С военен ритуал представителна част на Военноморските сили почете паметта на старшина първа степен Димитър Атанасов Димитров. Церемонията се проведе пред барелефа в родната му къща в село Сушица. Церемонията беше по случай 55 години от подвига на старшина Димитров, спасил от гибел бойния кораб и другарите си по време на учение.
Почетният караул бе от дивизиона, в който е служил Димитър Димитров и беше воден от заместник-командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби капитан I ранг Ванъо Мусински. След като поднесоха венци и цветя, военните моряци разгледаха музейната експозиция в дома на старшина Димитров, а в читалището в село Сушица бе изнесена литературно-музикална програма. Димитър Димитров започва наборната си военна служба в школата за химици в Горна Оряховица.
След успешното ѝ завършване служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна. По време на учение в открито море на 4 март 1965 година матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба възниква опасност от пожар. Трима моряци влизат вътре, Димитров остава последен, успява да открие димящия сандък и го подава навън, за да бъде хвърлен зад борда. Така той спасява 57-членния екипаж и кораба. За да открие сандъка обаче, той сваля противогаза си, отровните газове поразяват белите му дробове и въпреки лечението във Военноморска болница, умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица. С указ на Народното събрание през 1965 година Димитър Димитров е награден посмъртно със златна звезда, званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Г. Димитров“ за „спасяване на боен кораб и екипажа му“.
Отличията, както и холандката му, са част от постоянната експозиция на Военноморския музей във Варна. В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей. Всяка година военните моряци от Пункта за базиране - Варна отбелязват подвига на своя предшественик и почитта си пред него.
Чуй новините
Подкаст
