Знаците на предстоящата контраофанзива и загубената подкрепа за Русия

Русия гори, Кремъл също

От сряда насам всички погледи на света сякаш са обърнати към Москва и по-точно върху Кремъл. Фиксацията върху комплекса от сгради, символизиращ всяка руска власт, е напълно разбираем с оглед безпрецедентното събитие от ранните часове на 3 май – атаката с дронове срещу Сенатския дворец, официалната резиденция на президента Владимир Путин.

Сама по себе си случката е толкова шокираща, че няма как всеки уважаващ себе си анализатор да я подмине с лека ръка и да промърмори нещо от рода на „Какво пък толкоз...“. От друга страна, ако започнем да я преекспонираме заради привидната ѝ екстраординарност има опасност да пропуснем редица не по-малко важни събития, които се свързват едно с друго по удивителен начин и които, твърде вероятно, да се окажат в основата на големи бъдещи промени на украинския фронт.

Ще започна именно с тези, не дотам впечатляващи събития.

Си Дзинпин е фашист, индийците – и те

Допреди да се случи "онова" нещо на покрива на Кремъл, почти всички пълнолетни руснаци се вълнуваха само от едно – как така "братски" Китай, на когото се възлагаха такива големи надежди да се хвърли едва ли не безкористно да помага на Русия в борбата срещу омразният колективен Запад, изведнъж взе та им обърна гръб. Нали Си Дзинпин съвсем наскоро лично бе пристигнал на приятелска визита в Москва, нали пиха заедно с Путин бяло вино и подписваха разните му там официални документи? Оказа се обаче, че всичко е било всуе.

Още на 26 април в Ню Йорк бе гласувана резолюция на Генералната асамблея на ООН с изключително строги формулировки относно действията на Русия в Украйна, а преди това и в Грузия. Освен това документът призовава за възмездяване на щетите нанесени на жертвите на агресиите. При това, за разлика от друг път, представителят на КНР не посегна към бутона „въздържал се“, а категорично гласува „за“. Шокът бе още по-голям след като съгласие с текста на резолюцията изразиха и представителите на Индия, Бразилия и Турция, считаните за традиционни приятели на Русия. Да не говорим за определяните съвсем доскоро за васални Казахстан и Армения.

Казвам „още на 26 април“, защото поради неведоми причини новината за глобалното предателство си проби път в руските медии едва около 1 май. И се започна една... И в социалните мрежи, и в студията на прокремълските „журналисти“ се разрази невиждана истерия. Дали заради внезапно рухналите илюзии за безкористна руско-китайска дружба или заради неотдавнашния му разговор със Зеленски, но основната мощ на медийния гняв бе насочен срещу Си Дзинпин. Държавният глава на КНР бе обрисуван с целия спектър от неприлични епитети, който съществуват в съвременния уличен жаргон, най-благозвучният от които бе „фашист“. Някои от по-смелите руски пропагандатори даже призоваха отново да се разположи армия от милион и половина души на китайската граница, „както по времето на Съветския съюз“. Излишно е да ви припомням поговорката какво сънува гладната (руска) кокошка. По скоро въпросът вече е какво още не сънува...

Ако го погледнем от сериозната, аналитична страна, няма да е трудно да открием, че такова официално заявено дистанциране от Путин е напълно логично и даже закъсняло. Китайците мислят бързо, но традиционно взимат своите решения бавно и даже някак си мудно. Но когато го направят обикновено те са окончателни. Индийците със сигурност са измислили йогата, но май ще се окаже, че са ненадминати виртуози и в търговията. Или поне така казват неотдавна публикуваните данни, според които експортът на преработени петролни продукти от страната им за последната финансова година се е увеличил с цели 60% и е достигнал нечуваните 89 милиарда долара. Познайте от раз откъде си го доставят и не си ли го купуват оттам на безценица. Бразилският президент може и да прави от време на време противоречиви изказвания за това чий е Крим, но е пределно наясно, че страната му се намира в западното полукълбо и е част от един глобален свят, който всички искрено се надяваме, че ще го има и след Путин.

