Възход и падение

Често споменаваме, че един отбор не може да играе постоянно на едни и същи обороти. Както в конкретен двубой, така и в хода на сезона. Няма как да си вечно във върхова форма – веднъж ще бъдеш великолепен, веднъж посредствен, понякога – лишен от идеи, друг път – създаващ положение след положение.

В последното десетилетие календарът стана претъпкан и не са редки случаите, в които се стига до парадоксални ситуации, в които е по-правилно да "жертваш“ представянето си в дадена надпревара, за да просперираш в друг турнир.

Историята помни и аномалии като тази с Тотнъм от миналия сезон, когато „шпорите“ приключиха на 17-о място във Висшата лига, но същевременно спечелиха Лига Европа. Тази година можем да станем свидетели на дори още по-невероятен сценарий, в който Нотингам Форест изпада от най-висшето ниво на английската футболна пирамида, но същевременно печели трофей в Европа и си гарантира място в Шампионската лига през следващия сезон.

Същото е валидно в пълна степен и за италианския Фиорентина, който днес ще играе на ¼-финал в Лигата на конференциите, но се намира само на 5 точки над опасната зона в Серия А. Налудничаво, но възможно. А дали има подобни случаи назад във времето? Нека погледнем в следващите редове кои отбори са правили същински подвизи в евротурнирите, но същевременно са изпадали в по-долно равнище на домашната сцена.

Започваме от приветлива Испания със странния развой на събитията около Селта Виго през сезон 2003/2004. В предишната кампания тимът е финиширал на четвърта позиция и си гарантира европриключения. При това доста продължителни. Селта влиза в групите на най-комерсиалния турнир след елиминация на Спарта Прага, финишира втори в група с Милан, Аякс и Брюж и отпада чак на 1/8-финалите от Арсенал. Същевременно обаче отборът приключва на стряскащата 19-а позиция в Ла Лига и изпада във второто ниво на испанския футбол.

През същия сезон италианският Перуджа напуска Купата на УЕФА също на 1/8-финал. Успехите обаче далеч не се повтарят в Серия А. Там съставът не успява да спечели нито един от първите си 22 мача и в крайна сметка изпада след плейоф за оцеляване.

Испания ни предлага още един любопитен пример на изпаднал отбор, който успява да се задържи дълго на европейския терен.

Ще бъде обаче преувеличено да твърдим, че през сезон 2011/2012 Виляреал се справя чак толкова успешно в Шампионската лига, защото завършва на последно място в групата си с Манчестър Сити, Наполи и Байерн Мюнхен, без да спечели дори една точка.

Vaya dupla tuvo el @valenciacf #UCL pic.twitter.com/BB31ScYKiK

— Liga de Campeones (@LigadeCampeones) April 5, 2026

Една точка не достига на „Жълтата подводница“ да се спаси и в домашния си шампионат, след като равенството в последния кръг срещу Атлетико Мадрид така и не е постигнато и Виляреал отпрашва към Сегунда дивисион. Всъщност испанците ни предлагат и най-много случаи, в които даден отбор участва в евротурнирите, а по-късно изпада от Ла Лига след катастрофални резултати. През годините след участие в Купата на УЕФА (или по-късно Лига Европа) с Примера дивисион довиждане са си взимали Сарагоса (при това на 2 пъти – през 2002 и 2008), Алавес (2003), отново Селта (през 2007), Бетис (2014) и в по-нови времена Еспаньол (2020).

И понеже всичко започна с Тотнъм, редно е да предложим подобни развръзки и от Острова. След авантюра в континентална Европа и неочаквани срещи с непознати съперници от Висшата лига са си тръгвали Блекбърн (1999), Брадфорд (2001, макар че тук говорим за участие в Интертото, така че може би примерът не е напълно честен и подходящ), както и Ипсуич (2002).

За да видите, че и ние можем да се мерим с големите, веднага казвам, че България също има подобен свой представител. През сезон 1973/1974 Берое Стара Загора мери сили в турнира, зовящ се тогава Купата на носителите на купи. На пръв поглед това е чудесно! На втори – далеч не, защото в края на сезона заралии изпадат в Б група.