикадзе) дронове – украинците ги ползваха най-вече като противотанково оръжие, докато руснаците предпочитаха да атакуват с тях добре укрепени пехотни позиции на ЗСУ, като бункери, укрития и т.н.

Пето: Авдеевка засега се очертава като най-кървавата битка от началото на войната насам. Особено впечатлява съотношението на загубите на двете страни, и най-вече чудовищните жертви дадени от руснаците. Говори се че по отношение на техниката те са от 10:1 до 20:1, докато в жива сила разликите са по-малки, от 5:1 до 7:1. Разбира се, ние за момента няма как да сме наясно колко точно е загубила всяка от страните, но при всички положения тези на руснаците значително надхвърлят украинските. Мен обаче продължава да ме учудва безумното упорство с което генералите на Путин не спират да си блъскат главата в стената и да пращат войниците си на сигурна смърт.

Шесто: от изключителна важност за устойчивостта на украинската отбрана е огромният коксохимически комбинат (с приблизителна площ 2x1 км), който се намира непосредствено на север от града, срещу източната страна на гърловината на чувала. Построен по времето на СССР, той е почти толкова голям под земята колкото е и видимата му част на повърхността. А това означава както дебели стени, така и сигурни подземни укрития, които могат да се използват практически за всичко, от складове до командни пунктове и болници. Като че ли е излишно да споменавам колко важен е комбинатът за стабилността на отбраната на ЗСУ в района. Ако направим аналогия със средновековното фортификационно строителство то не би било погрешно ако го наречем цитаделата на „крепостта“ Авдеевка. Руснаците също са наясно с изключителното му значение и постоянно го атакуват по земя, както и го бомбардират от въздуха. Почти от началото на офанзивата техните щурмови отряди се намират буквално пред стените на комбината, но все не успяват да преодолеят последните най-решителни 100 - 200 метра.

Въпреки че, много често на руснаците им се налага буквално да преминават покрай жертвите на предишните си неуспешни атаки и да заобикалят останките на изгорялата си техника, тяхното упорство не можеше да не доведе до някакъв прогрес. Едва тази седмица най-накрая започна да се очертава известно преимущество за тях в сражението и то най-вероятно ще доведе до завземането на града.

Първоначално руският успех бе само в най-южната част на Авдеевка, където те, с известна доза късмет, успяха да заобиколят най-силните украински позиции и да превземат няколко сгради в покрайнините. Последва кратък период на объркване в редиците на защитниците на града, защото никой не можеше да разбере как така изведнъж руснаци са се появили в тила им. Все пак не след дълго стана ясно, че руските щурмови отряди някак си са открили около 2 км дълга подземна индустриална тръба, чийто горен се намира в тила на ЗСУ. Напълно логично, тази късметлийска опция веднага е използвана от руснаците за да се инфилтрират в тила на защитниците на града. Когато украинците все пак откриват какво се случило, те светкавично взимат мерки по изолирането на промъкналата се руска група и пристъпват към ликвидирането й. И докато на всички им се струва, че ЗСУ вече напълно контролират ситуацията, се случва нов, по-голям руски пробив в североизточните покрайнини на града.

Пробивът, който е възможно да изиграе решаваща роля в боевете по овладяването на града, също е осъществен с немалка доза късмет. Оказа се, че в началото на тази седмица, в продължение на поне три последователни дни, времето се е влошило дотолкова, че е направило масираното използване на дронове от страна на ЗСУ почти невъзможно. Снизената активност във въздуха е веднага използвана от руснаците, които най-накрая успяват да се промъкнат със значителни сили през „мъртвото“ пространство между коксохимическия комбинат и Авдеевка, и да проникнат в североизточния край на града. Засега опитите на украинците да ги изтласкат от там май не са много успешни и вероятното нашествениците даже са успели да разширят още малко завладяната територия.

От тук насетне в Киев са изправени пред голяма дилема. Те или трябва максимално бързо да проведат мощна контраатака и да изтикат руснаците обратно в полето или трябва сериозно да се подготвят за неизбежните улични боеве. А именно това може да се окаже сериозен проблем, защото едно сражение в градски условия е много по-различно от това провеждащо се в открита местност. В града голямата битка ненадейно се разпада на десетки малки сражения и сблъсъци, и повечето преимущества на които дотогава са разчитали отбраняващите се внезапно изчезват, а в някои случаи даже се превръщат в недостатъци. При това неизбежно пада разликата в загубите на двете страни, а в някои случаи тя даже се изравнява.

Вероятно не сме далеч от момента, в който в Киев ще трябва да вземат най-тежкото решение. То ще зависи донякъде и от това докога защитниците на града ще могат да получават достатъчно снабдяване, защото основният път свързващ ги с „външния свят“ със сигурност вече се намира под интензивен руски обстрел.

Загубата на Авдеевка със сигурност ще има някакъв негативен оттенък върху украинското общество, както и ще повдигне малко поразклатеният руски боен дух. От чисто военна гледна точка най-вероятно ще облекчи незначително мъртвата хватка в която към момента е впримчен Донецк като основна руска логистична база, защото позициите на ЗСУ ще се отдръпнат на няколко километра на запад. От изключителна важност за ситуацията в района ще бъде контролът върху коксохимическия комбинат. Ако ЗСУ успеят да го запазят в свое владение, то те ще са си свършили работата перфектно – хем ще продължават да разполагат с ключова позиция в района, хем ще са нанесли изключително тежки загуби на нашествениците. За путинистите в Русия и по света ще остане поредния разрушен град, който те няма още дълго да посмеят да покажат по телевизията, „патриотичната“ истерия и лозунги, както и хиляди затворени ковчези и свежи гробове.

И за да приключа тази тема ще попитам риторично – каква е най-главната цел на всяка война? Унищожаването на армията на противника, разбира се. Миналата година след превземането на Бахмут руснаците спряха офанзивните си операции за цели пет месеца, а най-боеспособната им единица - ЧВК Вагнер – прекрати съществуванието си. Много съм любопитен каква ще бъде стратегията на Путин през тази пролет. Ако атаките на руските войски продължат със същото темпо и през топлия и сух период значи кремълският самодържец е вдигнал залозите още повече и ще бъде готов да приеме всякакви загуби само и само да може да се похвали с още една Авдеевка.