ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Защо арменската общност в Силистра отложи Великден?

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
Чете се за: 04:25 мин.
У нас
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      Арменците отбелязаха Възкресение Христово на 9 април. За тях Великден е в първата неделя след пролетното равноденствие. Защо обаче празникът се отлага за част от арменците, които живеят у нас?

      Великден се отлага за арменската общност в Силистра. Ще кажете: Да се оплачат на арменския поп! Точно това обаче се оказва невъзможно.

      Екатерина Тодорова, председател на църковното настоятелство на Арменската църква в Силистра: "За нас не е някакъв съществен проблем. Свещениците са малко, арменските, в България. Те са всичко на всичко 4 човека за цялата страна".

      Арменски духовници има само в Пловдив, София, Пазарджик и Русе. Двама от тях обаче са в напреднала възраст и не пътуват.

      Екатерина Тодорова: "Общо за Южна България действа пловдивският свещеник, за Северна България действа русенският свещеник".

      И по тази причина всички празници тук се отбелязват със закъснение.

      Иван Занов, историк, изследовател на арменската общност в Силистра: "Арменската общност започва да се стопява тук и вече от по-големите центрове вземат решение да изпращат свещеник, както и т.г. – нямаше в неделя свещеник, но се надяват тази неделя вече да дойде. Много често идва от Русе. Много често е идвал и от Букурещ. В Букурещ тази черква е много добре известна на арменците, които населяват този мегаполис в момента".

      И това не е случайно, защото храмът „Света Богородица” е най-старата действаща арменска църква у нас.

      Иван Занов: "Храмът е от 1620 г., най-старият храм - арменски в България, който съществува и го виждате във вида, в който той съществува от началото на 17-ти век".

      Първите писмени сведения за арменски заселници в крайдунавския град са от 1605 година. Общността е била достатъчно голяма, за да изгради собствен храм, с неделно училище, а литургиите се отслужват от местен духовник до 1966 г.

      Екатерина Тодорова: "Когато е починал, след това са започнали да идват свещеници от другите енории. Той ме е кръщавал мене 1963 г. и след това вече са гостуващи така да се каже свещеници".

      80-годишната Мария Христова, която живее в съседство пази емоционални спомени от ритуалите, в които винаги участва:

      "Този двор кипеше от хора, от деца – Великден, всички празници. Тук имаше кръщенки, имаше сватби. Няма да чуеш да се карат, много са сдружени, много се обичат, много сплотени хора.

      - БНТ: Не е ли малко тъжно, че този двор е толкова тих?

      - Много е тъжно, много..."

      Днес чистите арменци в Силистра са не повече от 40 души.

      Екатерина Тодорова: "Такива, като мен, които са половин арменец и половин българин, майка ми е арменка на мен и стават общо около 70 - 80 души със смесените бракове".

      Затова не откриват драма в това, че арменският Великден ще закъснее със седмица, напротив.

      Екатерина Тодорова: "Ние си празнуваме, ние се събираме на самия ден. Яйцата боядисаните си раздадохме, козунаците, но литургия фактически има на следващата седмица. Аз откакто се помня два пъти празнувам – и българските, и арменските празници".

      Арменските храмове у нас са общо 13 и възкресенският камбанен звън тази година ще огласи повечето от тях на 16 април.

      Репортер: Надежда Карапанчева

      Гледайте повече теми от "България в 60 минути"

      Чуйте последните новини, където и да сте!
      Последвайте ни във Facebook и Instagram
      Следете и канала на БНТ в YouTube

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?