Живко Миланов: Благодаря на Сираков и Тодоров, че ми дадоха шанс да се развивам

Преди няколко седмици Живко Миланов се сбогува емоционално с публиката на Левски и кариерата си като професионален футболист.

Много бързо бившият капитан на „сините“ се завърна в съблекалнята на тима и то с нова функция – помощник треньор.

Преди няколко месеца Миланов говори пред Дарик радио.

Тогава той заяви, че учи за треньор и планира да се насочи към този занаят. Разговорът с Живко стартира именно от там.

„Казах, че искам да се развивам в тази професия. Дълги години бях във футбола като играч и исках да остана. Благодаря на треньорското ръководство, че ме приема в тази моя нова функция. Благодарен съм на Наско Сираков и Гошо Тодоров, че ми дадоха шанс да се развивам и уча покрай тях. Когато си футболист имаш едно виждане към играта, но трябва да си подготвен. В този момент получавам голям опит и стаж“, отбеляза първо Живко Миланов.

„Нормално е да работя повече със защитниците, защото и моята позиция във футбола беше такава. Ще бъде доста трудно. Видяхте, че в първия мач бяха четири човека, който на практика са нови. Те дори не се познаваха. Знаем, че ще е трудно, но ние заради това сме тук. Има потенциал в тях, щом сме преценили и са тук, значи виждаме нещо в тях, но както знаете един отбор не се гради за 6 месеца. Понякога е нужно малко повече време. Надявам се обстановката в клуба да се промени, да се нормализира и да има една добра база, на която да се стъпи“, продължи бившият национал на България.

Новият асистент в треньорския щаб на Левски коментира и какво е взел от треньорите, с които е работил в чужбина по време на своята дълга кариера:

„Работих с доста добри треньори в чужбина. Опитвал съм се да попивам всичко, което са ми казвали през годините. Аз съм преценявал как се чувствам при всеки и как функционира отбора. Всеки треньори има свое виждане и аз съм се опитвал сам да си сглобя мозайката. Искал съм да извлека най-полезното от всеки един. Във всички държави, в които съм играл работих при добри треньори. В Румъния бях при Лопес Каро (бивш треньор на Реал Мадрид, Селта Виго, Леванте, Испания до 21 години и др.) и Аугусто Игнасио /бивш спортен директор и треньор на Спортинг Лисабон, който има много добро име в Португалия/. В Русия играх под ръководството на Валери Непомняшчи, който е легенда на руския футбол. В Апоел Никозия пък работих с Томас Кристиансен, който е един млад треньор и много амбициозен. Той е бил много добър футболист и дори е минал през Барселона. Опитах се да взема от всеки един най-доброто“, отбеляза Миланов.

Преди години Живко получи фланелката с номер 3 от Станимир Стоилов, който тогава се отказа от футбола. Сега Миланов мечтае да тръгне по стъпките на вече утвърдения треньор.

„Надявам се да имам този шанс и аз да имам такава треньорска кариера. Вече говорих за треньорите, които ме формираха в чужбина, но в България най-голямо внимание мога да отделя на него. Много научих от него и един ден бих изисквал същите работи от футболистите, ако съм старши-треньор. Той ми даде фланелката и тръгна неговата кариера. Аз бях там от самото начало на неговата треньорска кариера. Голям професионализъм и много амбиция. Ако искаш да се учиш можеш да се развиеш. Трябва да знаеш, че между футболист и треньор има разлика и трябва да си добре подготвен, за да влезеш в мъжкия футбол и да си готов за старши треньор“.

Бившият десен бек не скри, че е отворен да ходи по стажове в чужди клубове, за да трупа още знания и опит.

„Отдадели ми се такава възможно със сигурност ще отида да посетя отбори, които смятам, че се развиват добре и играят силно. Това ще е голям опит за мен, но трябва да го съобразя с програмата на отбора. Имам и контакти, които могат да ми помогнат в това отношение. Всичко зависи от програмата на отбора“. Попитахме Живко и какво е физическото му състояние в момента? Той се отказа от футбола, защото призна, че има белодробно заболяване, което не му позволява да продължи с играта. „Искам да уточня нещо в този момент. Не искам да назовавам името на моя проблем, но подчертавам, че не е онкологично заболяване. Някои медии и журналисти злоупотребяват с живота на хората, за да си продават своя продукт. Не съм болен от рак. Моето заболяване е доброкачествено. Онзи ден бях на преглед в чужбина и резултатите са добри. Докторите казват, че съм късметлия, защото от всички варианти, които можеха да бъдат, това е най-.лекото“, разкри Миланов.

Той още веднъж благодари на Левски и феновете за изпращането в последния му мач.

„Избрах този мач, защото исках да завърша на стадиона, на който започна моята кариера. Това значи много за един играч, който е излязъл от школата на клуба. Беше много приятно. За съжаление точно тогава намалиха публиката по стадионите, иначе съм сигурен, че щеше да има още повече наши фенове“, завърши Миланов своето интервю.