За руския пробив в Очеретино в навечерието на 9 май

Възстановяване на баланса

Пиша поредния си седмичен анализ в петък, 3 май, който според календара се пада точно 800-ият ден на т.нар. тридневна специална военна операция. Доста странен юбилей, който едва ли на някого ще му хрумне да празнува. Към снощи, според данни на украинския генерален щаб, руските загуби (убити, ранени и др.) са наброявали 472 140 души и упорито вървят към половинмилионната отметка. Тя най-вероятно ще бъде премината още към края на този месец, но и на това кръгло число едва ли някой ще обърне особено внимание. Просто войната, подобно на всичко друго около нас, неумолимо следва своя ход и в забързания свят, в който живеем няма много място за вторачване.

Десетина дни, след като в САЩ официално бе утвърдена рекордната до момента военна помощ за Киев, в самата Украйна, като че ли настъпи известно успокоение в чисто психологически план, или поне такова е личното ми усещане. Никой вече не предрича апокалиптичен край и руски войски на границите с Полша и Румъния. Подобно на първите стъпки на болен, след като е прекарал дълго време на легло, украинското общество вече гледа с малко повече надежда към бъдещето. От друга страна, то не си прави илюзии, че предоставените средства и материали от САЩ, ЕС и останалите страни от т.нар. демократичен свят ще бъдат достатъчни за окончателното спиране на руската агресия. А по-скоро те ще решат някои належащи краткосрочни и средносрочни проблеми. И най-вече ще позволят на ЗСУ (украинските въоръжени сили) да подготвят на спокойствие значителни резерви на основа на неотдавна приетия закон за мобилизация и използвайки значителните обеми западно модерно въоръжение, което вече лека-полека започна да пристига.

Леко променящата се ситуация във въздушната война би трябвало да даде на украинците известно успокоение. От една страна, руските ракетни обстрели по обекти на т.нар. критична (най-вече енергийна) инфраструктура продължават и вероятно тази ситуация ще остане непроменена в обозримо бъдеще. От друга страна, обаче, ЗСУ са на път да постигнат доста странен на пръв поглед паритет в това отношение, нанасяйки изключително прецизни нови удари с дронове по руската нефтопреработваща промишленост. През нощта срещу 2 май, например, бе атакувана Афпинската рафинерия в района на Краснодар, а около 24 часа по-рано за пореден път бе улучена тази в Рязан. Уточнявам „за пореден“, защото тя веднъж вече бе ударена отново с дрон на 13 март, а след това руснаците буквално обърнаха света с главата надолу, за да си намерят така нужните им ембаргови агрегати, с които да рестартират работата на рафинерията. Като се замисли човек, излиза че украинското разузнаване държи под око цялата руска петролна промишленост и можем вероятно да очакваме, че когато някое предприятие успее да възстанови работата си, то ще бъде атакувано отново. По най-груби изчисления, за момента руското производство на горива се е сринало някъде между 10 и 15%, а за страна, за която това е един от основните източници на доходи, такъв спад е изключително болезнен.

Снимки: БТА

Пристигането в Украйна на поне една ескадрила изтребители Ф-16, за което преди дни намекна новият говорител на украинските ВВС Иля Ерлаш, че ще се случи някъде „след Великден“ се очаква вече с голямо нетърпение. Дебютът на бойни самолети американско производство в настоящата война е свързан с огромна по своите мащаби предварителна подготовка, най-вече с изграждането на нови летища, пунктове за съхранение на амуниции, гориво и др. материали, както и със създаването на подходящи условия за поддръжка. Аз лично чакам с интерес появата им, като нямам свръхочаквания по отношение на резултатите, които те могат да постигнат, дори поради факта, че бройката на тези изтребители все още е крайно недостатъчна и тепърва трябва да пристигнат още десетки от тях. Иначе Ф-16 би трябвало да увеличат възможностите на ЗСУ в борбата с руските крилати ракети и дронове летящи към украинските градове, както и със сравнително новата заплаха – планиращите бомби, изстрелвани по украинските позиции от значително разстояние от руски бомбардировачи.

И докато засега не е ясно как точно руснаците възнамеряват да се противопоставят на Ф-16, то за друго американско оръжие, което най-после пристигна в Украйна, е ясно, че поне за сега агресорите нямат адекватен отговор. Става въпрос за ракетите ATACMS, които постепенно се превръщат в бич за войските на Путин. След като неотдавна около дузина ATACMS буквално попиляха летището "Джанкой" в Крим, където бяха унищожени системи за ПВО, радари и други инсталации, тази седмица с поне три ракети бе ударен полигонът край село Рогово, Луганска област, намиращ се на 88 км от фронтовата линия. Били са използвани касетни боеприпаси, а разузнавателният дрон на ЗСУ, наблюдаващ акацията, е заснел на земята 116 руски тела.

Когато човек чете за това, колко ефективни са ATACMS и колко ефикасни се очаква да бъдат Ф-16, неизбежно се пита - какво щеше да стане, ако те бяха на разположение на ЗСУ не тази, а миналата пролет, в навечерието украинското лятно контранастъпление. Може би тогава нямаше да възникне казусът с руските ударни хеликоптери Ка-52 „Алигатор“, които поразяваха украинската бронирана техника от далечно разстояние? Въпросът е по-скоро хипотетичен, но ще бъде ли някога изчислена цената в човешки животи на дилемите и вътрешните драми на Байдън?

Сред положителните за Киев новини би трябвало да причислим и постепенното попълване на арсенала на ЗСУ с допълнителни средства за противовъздушна отбрана. Германия, например, освен обещаната система „Пейтриът“, обяви, че ще достави и една Skynex, която е специално разработена за борба с дронове, както и около 30 хиляди снаряда за зенитните танкове „Гепард“, които също са сред основните инструменти на Киев в борбата с дроновата заплаха. Разбира се, на фона на площта, която заема украинската държава, това е капка в морето, но по-добре с нея, отколкото без нея.

Колкото и да се уплътни с нови системи ПВО на Украйна, някои от ракетите на Путин, за съжаление, ще продължат да достигат целите си и да взимат жертви сред цивилното население. В понеделник агресорите използваха срещу Одеса крилата ракета „Искандер-К“ заредена с касетъчна бойна глава и в резултат на тази подлост имаше загинали в градския парк. Ракетният терор със сигурност ще продължава докато трае тази проклета война или поне докато Русия е в състояние да си произвежда достатъчно ракети. Както се досещате, това става благодарение на успешното заобикаляне на санкциите при доставянето на дефицитни електронни компоненти и най-вече благодарение на поддръжката на Китай. Държавният секретар Антъни Блинкeн, основният двигател на външната политика на Байдън, вече летя до Пекин през миналата седмица, но очевидно не е постигнал особен прогрес в това отношение, защото това, което съобщи чрез медиите не звучеше особено оптимистично.

Китайската външна политика винаги се е отличавала с хладнокръвие и търпение и като цяло си е една енигма. А какви точно изгоди Си Дзинпин се стреми де извлече от цялата тази каша, все някога ще разберем, но определено не сега.

Има ли пробив в украинската отбрана?

Тези от вас, които следят по-отблизо събитията на фронта, несъмнено вече сте чели или чули за Очеретино, доста голямо село в Донецка област, приблизително на 10 км северозападно от Авдеевка. Там възникна критична за ЗСУ ситуация, вероятно доста изненадваща за самите украинци, а даже и за украинския генерален щаб. Ситуацията очевидно е тежка, но в никакъв случай не и катастрофална и най-вече - не е чак толкова сложна, че да не може да се стабилизира. А по всичко личи, че събитията се развиват точно в такава посока, т.е. към поредното стабилизиране.

Как се стигна до тази мини криза и на какво точно се дължи тя?

Вероятно си спомняте, че Авдеевка, ключовото бойно поле на отминалата зима, бе превзета от руснаците през втората половина на февруари, след четири месеца ожесточени сражения и с цената на колосални загуби. След това те продължиха, сякаш по инерция, да настъпват на северозапад, но през следващите два месеца не постигнаха някакъв значителен напредък, а междувременно загубите им продължиха да се трупат. При това, когато се споменава „значителни руски загуби“, някои от вас, вероятно, се отнасят към тази фраза, като към пропаганда на Киев, а други даже не могат да си представят приблизителния им обем.

Преди дни, обаче, в мрежата бе разпространено видео, заснето от обикновен руски войник в района на Степове, доскоро една от най-горещите точки в този район. На него се вижда огромно количество непогребани трупове, все в руски униформи, в различни стадии на разложение. Бяха преброени общо 82 тела, а прецизни анализатори, отнасящи се с внимание към всеки детайл, успяха да установят точната му геолокация и дори да изчислят площта, върху която са разхвърляни телата. Оказа се че тя е точно 444 квадратни метра. Както се казва – без коментар.

През тези два месеца руските атаки севрозападно от Авдеевка, по линията Степове – Бердичи - Красногоровка, бяха сдържани най-вече от четири бригади на ЗСУ: 47-а, 68-а, 3-а щурмова и 25-а въздушно-десантна. Всички те, и най-вече напълно екипираната със западна техника 47-а бригада, както и приемникът на полк „Азов“ 3-а щурмова, се считат с право за част от елита на украинската армия и многократно са доказвали този си статус. След толкова седмици брутални сражения, напълно логично се появи нуждата от замяна на някое от изтощените подразделения, или както му казват военните, да се извърши ротация. Ролята на ротиращо съединение бе възложена на свежата 115-та отделна бригада на ЗСУ. И горе долу в този момент някъде е станала белята. Дали защото командването на бригадата не се запознало достатъчно добре с обстановката, дали заради нечия грешка или друго, но усетили пристигането на ново, сравнително по-неопитно съединение, руснаците съсредоточиха всичките усилия точно срещу него. Не след дълго се получи пробив и подобно на водна лавина, промъкнала се през процеп в дига, агресорите се устремиха напред.

