Ядрена риторика без покритие

Тези седмица ни предложи много събития, на които можем да закачим етикета „теми с продължение“. Такива бяха и поредните ядрени заплахи от страна на Путин, и закачката на Зеленски, че иска да чуе повече за китайския мирен проект лично от Си Дзинпин, и продължаващите статични сражения в Донбас, и новите украински удари срещу Крим, и редовните руски ракетни обстрели срещу жилищни райони в Украйна, и постепенното пристигане на западната оръжейна помощ в места, близки до бойното поле, и поредните съобщения за главоломно нарастващи загуби на армията на Руската федерация в жива сила, и какво ли още не.

Май ще се окаже, че в една продължителна война, каквато, за съжаление, се очаква да бъде украинската, всичко може да бъде „тема с продължение“.

Поредният ядрен шантаж на Путин

Коментарите от руско-китайската среща на високо ниво все още бяха актуални, когато миналата събота Путин заяви, че се е договорил към 1 юли на територията на Беларус да бъде разположено тактическо ядрено оръжие. Верният му паж Лукашенко изглеждаше привидно доволен, но реално се радваше точно толкова, колкото би се радвал някой, комуто предстои колоноскопия.

След споразумението между Москва и Минск - превръща ли се Беларус в "ядрен заложник"?

Абсолютно е ясно, че това си е чиста проба шантаж от страна на самозабравилия се кремълски диктатор, а т.нар. „картофен фюрер“ от Минск е рекетиран да плати данък „неучастие в специалната военна операция“.

Реално погледнато това по никакъв начин няма да се отрази на сегашното статукво в центъра на Европа, да не говорим за развоя на бойните действия в Украйна. Но все пак никой не би се чувствал комфортно, ако съседът му размахва дори пистолет, да не говорим, пък, ако разбере, че наблизо ще се складира цял ядрен арсенал.

Какво все пак трябва да имаме предвид в случая? Първо това, че заявеното от страна на Москва, не означава че то задължително ще бъде осъществено. Дори и въпросната база с хранилище да бъде изградена и обособена, докато там не бъдат разположени съответните заряди, то всичко си остава само в сферата на намеренията.

Ако все пак това се случи, то то ще бъде безпрецедентно нарушение на договора за неразпространение на ядрено оръжие подписан още докато СССР беше „жив“. Това, от своя страна, автоматично ще докара на Русия и васалната й Беларус нови тежки санкции, включително този път по линия на ООН. Второ - разполагането на ядрени оръжия на подвластната на Минск територия няма автоматично да превърне Беларус в ядрена държава, но моментално ще я вкара в списъка на приоритетните цели на НАТО за т.нар. „първи удар“. А че Путин няма да даде на шута си Лукашенко ядрени „играчки“, пък били те и тактически, е ясно и на малките деца. Защото последният, независимо от натежалия си вид, в политическо отношение е гъвкав като червей и като нищо, ако стане напечено в даден момент, може да ги изтъргува със Запада срещу някаква форма на политическа протекция.

Самият Путин за пореден път показа, че може да му се вярва точно толкова, колкото на джебчия, хванат „в крачка“. Бяха изминали едва няколко дни от изключително трудните му преговори със Си Дзинпин, където основната тема бе „мир“, а се оказа че всичките усилия на ръководителя на милиардната държава са били напразни. От Пекин никак не обичат този тип риторика и заплахите с разните там ядрени „томахаваки“, да не говорим, че те винаги се опитват да се представят като гарант за неразпространение на оръжия за масово поражение. Напълно логично, от там реагираха по най-острия начин и още в понеделник излязоха със съответната декларация. Както си му е редът, в нея не са назовани конкретни държави и имена, но подтекстът се разбира от само себе си.

От появилата се нова пукнатина в отношения между Пекин и Москва засега се опитва да се възползва Зеленски. Той побърза да покани Си Дзинпин в Киев, а освен това упорито се говори, че със сигурност предстои поне видеоразговор между двамата, макар че никой не знае кога точно той ще се осъществи.

