Жестовите преводачи в нелеката битка с COVID-19

Цанка Николова
от Цанка Николова
17:42, 08.06.2021
Чете се за: 07:00 мин.
Избрано
жестов език
Слушай новината

Познавате ги от ефира на Българската национална телевизия - Камелия Ангелова, Бонка Саздова и Надежда Мирчева. А в последната пандемична година по-често влизат в домовете ви като мост между чуващи и хора с увреден слух.

На 8.06.2021 година Камелия, Бонка и Надежда получиха специалната награда “Мъж на годината” на Дарик радио.

Призът се връчва ежегодно за принос към популярна кауза. Тази година отличени ще бъдат БНТ и трудът на жестовите преводачи в нелеката битка с COVID-19. И трите признават, че отговорността е огромна поради естеството на превода.

За тях по време на емисия няма по-малко важна новина и затова са необходими 100% концентрация. В напрегнати моменти една грешка в движението, показана в национален ефир, може да доведе до огромни негативни последици.

Първата среща с жестовия език на Надежда е в университета, когато започва да учи слухово-речева рехабилитация. В курса ѝ има 3 нечуващи момичета, които я запалват по жестовия език.

Влюбва се в специалността, в жестовия език и забравя за журналистиката, която първоначално иска да учи. И така до преди няколко години, когато печели конкурс в БНТ за автор и водещ на специализирано предаване жестовия език и телевизията се срещат за неин късмет.

Надежда споделя, че ситуацията с пандемията е направила по-забележими хората с увреден слух и потребностите им. По време на пандемията се налага да превеждат почти денонощно. Имало дни с по 3 извънредни емисии с жестов превод, но е благодарна, защото така е натрупала безценен опит.

Споделя, че е един от малкото преводачи, който не е от семейство на глухи родители. За Надежда жестовият език е богатство, помощно средство, което единствено и само улеснява ежедневието. И напомня, че той е различен за всяка държава.

Камелия се среща за първи с жестовия език, когато се запознава с нечуващо момиче във Варна. Тогава няма представа как да общува с нея, започват писмена комуникация. Така благодарение на това момиче и нейните приятели Камелия попада в света на тишината. Става ѝ интересен техния начин на общуване и как рисуват с ръцете си думите, затова решава да научи жестовия език.

Попива всеки жест, който вижда, а за тези, които не разбира, пита “тихите” си приятели. А след изпит през далечната 1992 г. става професионален преводач. Миналата година получава предложение от БНТ да превежда новините в централната емисия "По света и у нас" във връзка с пандемичната обстановка и крещящата нужда на нечуващата общност от достъп до информация. А на хората, които си мислят, че да превеждаш в ефир е много лесно и гледат на преводачите като на хора, които ръкомахат, казва, че дълбоко грешат.

Камелия признава, че за да си професионален преводач, трябва да притежаваш съвкупност от качества, богата обща култура и много себераздаване. Най-вече, трябва да ти идва отвътре, да го усещаш, споделя Камелия.

Бонка се ражда в семейство на глухи родители. Детството й започнало в тишина. В годините несъзнателно се сблъсква с преводи. По-късно осъзнала, че глухите хора имат нужда от посредник в общуването с чуващите хора. Така избира своя път и решава да помага, като бъде мост между чуващи и нечуващи.

Признава, че последната една година по време на пандемия е била разтърсваща и необикновена. Като най-голямо предизвикателство в живота определя поканата от Националната асоциация на преводачите да превежда брифингите на Националния оперативен щаб, както и преводите на централните емисии “По света и у нас”.

Като любим момент Бонка определя решението във всички национални телевизии да има жестов превод. И е удовлетворена от факта, че вече има закон за жестовия език. Бонка споделя, че жестовият език е не само мост между два свята, но и изкуство. Благодарение на него светът е по-информиран и по-мобилен.

И трите определят като голямо постижение за цялата глуха общност, а и за тях като преводачи, приемането на закона за жестовия език. Той е плод на над 10-годишна борба на много глухи активисти. Според жестовите преводачи приемането на закона е само началото на големи промени, касаещи качеството на живот на глухите хора в България. Предстои много работа, защото този закон засяга много сфери от живота на хората с увреден слух, признават трите преводачки на жестов език.

Жестовият език е със значително по-беден речник, отколкото българската граматика.

Затова се налага за части от секундата мозъкът на преводача да трансформира непознатата дума разбираем за нечуващите жест. Понякога един не е достатъчен, за да се обясни дадена дума.

Налага се използването на два-три жеста, а скоростта на говорене не го позволява. Разбира се, случват се и технически проблеми, основно със звука в слушалката, чрез която жестовият преводач получава информацията, която трябва да преведе. Затова е важно да има добра чуваемост, за да бъде максимално точно предадена информацията, защото реално преводачите са техните "уши".

За нечуващите тези трудности остават скрити, защото преводачът в такива моменти трябва да запази самообладание и да продължи превода, пък било то и по смисъл. За всяко едно предаване, се изисква предварителна подготовка. Доказано е, че един преводач е максимално ефективен при около 20-минутен жив превод.


Снимки: Десислава Кулелиева
Графичен дизайн: Янина Атанасова

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Защитен черен лешояд е отровен край Добринище
Защитен черен лешояд е отровен край Добринище
Любо Ганев свиква заседание на Управителния съвет
Любо Ганев свиква заседание на Управителния съвет