Едно от трайно установените правила във военното дело е, че когато усетиш слабо място у противника, хвърляш колкото се може повече сили именно там. Така се получи и този път. Подобно на звяр, подушил мириса на кръв, агресорите съсредоточиха в района на пробива поне седем бригади, плюс цяла мотострелкова дивизия, която би трябвало да е еквивалент на още три. Така, на картите отразяващи ситуацията на фронта, по главното шосе, водещо от Авдеевка на северозапад, постепенно се образува нещо като клин, който всеки ден се удължаваше и удебеляваше.

Напредъкът, който постигнаха руснаците от средата на април насам, е един от най-значителните за последните 18 месеца – около 10 км. В крайна сметка те достигнаха и даже овладяха въпросното село Очеретино, което ЗСУ бяха принудени да изоставят след упорита но неравностойна съпротива.

След този изненадващ пробив в тяхната отбрана, в Украйна се разрази истинска медийна буря, а за изкупителна жертва бе нарочена злощастната 115-та бригада. Авторитетният ресурс DeepState обвини ръководството и бойците в паникьорство и че едва ли не са избягали от бойното поле, а известният журналист и военен кореспондент (и най-вече отколешен критик на президента Зеленски) Юрий Бутусов публикува пространен негативен материал.

Може би Бутусов е прав за редица неща, включително когато твърди, че ЗСУ има сериозни проблеми по отношение на качеството на младшите командири и офицерския състав, но опитът ми в анализа на различни сражения, ми подсказва, че обикновено когато се случи провал на бойното поле, причината далеч не е само една.

Командването на 115-та бригада, от своя страна, вече разпространи своята позиция по случая. Според него, случилото се отстъпление в никакъв случай не е било паническо, а по-скоро неизбежно, най-вече заради чудовищния натиск на руснаците и значителното им превъзходство в хора и техника. В частност, те твърдят, че ежедневно по позициите им руснаците са нанасяли по 20-30 ракетни удари, 60-90 артилерийски обстрела. Освен това непрекъснато са били атакувани с дронове, на моменти дори противникът е използвал някакви химически вещества. Като цяло, превъзходството на руснаците на този участък е било десетократно.

Какви изводи може да се направят от случилото се?

Като оставим настрана възможните тактически грешки, както и такива от лично естество, то това, което е станало в немалка степен, е и заради огромното превъзходство на руснаците най-вече в материално отношение. Все пак до съвсем скоро ЗСУ бяха подложени на невероятно строга „диета“, най-вече по отношение на мунициите, заради забавената западна помощ. Тя тепърва започва да пристига отново и едва ли преди края на лятото в украинския лагер ситуацията ще се нормализира. Затова допускам, че през следващите седмици е твърде вероятно сценарият от Очеретино някъде да се повтори отново, макар и не в толкова драстичен вариант. Просто трябва да приемем, че дупката, образувала се в украинската логистика в резултат на половингодишното политическо размотаване отвъд океана, няма да бъде запълнена нито бързо, нито лесно.

От чисто военна гледна точка, според мен, ситуацията в този район е на кантар. Ако ЗСУ успеят да задържат руския пробив в сегашните му очертания, то фронтовата линия ще се стабилизира във формата на клин. Това пък неизбежно ще изкуши командването в Киев да предприеме контраатаки в основата на клина и така да се опита да го отсече. Ако руснаците пък успеят да напреднат още малко, то въпросният клин не само ще се удължи, но и ще се удебели. Това несъмнено ще вдъхне кураж на московците да предприемат атаки не само напред, но и в ляво и в дясно, и така да се опитат да излязат в тила на украинските части, намиращи се встрани от основния пробив. Най-голямата опасност за ЗСУ, обаче, крие евентуален руски напредък от още 10 км право напред, от Очеретино на северозапад, защото тогава ще бъде прерязано една от основните украински логистични артерии в Донбас, шосето между Покровск и Константиновка. Като транспортна връзка, тя е важна колкото, да речем, магистралата Пловдив – Стара Загора.

Наближава 9 май. Другата седмица у нас ще празнуваме Денят на Европа, а в Русия – т.нар. Ден на победата, който откакто Путин е на власт постепенно се изроди в нещо като Хелоуин на победобесието. Няма съмнение, че дотогава ще станем свидетели на невероятен натиск от страна на руснаците на всички критични участъци на фронта, само и само да може полуръстовия властелин и пропагандната му машина да се похвалят с превземането на нещо по-значимо. Засега ЗСУ му развалят празника като задържат агресорите в покрайнините на Часов Яр. Предстои да видим дали ще се случи същото и в района на Очеретино.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News