На пръв поглед позицията на Армения и Казахстан изглежда изненадваща, но и техните ръководители, за разлика от Путин, гледат в бъдещето, а не живеят в миналото. При това говорим за страни, за които се счита, че традиционният постсъветски олигархичен модел е пуснал много дълбоки корени. Там отдавна властват някакви кланове, а медиите са си направо проруски. Да не говорим, че точно преди началото на инвазията в Украйна, Русия оказа пряка военна помощ и на двете държави.

На Казахстан – за да може президентът Токаев да остане на власт, а на Армения – за да се противопостави на съседите си от Азърбайджан в тлеещия отдавна териториален спор. Ще кажете, че арменските и казахстанските ръководители са неблагодарни. Не, всъщност са далновидни. Те са пределно наясно колко висока всъщност е цената на „безкористната“ руска помощ. Какво бе казал поетът Вергилий? „Страхувай се от данайците, дори когато носят дарове.“ Явно само у нас определени политически сили продължават да залагат на кон, който е толкова немощен, че не само няма да спечели надпреварата, но и ще грохне далеч преди финалната линия.

Летят дронове. Отвсякъде

През изминалите дни станахме свидетели на безпрецедентна по своите мащаби, интензивна и продължителна украинска офанзива с дронове срещу обекти с военно и двойно предназначение на територии, контролирани от руснаците. При това тя бе комбинирана с наземни, диверсионни акции срещу т.нар. критична инфраструктура – електропреносната и железопътна мрежа. За мен именно това е събитието на отминаващата седмица, а не среднощният удар срещу купола на официалната резиденция на Путин. Защото със сигурност не е самоцелно и е предвестник на нещо голямо.

Атака с дронове срещу Кремъл (СНИМКИ/ВИДЕО)

Тези, които следят моите анализи, вероятно си спомнят, че през зимата при първите украински ответни удари срещу военните летища дълбоко в територията на РФ, отбелязах, че Русия на практика не разполага с надеждна противовъздушна отбрана, която ефективно да „затвори“ небесното си пространство. И че е въпрос на време обикновеният руснак да започне да се оглежда трескаво нагоре дали не прелита някой безпилотен апарат докато излиза сутрин за работа. Е, май вече се случва или е на път да се случи. Новата ми прогноза е, колкото и смело да прозвучи на някои, че оттук нататък за руснаците това ще бъде тяхното тревожно ежедневие.

Ще си позволя накратко да ви припомня какво точно трябваше да преживее страната агресор през изминалата седмица. Първо бе ударена с дрон основната горивна база на Черноморския флот в Севастопол. Бяха извадени от строя до 10 грамадни резервоара, което се очаква да доведе до значително затруднение със зареждането на бойните кораби на нашествениците.

Руснаците все още не се бяха свестили от удара, когато последва нов – пак с дронове бе подпалена друга горивна база, разположена на Тамнаския полуостров, недалеч от Керченския пролив.

Атака с дрон предизвика пожар в петролна рафинерия в Русия

И този път идеята на украинците бе ясно очертана – да ликвидират всички сериозни източници на гориво на окупаторите в района на Крим, който се очаква да бъде една вероятните цели на предстоящата голяма офанзива. За капак на всичко, в средата на седмицата и отново по късна доба, и пак с дронове, бе улучена рафинерия в района на Краснодар, който по права линия се намира малко по на изток от споменатите горивни бази.

"Горивната" офанзива на украинците обаче не бе ограничена само до района на Черно море. В понеделник, например, бе взривена железопътна линия в приграничната им Брянска област, при която цяла влакова композиция с вагони цистерни дерайлира и бяха изпепелени двата теглещи я локомотива. За да бъде кошмарът за путинистите пълен, същата случка се повтори буквално на следващия ден, пак в същата област – от релсите излезе цял влак с горивни продукти.

Мисля, че вече схващате пъкления план на Киев – да остави „на сухо“ нашествениците точно когато на фронта се очертава да стане доста напечено. По всичко личи, че са на път да го осъществят.

Ще ви спестя понаташното хронологичното изброяване на ударите, които логистиката на страната агресор бе принудена да понесе. И без това повратливи украински журналисти вече свършиха доста работа като сметнаха, че само с дронове през последните дни са били атакувани 62 населени пункта на руска територия или под руски контрол, от Псков далеч на север до Туапсе, на кавказкия бряг на Черно море. Навсякъде гореше по нещо – я административна сграда в Москва, я завод, я някой склад.