Зеленски покани китайския президент да посети Киев

Очевидно е, че в сегашния си вид китайският мирен план е неприемлив за украинците, най-вече защото не предвижда незабавно изтегляне на руските войски от окупираните територии. От друга страна, Киев в дългосрочен план се нуждае от гаранти за териториалната си цялост извън традиционните си партньори като ЕС и САЩ. А именно една такава гаранция, коментират запознати с тайнството на далекоизточните политики, може да се окаже изключително важна.

Президентът Зеленски засега все още прохожда в голямата дипломация и е очевидно, че се опитва да компенсира недостигащия му международен опит с енергия, упоритост и настойчивост. Ако все пак успее да извлече някакви дивиденти от разговорите си с китайския лидер, то това моментално би го доближило до лигата на гросмайсторите. Ако успее, пък, да докара г-н Си в Киев, то това ще означава, че вече си е резервирал място там.

Китай за момента се въздържа от преки разговори със САЩ и дори хладно отклонява опитите на Байдън за директни контакти, но от друга страна поддържа доста прилични отношения с членовете на ЕС. Доказателство за това е официално посещение в момента на младоликия испански премиер Санчес в Пекин и предстоящото такова на президента на европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Санчес вече изчетка домакина си като нарече мирният му план за Украйна почти „идеален“, а г-жа фон дер Лайен в петък заяви, че е време за „нова европейска стратегия към Китай“, основана на „трезва оценка“. Много е вероятно по-опитните партньори на Зеленски, използвайки далекоизточни „техники“ за преговори, да му помогнат да изгради трайни и сериозни отношения със Си Дзинпин, като същевременно успеят да подтиснат и притъпят малко директния и леко недодялан подход на бившия актьор, който по принцип трудно се възприема в страните от Източна Азия.

И докато от всички посоки летяха декларации и изявления по повод руското намерение да бъдат разположени тактически ядрени оръжия на територията на Беларус, в средата на седмицата Путин реши да вдигне залога още повече и оповести учение на стратегическите ракетни сили. Защо прави всичко това, какъв е смисълът и какво печели?

Очевидно е, че за момента не се наблюдават каквито и да е признаци да има нужда те да бъдат използвани някъде. От друга страна, подобен род заплахи, намеци и маневри от страна на самодържеца и обкръжението му се повтарят с дразнеща цикличност вече много месеци. И въпреки че като цяло хората от обявените от Русия за „неприятелски“ страни вече попривикнаха към подобна риторика и все по-малко се плашат, все още има и такива при които това има ефект. Със сигурност руското разузнаване внимателно следи обществените настроения в т.нар. Западен свят и ги докладва в Кремъл. А и Путин, който идва в политиката именно от тайните служби, е пределно наясно с различните форми на психологическа война и се опитва всячески да ги прилага на практика.

Другата причина за „дрънкането“ с ядрени оръжия определено е свързана с вътрешната политика. Призивите на пропагандистите за изпепеляване на Варшава, Берлин и Париж и за заличаване от лицето на земята на Нидерландия и Великобритания безспорно много допадат на Z-патриотите и т.нар. „ватници“ (т.е. простолюдието). Те ги карат поне за миг да забравят обкръжаващото ги сиво ежедневие и да се почувстват непобедими и всемогъщи. А когато подобни намеци, макар и завоалирани, идват от самия държавен глава, то измамното чувство за национално превъзходство действа изключително мобилизиращо.

Има и трета причина, която обикновено малцина забелязват, а тя е че се наблюдава пряка зависимост между неуспехите на бойното поле и „ядреното“ говорене. Иначе казано, колкото по-сериозни са провалите на Русия на фронта и в голямата международна политика, толкова по-драматично Путин прибягва до директни заплахи, завоалирани намеци и показни ходове. А след като в рамките на едва няколко дни той на два пъти разигра ядрената карта, то нещата за него явно отиват на зле. А как иначе? Очакваната руска зимна офанзива завършва с пълно фиаско, Китай отказа жизненоважна газова сделка, заложеният в бюджета годишен дефицит е достигнат още в края на март, а отвъд него чака финансовата бездна. Единственият изход, който Путин вижда пред себе си, е да удължава войната колкото се може повече и така да отдалечава напред във времето неизбежния край.

