Начало
назад
Зам. генералният секретар на ОИСР пред БНТ: Какво предстои за България по пътя към членството в ОИСР
От тази година България е кандидат член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Какво е направено до тук и какви процедури предстоят, за "Светът и ние" разговаряхме със заместник генералния ѝ секретар Джефри Шлагенхауф, който проведе работни срещи с българските институции.
Г-н Шлагенхауф, решението за начало на преговорите за присъединяване на България към ОИСР вече е факт. Какви са следващите стъпки пред нашата страна до получаването на пълно членство?
- На 25 януари Съветът взе решение да покани България да започне преговори за присъединяване. Следващите стъпки са Съветът на ОИСР да одобри пътни карти за държавите в процес на присъединяване. Очаквам да обсъдим това днес, понеделник, с надежда да може Съветът да ги одобри на 7, 9 или 10 юни на срещата на Съвета на ОИСР на ниво министри. След това ще имаме официална визита на високо ниво от нашия правен отдел и един мой близък колега - зам. главен секретар, които ще дойдат в България. Надявам се това да стане на 13 и 14 юни. Тогава започва истинската техническа работа. България ще бъде оценявана от 20 основни политически комитети на ОИСР и на базата на техните препоръки, процесът ще продължи. Това ще е дълъг процес. Мисля, че на последните присъединили се държави им отне около 5 години да финализират процеса.
На какви критерии все още трябва да отговори България и какви са целите, които трябва да постигне, какво трябва да бъде свършено?
- Мисля, че голяма част от това ще бъде решено от техническите Комитети, когато се срещнат с български представители. Аз знам, че Вие се стремите да решите някои ключови проблеми, които са корупция, корупционен риск, как да продължите с реформирате и някои административни процедури, касаещи съдебната система и други. Това ще едно от предизвикателствата. Но ние работим с цял списък от въпроси, като например къде се намирате по отношение на околната страна, дали има области където не сте синхронизирани с основни принципи и инструменти на ОИСР. Това е един процес на сътрудничество, партньорство, това е взаимно израстване.
Как ОИСР помага на държавите във време на криза? Щетите върху икономиките от COVID-19 все още не са преодолени, а сега се изправяме пред енергийна криза и продоволствена криза заради войната в Украйна.
- Аз мисля, че ние предлагаме политически съвети и подкрепа, като извършваме анализ за излизане от кризите, на базата на който казваме какъв тип икономически пакети може да са необходими, за да помогнат на държавите да се възстановят в голяма част от щетите. Например, ние наблюдаваме, че предвид войната в Украйна и ковид кризата, нарастването на глобалния БВП ще е поне 1 процентен пункт по-малко тази година. Заради този натиск се очаква инфлацията да е 2,5 процентни пункта по-висока. Опитваме се да правим анализи и да помагаме с това какво може да бъде направено.
Каква е политиката на ОИСР по отношение на санкциите срещу Русия? Съвпада ли с политиката на ЕС, има ли разлики?
- Не бих казал, че има разлика. Ако има, то тя е много малка. 22 от нашите държави са членове и на ЕС. Ние силно подкрепяме техните позиции спрямо Русия в момента. ОИСР много бързо прекрати участието на Русия в органите на ОИСР. Освен това затворихме и малкия сателитен офис, който имахме в Москва. Ние сме решени да помогнем с каквото можем за възстановяването на Украйна, когато войната приключи.
Какви ще са ползите за България и българската икономика от членството ни в ОИСР?
- Мисля, че е доста ясна ползата. Една от ползите от членството в ОИСР за държавата е, че то сигнализира на света, че държавата отговоря на нещо като златен стандарт за това как се управлява, какво е законодателството ѝ, как го прилага. Това е изключително важно за привличане на частни инвестиции в България. Както всички знаем, точно тези инвестиции увеличават работните места, увеличават доходите и т.н. Това е изключително голяма полза. Понякога е трудно да се обясни, но за обикновения български гражданин, точно това ще бъдат ползите. Повече работа, повишаване на заплатите, повече възможности.
А с какво членството на България ще бъде полезно на ОИСР?
- Аз мисля, че едно от нещата, с които България ще допринесе е стратегическото ви местоположение. В нашите приоритети е Програмата за Югоизточна Европа, която е насочена към страните от Западните Балкани. И аз мисля, че България може да стане лидер в региона, който ще помогне да прокараме и насърчим прилагането на стандартите на ОИСР.
Вие току-що проведохте поредица срещи в България. Моля, споделете Вашите впечатления и резултатите от Вашите разговори!
- Аз имах две много важни срещи. Първата беше за публикуване на доклад, върху който работи ОИСР, финансиран от програмата ГД РЕФОРМА на ЕС. Той е относно реформиране на административни процедури, касаещи съдебната система и др. и съдържа някои препоръки за това какво може да бъде направено, за да напредваме с това. За мен една от най-впечатляващите срещи, от която се връщам сега, беше срещата с членове на парламента, на която говорихме за ОИСР, процеса и ползите от членство. Това, което най-много ме впечатли, беше, че разговорът не беше само среща с управляващата коалиция, а имаше и трима представители на опозицията. Аз мисля, че това говори много добре за България и го намирам за истински впечатляващо. И това при положение, че работя 20 години в администрацията на САЩ и в Сената.