Мой „фаворит“ си остава дръзката акция срещу летище в същата тази многострадална Брянска област, на което с голяма вероятност чрез удар с дрон бе унищожен огромен руски транспортен самолет Ан-124 Руслан и повреден друг. Само за сравнение – Русланът има размах на крилете над 70 метра, струва почти 100 милиона долара и Русия разполага с около 20 изправни самолета от този тип. Един средностатистически дрон обаче има размах на крилете от два до три метра, струва приблизително 10 000 долара и Украйна разполага най-вероятно с хиляди от тях.

Дроновете

По всичко личи, че дроновете са оръжието на бъдещето. Не изискват някакви огромни инвестиции за производство, нито дългогодишна подготовка на пилоти, нито скъпи летища и високотехнологични бази за поддръжка. Освен това загубата на дрон не води до загубата на неговия оператор, т.е. на такъв безценен кадър какъвто иначе се явява пилотът. Не по-малко важно е и лесното им придобиване. Почти е невъзможно просто да си купите изтребител или бомбардировач на черния пазар, да не говорим легално.

За сметка на това, само срещу няколко хиляди долара може си купите качествен дрон в интернет и след това да го модифицирате да носи малки бомби, например. И ако споменатата сума все пак ви се струва значителна, мой дълг е да ви припомня, че един 155-артилерийски снаряд доставян на Украйна от западните ѝ партньори в момента струва някъде около 3300 евро, при това без никой да гарантира, че въобще ще достигне целта, да не говорим за нанасяне на сериозни щети.

След атаката с дронове: Кремъл обвини Украйна в неуспешен опит за убийството на Путин

Защо руската противовъздушна отбрана трудно се справя с дроновете? Преди всичко, защото вече не е толкова многочислена и плътна. В последните години на съществуването на СССР само Москва е била охранявана от цели осем корпуса ПВО, а сега са само осем полка. Освен това изначално тя е била проектирана да се противопоставя преди всичко на реактивни самолети, т.е. бързолетящи обекти на значителни височини.

Сега обаче е принудена да действа срещу съвсем друг противник, който реално е точно обратното на голям реактивен самолет. Труднозабележим е, почти не оставя следи и лети непосредствено над земята. Да не говорим и за изключителното разнообразие от дронове – от седемметровия турски „Байрактар“ до такива с големина колкото човешка длан.

Другата причина е организационна. ПВО-то на Киев, например, е многослойно, т.е. около украинската столица са разположени нещо като концентрични пръстени, всеки от които наситен с различни видове оръжия. Те влизат в действие според целта – ако е някоя ракета летяща нависоко, то тя е атакувана със съответните височинни оръжия (ракети).

Ако ли пък лети ниско – то тогава попада под прицела на автоматичните оръдия и картечниците. Именно добрата организация (плюс съответното модерно западно оръжие) позволява на украинците да унищожават поне около 75% от всяка вълна дронове, приближаваща се към тях. При ракетите този показател е още по-висок – около 90%. Руснаците с тяхната огромна територия и граници, разтеглени на хиляди километри, могат само да мечтаят за такива показатели.

Ударът срещу Кремъл

Подобно на крайцера „Москва“, който след потопяването му се превърна в един от главните символи на украинската съпротива и едва ли скоро ще бъде забравен, дръзката бомбардировка на Кремъл ще си остане знаково събитие, за което ще се говори и след много години. Има обаче някои нюанси – за разлика от случая с „Москва“, когато от самото начало бе ясно кой го е направил. Събитието разтърсило света тази седмица още дълго ще си остане в графата „неизвестен извършител“. Москва, разбира се, веднага обвини Киев в тероризъм, а от там категорично отрекоха да имат нещо общо. Както става в такива случаи, отвсякъде изпълзяха слухове и спекулации, а версиите се множаха като гъби след дъжд. Какво за мен е най-важното и най-очевидното?

Какво беше и какво не беше това? Беше последователна атака (с 15-минутен интервал) на два малки дрона (до две метра дължина) срещу резиденцията на Путин. Категорично не беше обаче опит за покушение срещу руския президент, каквато абсурдна версия се опитаха да прокарат руските официални медии. