Пътят към ЕС за Черна гора и Албания минава през извършването на реформи и стремежа към устойчива икономика. Европейски средства са инвестирани в ремонт на стара топлоелектрическа централа и проекти за възобновяема енергия в Черна гора. Албания продължава усилията в областта на съдебната система и подготовката на икономиката за европейския пазар.
Плевля - град в северната част на Черна гора, пише нова история за старата си въглищна топлоелетрическа централа. В ход са довършителни работи по ремонта на ТЕЦ "Плевля" - някогашен символ на индустриалното развитие. Инвестицията е 70 милиона евро. С една цел.
Жарко Чачич, директор на ТЕЦ "Плевля": "Адаптиране на централата към изискванията за опазване на околната среда в съответствие с Директивата за емисиите от промишлеността на ЕС. Очакваният резултат след екологичната реконструкция е намаляването на отрицателното въздействие на ТЕЦ "Плевля" върху качеството на въздуха, водата и почват"
Проектът се състои от важни системи и инсталации.
Иван Старовлах, зам.-ръководител на проекта: "Ще намалим 30 пъти въздействието на вредните газове, които са причина за хронични респираторни заболявани"
Най-голямата полза за жителите на Плевля е, че старите уреди за отопление остават в миналото.
Боян Джордан, директор на националната електрическа компания на Черна гора: "Много пъти сме били свидетели, че не ТЕЦ-а е причината за лошото качество на въздуха, а индивидуалните отоплителни инсталации."
Ремонтът на ТЕЦ "Плевля" е само един от проектите на националната електрическа компания на Черна гора за декарбонизация на енергийния сектор. Такъв пример е монтирането на слънчеви панели върху покривите на комплекса на ВЕЦ "Крушево". И това не е всичко.
Боян Джордан, директор на националната електрическа компания на Черна гора: "Работата по вятърната електроцентрала "Гвозд", от която очакваме съвсем скоро да произведе първите киловатчаса електроенергия, е в разгара си. Предстои пускането в експлоатация на някои съоръжения. Продължава и работата по втората фаза на проекта и допълнителна мощност от 20 мегавата."
Инвестициите са съпътствани от реформи. Финализиран е Национален енергиен и климатичен план - основният документ, по който Черна гора ще се води в развитието на енергетиката си и опазването на околната среда.
Адмир Шахманович, министър на енергетиката и минната промишленост на Черна гора: "Инвестициите са абсолютно необходими, защото миналата година имахме 6% увеличение на търсенето на електроенергия поради климатичните промени и добрата цена на електроенергията. Нашите граждани все по-често избират да се отопляват с електроенергия, защото цената на дървата и въглищата скочи."
Черна гора уверено върви по пътя на европейската интеграция, инвестирайки в зелена и устойчива икономика. А ТЕЦ "Плевля" - някога пример за замърсяване, днес е символ на промяната. Промяна, която води към Европа.
Реформите са главното условие за европейската интеграция на Албания, както и за целия регион на Западните Балкани. За да може да се възползва от Плана за растеж на ЕС, Албания трябва да изпълни 31 реформи до 2027 г. в областите правосъдие, публична администрация, климат, образование, инфраструктура и технологичния сектор.
Мажлинд Лазими, икономически експерт: "Известно е, че един от основните стълбове е реформата в съдебната система, която без съмнение оказва пряко влияние върху функционирането на институциите и прилагането на закона."
Европейските фондове не са насочени единствено към правосъдието, смятано за ахилесова пета на процеса по интеграция. Други сектори, където се инвестира са зелената енергия и земеделието.
Мажлинд Лазими, икономически експерт: "Грантовете и заемите, отпуснати за пътна инфраструктура бяха много важни, както и средствата използвани за ремонт на училищата. Има и проекти, свързани с водоснабдяването и други услуги."
Според правителството Албания напредва с постоянни темпове по пътя си към ЕС. Приоритет остава подготовката на икономиката за европейския пазар и повишаването на конкурентоспособността. Само през тази година страната е получила 163 милиона евро от Плана за растеж на ЕС.
Майлинда Дука – държавен министър и главен преговарящ на Албания с ЕС: "Нашият основен приоритет в този бюджет е по-нататъшното укрепване на реформата в правосъдието. Друг важен момент е подготовката на албанската икономика и различните сектори – енергетика, транспорт, селско стопанство, цифрови технологии и телекомуникации, за да може страната да бъде готова за единния пазар на Европейския съюз."
Според опозицията в Албания обаче правителството няма достатъчно капацитет да усвои европейските средства и често се фокусира единствено върху техническата подкрепа, предоставяна от ЕС. Заради неправомерно използване Брюксел спря средства за проекти в земеделския сектор по програма ИПАРД.
Йорида Табаку, депутат от Демократическата партия на Албания: "Проблемът с фондовете по ИПАРД беше корупцията. Беше създадена корупционна схема, която спря достъпа на Албания до тези фондове, което нанесе щети в размер на около 120 милиона евро."
През ноември 2023 г. ЕС одобри нов план за растеж за шестте страни от Западните Балкани, чиято цел е регионалните икономики да напредват по-бързо в съответствие с европейските стандарти през следващото десетилетие. Албания е част от този процес на трансформация, но успехът ѝ ще зависи от темпото на реформите и управлението на всяко евро, което влиза в страната.
Чуй новините
Подкаст
