"За" и "против" европейски войски в Украйна след постигане на мир - Старият континент е разделен по темата

Лидерите на няколко европейски държави се събраха в Париж за извънредна среща на върха с акцент Украйна и европейската сигурност. Големият дебат във всички европейски столици днес е един - да бъдат ли изпратени войски след постигане на примирие в Украйна?

Британският премиер Киър Стармър е първият лидер, който не изключи изпращането на военни на украинска територия, "ако това бъде нужно". Още миналата година подобна идея беше лансирана и от френския президент Еманюел Макрон. Швеция също не изключи участието си в подобна мисия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна.

• Преговорите за Украйна започват утре, потвърди Кремъл

На другия полюс - категорично против са Полша, Словакия и Унгария. Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предсрочните парламентарни избори - от правителството на Олаф Шолц отхвърлиха идеята, но от Християндемократическия съюз, който се очаква да спечели вота в неделя, са "за" изпращането на военни. Сред колебаещите се държави се нареждат още Дания, Испания и Нидерландия.

На фона на новината за двустранната среща между САЩ и Русия утре в Саудитска Арабия във връзка с възобновяване на отношенията между двете страни, както и за започване на разговори за прекратяване на войната в Украйна, Европа може да бъде извън масата за преговорите за собствената си сигурност.

Така оценяват европейските лидери, които днес се събраха в Париж. Срещата и най-вече форматът ѝ бяха разкритикувани като държави като Чехия и Румъния, тъй като те нямаха представители, независимо, че се намират в непосредствена близост до Украйна. След края на срещата германският канцлер Олаф Шолц обяви, че Европа ще продължава да подкрепя Украйна, а френският президент Еманюел Макрон е провел двайсетминутен разговор с Доналд Тръмп преди началото на срещата. Разговор, който от Елисейския дворец определят като "честен диалог".

В хода на деня бяха заемани и различни позиции от различните европейски лидери за това дали биха изпратили военни в Украйна за опазване на потенциален мир.

Понеделник следобед - Елисейският дворец е епицентърът на европейската дипломация. Спешна среща, на която по покана на френския президент Еманюел Макрон се събират на едно място лидерите на Великобритания, Германия, Италия, Испания, Полша, Нидерландия и Дания. В Париж са още председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, които преди това се срещнаха с американския специален пратеник за Украйна Кийт Келог.

• За края на една война - между гаранциите и договорките, ще има ли мир в Украйна?

Малко преди да пристигне в Париж, британският премиер Киър Стармър заяви - Великобритания ще има първостепенна роля в подкрепата за Украйна и това е въпрос на общоевропейска сигурност.

"Изправени сме пред изпитание, което се случва веднъж на поколение, що се отнася до националната сигурност. Целта ни е да постигнем едно - траен мир. Не става дума само за Украйна - това е фронтовата линия на Европа", каза Стармър.

Заявката му очаквано насочи фокуса върху въпроса - "за" или "против" изпращането на европейски войски в Украйна. И така - въпреки призивите за единна позиция, която да покаже, че Европа е силна и не бива с лека ръка да бъде неглижирана при преговорите за Украйна, Старият континент отново се раздели.

Освен Лондон сигнал, че биха дали зелена светлина за свои войници на украинска територия, изпращат от Франция и Швеция.

"Ще обсъдим въпроса и да - това е съвсем реално да се случи. Но трябва да бъде и пределно ясно какви правомощия и задачи ще имат тези войски, а това няма как да стане ясно на този етап", коментира Улф Кристершон, премиер на Швеция.

• Мирът в Украйна като бизнес сделка

Твърдо против се обявиха Унгария, Словакия и Полша, но с различни аргументи.

"Знам, че има много спекулации около въпроса дали, кога и кой би изпратил войски в Украйна. Когато става дума за подкрепа от полска страна, мисля, че сме пределно ясни. Полша ще подкрепя Украйна така, както сме го правили и досега. Но не планираме да изпращаме полски войници там", посочи Доналд Туск, премиер на Полша.

"Виждаме, че тези, които не искат мир в Европа, се събират в Париж днес. Това са същите държави, които трайно наливат масло в огъня през изминалите три години", каза Петер Сиярто, външен министър на Унгария.

Дания и Испания са на мнение, че е твърде рано да се коментира подобен въпрос. Разделение има в Нидерландия, където премиерът Дик Схоф каза, че гледа положително на участието на страната му в мироопазващи сили, но лидерът на крайната десница и коалиционен партньор Герт Вилдерс заяви, че е твърдо против. Предпазливо беше изказването на германския канцлер Олаф Шолц.

• Зеленски: Украйна никога няма да приеме споразумение, изготвено зад гърба на страната

"За съжаление все още сме далеч от постигането на мир, но трябва да помислим как той може да бъде постигнат и гарантиран. Но едно нещо е ясно - докато има война, не може да става дума за изпращане на европейски войски в Украйна", заяви той.

Думите на Шолц идват броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Германия, които се очаква да бъдат спечелени от опозиционната ХДС на Фридрих Мерц. Депутат от Християндемократическата партия коментира днес пред журналисти, че не бива да се изключва участие на Берлин в мисия, която да гарантира спазването на примирие, ако такова бъде постигнато в Украйна.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News