Войната: Равносметката на стотния ден

Днес е стотният ден на войната в Украйна - най-тежкото и преломно събитие в Европа след Втората световна война. Денят е повод за равносметка, но засега тя може да е само приблизителна.

Жертвите вече са хиляди и сред тях има много деца. Независими данни за загиналите военни от двете страни няма. ООН съобщава за регистрирани 4169 убити цивилни, с уговорката, че реалният брой тепърва ще се уточнява.

Войната принуди над 14 милиона украинци да напуснат домовете си. Над 6 милиона потърсиха убежище в други страни, а 8 милиона - в други райони на страната.

След руската инвазия в Украйна на 24 февруари армиите на двете страни изненадаха военните наблюдатели. Руските сили превъзхождаха противника по численост и въоръжение, но не постигнаха първоначалните си стратегически цели, включващи завземането на Киев, и се изтеглиха от западната част на страната. Украинската армия и силите за териториална отбрана показаха силен боен дух и мотивираност да защитават земята си и оказаха силен отпор.

Във втората фаза на войната Русия постига успехи на изток. Нейните сили контролират почти цялата Луганска област и ако завземат съседната Донецка област, ще овладеят целия Донбас.

Военните действия са съпроводени с бомбардировки и обстрел на украински градове и села. Москва твърди, че мишена на ударите са единствено военни обекти, но в действителност има много разрушени жилищни сгради и изравнени със земята градове. Печален символ на войната е Мариупол, превърнат в град призрак.

Град Буча край Киев ще се запомни с масовите убийства на мирни жители, за които се разбра след изтеглянето на руските военни. Има и свидетелства за изнасилвания и мародерства. По данни на украинските власти вече са документирани поне 15 000 случая на военни престъпления. Започнаха 80 наказателни производства. Специалисти от няколко държави и от Международния наказателен съд участват в разследването на военните престъпления. Русия твърдо отрича обвиненията срещу нейни военни.

Последица от тежкия конфликт в Европа е продоволствена криза в световен мащаб. Украинските пристанища на Черно и Азовско море са блокирани и оттам не може да се изнася зърно, а страната е сред най-големите износители в света. Милиони хора в Африка са заплашени от глад, предупредиха от ООН.

Инвазията в Украйна предизвика мощна ответна реакция на солидарност с нападнатата държава. Страните от ЕС, Великобритания, САЩ и други държави се обединиха за налагане на безпрецедентни санкции срещу Русия. В най-новия шести санкционен пакет на ЕС влиза и поетапно ембарго върху вноса на руски петрол.

Редица държави откликнаха на призивите на Украйна и доставят оръжия, боеприпаси и оборудване за нейната защита. САЩ възродиха историческия закон, известен като заем-наем, чрез който СССР получаваше помощ през Втората световна война. В Брюксел обмислят проект, подобен на плана "Маршал", за възстановяването на Украйна след войната.

Двете страни водиха мирни преговори, но без успех и не сближиха позициите си. Днес Москва продължава да уверява, че извършва демилитаризация, денацификация и освобождава Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски призна, че една пета от територията на страната му е окупирана. В същото време Киев заявява целта да възстанови контрола върху всички територии, включително анексирания през 2014 г. Крим.

"В тази война няма да има победител", изтъкна днес координаторът на ООН в Украйна Амин Ауад и призова за сключване на мир. Но след сто дни никой не се наема да отговори на най-важния въпрос - кога се очаква краят на войната.

Свързани статии:

100 дни война: Прогнозите за близък край не са оптимистични

20:42, 03.06.2022

Чете се за: 01:12 мин.