Капанът Бахмут

Противно на очакванията на мнозина, нито Бахмут, нито Авдеевка до този момент са превзети от войските на агресора. Конкретно за Бахмут, там руснаците владеят около 60% от града, като вече са установили траен контрол върху източната му половина, както върху части от голямото предприятие АЗОМ в северните квартали и някои улици в южните райони. Големият им проблем, обаче, е как да изтласкат ЗСУ (Украинските въоръжени сили) от централната част, защото именно там се намират повечето от високите и солидни сгради, които те използват хем като прикритие, хем за наблюдение. След като вкараха специалните части в града, украинците разположиха на много от високите етажи добре обучени снайперисти, които превръщат в самоубийствена мисия всяко придвижване в междублоковите пространства.

Отделно от това, те активно използват в близък бой и гранатомети, а през миналата седмица вкараха в града и известен брой танкове, допълнително усилвайки по този начин огневата мощ на защитниците му.

Като добавим към това и количественото и качественото превъзходство на ЗСУ в дронове, които те използват най-вече за коригиране на точността на артилерийския огън, може да разберем защо Вагнеровците и поддържащите ги редовни войски реално не са реализирали значителен прогрес през последната седмица в нито един от кварталите.

Ключът към „крепостта“ Бахмут всъщност са две села – Хромове и Иванивске – намиращи се на запад от нея, които изпълняват ролята на своеобразни „рамена“, на които се крепи украинският снабдителен коридор. Докато те се намират под контрола на ЗСУ, в града ще може да пристигат провизии, амуниции и попълнения, и ще могат да се евакуират ранени и цивилни. И най-важното (от оперативно-тактическа гледна точка) – командването в Киев ще може да вкарва и изкарва войски според ситуацията.

Преминаването през коридора на смъртта, свързващ Бахмут с външния свят въобще не е за хора със слаби нерви. В най-тясната си част той е широк по-малко от 4 км и се намира под непрекъснатия обстрел на руснаците. За целта те активно използват минохвъргачки, а напоследък и управляеми противотанкови ракети ПТУРС, които гарантират висока вероятност на пряко попадение. Като прибавим към това и ужасното състояние, в което се намират двата основни пътя, които са хем разбити, хем разкаляни, ще разберем на какви изпитания са подложени шофьорите на снабдителните автомобили. Те обикновено карат изключително и само високопроходими машини, при това се стремят да преминават зоната на обстрела със скорост от порядъка на 120 - 140 км/ч. И, за съжаление, не всички успяват.

Именно затова украинците се стремят да държат вражеските средства за поражение под постоянен обстрел и редовно ги удрят с дронове и артилерия. Освен това предприеха серия от силни контраатаки, за да изтласкат руските огневи позиции колкото е възможно по-далеч от ключовите пътища.

За да ви го обясня по-образно - това е както, когато пред вас се затваря някоя автоматична врата на автобус, метро или асансьор, но вие в последния момент успявате да проврете ръце през стремително съкращаващия се процеп, да изтласкате плоскостите настрани и, съответно, да влезете или да излезете. Нещо подобно се случва тези дни в района на Бахмутския „коридор на смъртта“.

И все пак, ще превземат ли войските на Путин Бахмут?

Анализатори, следящи отблизо военните аспекти на конфликта в Украйна, са почти единодушни, че през последната седмица е налице значително намаляване на руските атаки, както като брой, така и като интензивност. Това се потвърждава и от ежедневните сводки, публикувани от украинския генерален щаб. Може би постепенно частите на агресора достигат точката на изтощение и изчерпване, която рано или късно неизбежно щеше да настъпи? А може би руснаците все пак ще намерят сили за едно последно усилие и ще поднесат града като подарък на Путин за предстоящия Ден на Победата (9 май), който в Русия традиционно празнуват с изключителна тържественост и помпозност? На мен все пак ми се струва, че по-скоро ще се случи първото, т.е. че ЗСУ засега ще успеят да задържат някаква част от града поне в обозримо бъдеще.

Самият Бахмут отдавна е престанал да бъде просто един добре укрепен опорен пункт с локално, тактическо значение. От доста време насам той има и стратегическа, и политическа стойност. Преди дни президентът Зеленски даде интервю за Асошиейтед Прес, в което, между другото, заяви, че ако „продължителната битка в Бахмут не бъде спечелена, тогава Путин ще се опита да притисне Украйна да направи неприемливи компромиси. Натискът ще нараства и вътре в страната.“

Разбира се, не бива да изключваме вероятността, че в думите му се съдържа известно лукавство и даже елемент на военна хитрост. Реално погледнато, светът не свърши, когато руснаците превзеха руините на Соледар, няма да свърши и сега, в случай, че обстановката наложи ЗСУ да се оттеглят 5-10 км по на запад в този район. От друга страна, такъв род изказвания безспорно показват колко голям е залогът за това, кой в момента ще упражнява контрол върху (реално несъществуващият вече) неголям град. И то не за друго, а защото зоната на активни бойни действия в иначе значителната по площ Украйна се е свила до толкова, че единственият успех, който и Зеленски, и Путин могат да предложат на своите „спонсори“ в момента това е някакъв успех при Бахмут. И в случай, че се чудите кои са тези „спонсори“, то при първия това е изстрадалото украинско общество и всички чуждестранни партньори на Киев, а при втория – руските „имперски“ патриоти, Лукашенко, Иран и донякъде (може би) Китай.

Друг важен въпрос без ясен отговор, е доколко Бахмут се превръща в капан за агресора, т.е ще стане ли той своеобразен нов Сталинград за завоевателя Путин, какъвто се оказа в действителност градът на Волга преди осемдесет години за Хитлер. Военното и политическото ръководство в Киев често прави изказвания от рода, че в битката за Бахмут руснаците търпят огромни загуби в хора, а също така че са принудени да изразходват многократно повече артилерийски снаряди, отколкото действително могат да произведат към днешна дата. Всичко това, на теория, би трябвало значително да подпомогне предстоящото голямо контранастъпление на ЗСУ, за което всички вече открито говорят, включително министърът на отбраната Резников.

Иначе тези дни човек да не е на мястото на украинския главнокомандващ генерал Залужни. От него в момента всички в Украйна, както и всички симпатизиращи на страната му по света, очакват буквално чудеса – да проведе едно или повече мощни настъпления срещу позициите на окупаторите, да им нанесе тежко поражение, да освободи още територии и така окончателно да наклони везните на бойното поле в полза на ЗСУ. В Украйна вече започнаха да пристигат първите танкове ("Леопард" от Германия и AMX от Франция), както и немалък брой от обещаните бронетранспортьори, при това с обучените на Запад екипажи.

Очевидно е, че за изключително кратък период бяха положени огромни усилия от доста страни и бяха хвърлени огромни средства, за да се подготви една значителна по своята мощ ударна групировка. Дали тя ще се окаже достатъчно мощна, за да пречупи добре окопалите се руски войски, остава в сферата на загадките. Украинците, например, продължават да настояват за повече средства за ПВО, опитват се да се сдобият с още малко самолети, пък били те и съветски тип, и се оплакват от недостиг на амуниции. Като че ли на моменти се усеща и някаква несигурност, страх да се хвърлят презглава направо в дълбокото и като цяло като че ли си личи, че тежестта от изключително големите очаквания понякога трудно им понася.

Въпреки че за момента никой от верните партньори на Киев в Европа и по света не е обвързал бъдещите пакети военна и икономическа помощ със задължителен успех при предстоящото контранастъпление. Напротив, на всички нива се заявява, че Украйна ще продължи да бъде подкрепяна и за в бъдеще, при това в нарастващи обеми.

В сряда например Германия заяви че ще отпусне допълнително около 12 милиарда евро на ЗСУ, най-вече под формата на кредитни линии за покупка на въоръжение. И въпреки това, в случай че ЗСУ не успее да постигне някакъв по-значителен пробив през топлите летни месеци или даже по-лошо – претърпи поражение, то това неизбежно ще бъде използвано от определени „правилни“ политически сили в доста страни от Европа и в САЩ, за натиск върху съответните правителства за смяна на курса. Бъдете сигурни, че при някои от тези акции ще си проличи почеркът на Москва.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube