НОВИНИ

Въпрос с главно А: кога ще падне Авдеевка?

В "Очертанията на войната" Камен Невенкин анализира тактикта на украинската и руската армия при битката за Авдеевка

bnt avatar logo
от БНТ
14:51, 10.02.2024
Чете се за: 25:45 мин.
Политика
очертанията войната русия успя овладее киев
Слушай новината

През изминалите дни в информационния поток нямаше толкова много разнопосочни и разнообразни откъм динамика събития, свързани с Украйна в сравнение с предишните седмици. Признавам си, това лично за мен е добре, защото ще ми позволи да фокусирам анализа си само върху най-главното, а именно – сражението за Авдеевка, което според мен вече достига критичната си точка.

  • Какво ще промени наследникът на Залужни

Буквално преди часове ни удари и голямата новина – предизвестеното уволнение на генерал Залужни. Би трябвало да кажа и няколко думи и за него, както и за препирните, които продължават на парламентарно ниво в САЩ, и които би трябвало да са вътрешна американска работа, но реално касаят целия свят. Този път, обаче, ще подмина и двете теми. Или по-скоро ще ги отбележа съвсем повърхностно

За Залужни вече писах и за момента не виждам какво ново мога да добавя по въпроса, или поне докато не събера още малко информация, за да мога да направя по-обстоен анализ. Бих желал все пак да вметна, че на мен лично винаги ми е бил симпатичен и ми е импонирал неговият консервативен и умерен стил на ръководене на военни действия. Те, обаче, няма как да продължат да бъдат успешни, ако съществуват разногласия на най-високо ниво, при това видими от всички. Дори и най-печелившите треньори в даден момент ги сменят, защото се изчерпват психически. Възможно е случаят и тук да е такъв. Дълбоко в мен се е загнездило усещането че генерал Залужни далеч не е казал последната си дума. Възможно е в даден момент да се завърне на бял кон, а защо не един ден да го видим в ролята на водещ политик, както съм предричал неведнъж.

Със сигурност темата „Залужни“ далеч не е изчерпана. Отчасти заради изключително високия рейтинг, на който той се радва у дома в Украйна (над 80% доверие в сравнение с шейсет и нещо на президента Зеленски), отчасти защото тепърва за него ще излизат и по-балансирани, и даже негативни коментари, които до момента по очевидни причини са му били спестявани. Първият такъв опит вече е налице – двама журналисти от водещата украинска информационна агенция УНИАН вече подготвиха задълбочен материал за плюсовете и минусите на „ерата Залужни“. С оригинала можете да се запознаете ето тук, а с автоматичния му български превод – тук.

Каквото и да кажа за неговия наследник, генерал Сирски, като че ли засега ще бъде прибързано. От една страна Сирски вече се е доказал като чудесен пълководец. Първо при отбраната на Киев, а след това и при светкавичното освобождаване на Харковска област през есента на 2022 г. От друга страна, той със сигурност ще внесе необходимата нова енергия в действията на украинската армия. Дали това ще доведе до нещо добро – само времето ще покаже. Заговори се също така, че ще има сериозни промени на различни нива по-ниско в командната йерархия. Самият Сирски вече направи изявление кои четири пункта ще бъдат в основата на работата му:

  • Подобряване на планирането на всички нива
  • Подобряване на логистиката като цяло
  • Съхраняване на живота на личния състав, съчетано с интензивна подготовка и възстановяване на бойните части
  • Въвеждане на нови технически решения, като акцентът ще пада върху дроновете и средствата за радио-електронна борба

За американските дебати единствено ще кажа, че се провеждат в атмосфера на приближаващи се президентски избори и няма как участниците в тях, с неизбежната помощ на големите медии, разбира се, да не започнат да драматизират ситуацията. А и понеже в момента във Вашингтон тя очевидно е на кантар и всяко предварително обявено решение се оказва предпоследно, то нищо чудно да станем свидетели на някакъв интересен обрат още утре.

  • Сензация за няколко дни

Като заговорих за американски медии няма как да пропусна и „сензационното“ интервю, което Путин даде на "журналиста" Тъкър Каралсън. Пиша „журналист“ кавички, защото г-н Каралсън може и да твърди че е такъв, но реално не е. От доста време той се занимава с откровена пропаганда на спорни от съвременна гледна точка ценности като превъзходството на бялата раса, например, а влечението му към „силни“ мъже, препитаващи се като диктатори си е направо патологично. Да не говорим, че позицията му про-Путин е повече от очевидна.

Самото интервю може за момента и да изглажда сензационно, но съм убеден, че след около две седмици едва ли някой от вас ще си спомня, че то се е състояло. То в никакъв случай няма да увеличи привържениците на Путин по света, а единственият който реално ще има полза е самият Карълсън, който го е качил на собствения си сайт (засега с безплатен достъп), където ако си платите 72 долара, г-н Карлсън ще ви промива мозъците в продължение на цяла година. Иначе главното действащо лице, "негово императорско величество" Путин Първи Велики, за пореден път „блесна“ с „дълбоките“ си познания по история като заяви, че основен виновник за избухването на Втората Световна Война всъщност е била Полша, която отказала на Хитлер сухопътен коридор до Данциг в края на август 1939 г. и така не оставила на последния никакъв друг вариант освен да я нападне.

  • И отново Авдеевка

Изборът на основа тема на анализите ми винаги ми е причинявал немалко главоболия и дилеми, особено когато не е имало някакво доминиращо събитие, което да избутва с лакти другите и само да се навира на преден план. В такива случаи винаги давам приоритет на новините от фронта, където, ще се съгласите с мен, се решава изхода на всяка война. Разбирам, че това донякъде противоречи с писаните и неписаните правила на медийния бизнес, които повеляват, че винаги трябва да се дава път на нейно величество сензацията, каквато, например, е смяната на Залужни. Наясно съм, също така, че малцина от вас успяват да вникнат по-надълбоко в чисто военната материя и биха обърнали мъничко внимание на дадена битка едва, когато тя доведе до ясно открояващ се краен резултат, например превземането на даден град. И все пак смятам, че много важно е да държим под око процесите и тенденциите, защото те ни казват много неща за тенденциите и перспективите, дори когато последните са трудно забележими на пръв поглед.

Започвам направо – перспективите Авдеевка в дългосрочен план да остане под контрола на ЗСУ (украинските въоръжени сили) не са добри и намаляват с всяка измината минута. Въпросът вече не е в това дали украинците ще успеят да запазят контрола си върху града, а кога ще го напуснат. Аз дори имам своя отговор на него и не се притеснявам да го споделя с вас – най-вероятно през втората половина на март, веднага след т.нар. президентски избори в Русия. Това, разбира се, не е само мое мнение, споделя се от мнозина и има своята непоколебима логика. А тя е напълно ясна – падането на Авдеевка преди „сакралните“ дати 15-17 март ще изглежда като личен триумф на Путин и ще бъде „продадено“ като точно такъв от руските пропагандни медии на Z-патриотите. Също така вече имаме прецедент в това отношение – Бахмут. В случай че сте забравили, миналата година украинците защитаваха многострадалния град докъм 20 май, само и само да попречат на Путин и командата му да обвържат превземането му със „свещения“ 9 май и така допълнително да налеят вода в пропагандната мелница. И все пак не бива да забравяме, че войната си следва своя собствена безпощадна логика и е напълно възможно Авдеевка да бъде отстъпена доста по-рано, както и обратното – отбраната й да продължи далеч след посочения от мен по-горе срок.

Реално погледнато Авдеевка бе обречена на превземане далеч преди началото на голямата руска офанзива на 10 октомври миналата година. С довоенно население от около 30 000 души, този малък индустриален град от класически социалистически тип се бе оказал на фронтовата линия още през 2014 г., когато се пръкнаха т.нар. ДНР и ЛНР. Това доведе до постепенното му укрепване и превръщане в опорен пункт, особено като се има предвид, че е разположен буквално под носа на Донецк, най-главният център на руския сепаратизъм в Украйна.

Опитите на агресорите да го превземат „в движение“ през първите дни на т.нар. Специална Военна Операция, а после и през лятото на 2022 г. завършиха с пълен провал, но доведоха до постепенното образуване на две издатини във фронтовата линия, съответно на юг и на север от града. Така към 2023 г. Авдеевка се оказа блокирана в нещо като чувал, в който защитниците имаха свободен вход-изход само на северозапад, а от три страни трябваше да отблъскват атаките на нашествениците.

Ситуацията „чувал“ не е непозната във военната история. Напротив, даже се счита за класическа и под една или друга форма е съществувала във всички значими войни и конфликти. Характерното при нея е, че е изключително изкушаваща за атакуващата страна. Не нужно човек да е някакъв военен експерт за да предугади какъв би бил следващия ѝ ход – трябва само да бъдат нанесени едновременни насрещни удари по гърловината на чувала и той ще се затвори зад гърба на защитниците. Капанът щраква и отбраняващите се се оказват в пълно обкръжение. Оттам нататък има само два пътя за тях – или битка до пълното им унищожаване или капитулация. Класически пример за подобно развитие на ситуацията е Сталинград, но ако се заровим по-дълбоко в историята сравнително лесно ще открием че от времената на Троя насам това се е случвало хиляди пъти.

Един от основните проблеми на класическия вариант „чувал“ е, че не предлага разнообразие на възможните варианти. Т.е. от самото начало е ясно какво точно ше предприемат атакуващите и къде точно ще нападнат, а именно от двете страни на гърловината. Така се случи при Авдеевка миналата есен – украинците знаеха къде точно ще настъпват руснаците и се подготвиха по най-добрия възможен начин за това. От там нататък всички ние сме свидетели как се развиха събитията – войските на Путин отново и отново настъпваха на два точно определени участъка, където пак и пак биваха безмилостно избивани. Често до крак.

Ще оставя на бъдещите историци възможността да разделят битката на периоди, да определят кулминацията ѝ, както и кой какви съществени грешки е допуснал. Надявам се, че те ще разполагат с много повече проверена и лесно доказуема информация отколкото достъпната в момента. Аз само ще се опитам да акцентирам върху най-важните според мен моменти.

Първо: всички руски атаки, целящи затваряне на чувала бяха проведени на две предварително ясни места – голи и плоски местности до всяка, от които се стига само по едни път. Съответно, украинците виждаха достатъчно рано как руснаците се придвижват, взимаха съответните контрамерки и им нанасяха тежки загуби още далеч преди да са достигнали бойното поле.

Второ: всички руски атаки се провеждаха горе-долу по една и съща схема. Нашествениците атакуваха със сравнително неголеми групи (няколко десетки пехотинци и до 15 единици бронирана техника), които се движеха в колона по един защото цялата местност бе минирана. По този начин за ЗСУ не бе проблем да унищожава машините от колоната една по една (най-вече с дронове), а пехотата бе изтребвана предимно с касетъчни боеприпаси. При това този тип руски атаки се повтаряха отново и отново и всичките завършваха по описания по-горе начин, т.е. катастрофално. Смисълът на формиране на колона бронирана техника е тя да се придвижи сравнително бързо и организирано до бойното поле, а там вече да се разгъне в линия, за да може танковете да използват оръдията си докато се движат към вражеските позиции. В района на Авдеевка, обаче, руснаците май нито веднъж не успяха да достигнат до такъв етап. Сякаш за разнообразие, понякога те атакуваха и само с пехота провеждайки т.нар. „касапски“ атаки („мясные штурмы“ на руски), но и те завършваха безрезултатно и най-вече с поле осеяно с трупове.

Трето: фактът че местността е практически открита и позволява наблюдение дори и с просто око на много километри навред, доведе до значителни проблеми за руснаците при евакуацията на ранените и повредената техника, както и при снабдяването с амуниции, храна и гориво, защото практически всеки движещ се автомобил веднага се превръщаше в приоритетна цел за ЗСУ.

Четвърто: никое друго сражение досега не бе демонстрирало толкова ясно нарастващата роля на дроновете в съвременната война. Те се използваха във всички възможни роли - за наблюдение, за пускане на малки бомби, както и като камикадзета. Отделна от това, все още в експериментална фаза, бяха използвани и наземни дронове, най-вече за миниране. Имаше обаче известна разлика в това срещу какви цели двете страни насочваха ударните си (камикадзе) дронове – украинците ги ползваха най-вече като противотанково оръжие, докато руснаците предпочитаха да атакуват с тях добре укрепени пехотни позиции на ЗСУ, като бункери, укрития и т.н.

Пето: Авдеевка засега се очертава като най-кървавата битка от началото на войната насам. Особено впечатлява съотношението на загубите на двете страни, и най-вече чудовищните жертви дадени от руснаците. Говори се че по отношение на техниката те са от 10:1 до 20:1, докато в жива сила разликите са по-малки, от 5:1 до 7:1. Разбира се, ние за момента няма как да сме наясно колко точно е загубила всяка от страните, но при всички положения тези на руснаците значително надхвърлят украинските. Мен обаче продължава да ме учудва безумното упорство с което генералите на Путин не спират да си блъскат главата в стената и да пращат войниците си на сигурна смърт.

Шесто: от изключителна важност за устойчивостта на украинската отбрана е огромният коксохимически комбинат (с приблизителна площ 2x1 км), който се намира непосредствено на север от града, срещу източната страна на гърловината на чувала. Построен по времето на СССР, той е почти толкова голям под земята колкото е и видимата му част на повърхността. А това означава както дебели стени, така и сигурни подземни укрития, които могат да се използват практически за всичко, от складове до командни пунктове и болници. Като че ли е излишно да споменавам колко важен е комбинатът за стабилността на отбраната на ЗСУ в района. Ако направим аналогия със средновековното фортификационно строителство то не би било погрешно ако го наречем цитаделата на „крепостта“ Авдеевка. Руснаците също са наясно с изключителното му значение и постоянно го атакуват по земя, както и го бомбардират от въздуха. Почти от началото на офанзивата техните щурмови отряди се намират буквално пред стените на комбината, но все не успяват да преодолеят последните най-решителни 100 - 200 метра.

Въпреки че, много често на руснаците им се налага буквално да преминават покрай жертвите на предишните си неуспешни атаки и да заобикалят останките на изгорялата си техника, тяхното упорство не можеше да не доведе до някакъв прогрес. Едва тази седмица най-накрая започна да се очертава известно преимущество за тях в сражението и то най-вероятно ще доведе до завземането на града.

Първоначално руският успех бе само в най-южната част на Авдеевка, където те, с известна доза късмет, успяха да заобиколят най-силните украински позиции и да превземат няколко сгради в покрайнините. Последва кратък период на объркване в редиците на защитниците на града, защото никой не можеше да разбере как така изведнъж руснаци са се появили в тила им. Все пак не след дълго стана ясно, че руските щурмови отряди някак си са открили около 2 км дълга подземна индустриална тръба, чийто горен се намира в тила на ЗСУ. Напълно логично, тази късметлийска опция веднага е използвана от руснаците за да се инфилтрират в тила на защитниците на града. Когато украинците все пак откриват какво се случило, те светкавично взимат мерки по изолирането на промъкналата се руска група и пристъпват към ликвидирането й. И докато на всички им се струва, че ЗСУ вече напълно контролират ситуацията, се случва нов, по-голям руски пробив в североизточните покрайнини на града.

Пробивът, който е възможно да изиграе решаваща роля в боевете по овладяването на града, също е осъществен с немалка доза късмет. Оказа се, че в началото на тази седмица, в продължение на поне три последователни дни, времето се е влошило дотолкова, че е направило масираното използване на дронове от страна на ЗСУ почти невъзможно. Снизената активност във въздуха е веднага използвана от руснаците, които най-накрая успяват да се промъкнат със значителни сили през „мъртвото“ пространство между коксохимическия комбинат и Авдеевка, и да проникнат в североизточния край на града. Засега опитите на украинците да ги изтласкат от там май не са много успешни и вероятното нашествениците даже са успели да разширят още малко завладяната територия.

От тук насетне в Киев са изправени пред голяма дилема. Те или трябва максимално бързо да проведат мощна контраатака и да изтикат руснаците обратно в полето или трябва сериозно да се подготвят за неизбежните улични боеве. А именно това може да се окаже сериозен проблем, защото едно сражение в градски условия е много по-различно от това провеждащо се в открита местност. В града голямата битка ненадейно се разпада на десетки малки сражения и сблъсъци, и повечето преимущества на които дотогава са разчитали отбраняващите се внезапно изчезват, а в някои случаи даже се превръщат в недостатъци. При това неизбежно пада разликата в загубите на двете страни, а в някои случаи тя даже се изравнява.

Вероятно не сме далеч от момента, в който в Киев ще трябва да вземат най-тежкото решение. То ще зависи донякъде и от това докога защитниците на града ще могат да получават достатъчно снабдяване, защото основният път свързващ ги с „външния свят“ със сигурност вече се намира под интензивен руски обстрел.

Загубата на Авдеевка със сигурност ще има някакъв негативен оттенък върху украинското общество, както и ще повдигне малко поразклатеният руски боен дух. От чисто военна гледна точка най-вероятно ще облекчи незначително мъртвата хватка в която към момента е впримчен Донецк като основна руска логистична база, защото позициите на ЗСУ ще се отдръпнат на няколко километра на запад. От изключителна важност за ситуацията в района ще бъде контролът върху коксохимическия комбинат. Ако ЗСУ успеят да го запазят в свое владение, то те ще са си свършили работата перфектно – хем ще продължават да разполагат с ключова позиция в района, хем ще са нанесли изключително тежки загуби на нашествениците. За путинистите в Русия и по света ще остане поредния разрушен град, който те няма още дълго да посмеят да покажат по телевизията, „патриотичната“ истерия и лозунги, както и хиляди затворени ковчези и свежи гробове.

И за да приключа тази тема ще попитам риторично – каква е най-главната цел на всяка война? Унищожаването на армията на противника, разбира се. Миналата година след превземането на Бахмут руснаците спряха офанзивните си операции за цели пет месеца, а най-боеспособната им единица - ЧВК Вагнер – прекрати съществуванието си. Много съм любопитен каква ще бъде стратегията на Путин през тази пролет. Ако атаките на руските войски продължат със същото темпо и през топлия и сух период значи кремълският самодържец е вдигнал залозите още повече и ще бъде готов да приеме всякакви загуби само и само да може да се похвали с още една Авдеевка.

снимки: БТА, БГНЕС/Архив

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Станимира Петрова е финалистка на Купа „Странджа“, Златислава Чуканова спечели бронз
Станимира Петрова е финалистка на Купа „Странджа“, Златислава Чуканова спечели бронз
Марко Одермат спечели гигантския слалом в Банско
Марко Одермат спечели гигантския слалом в Банско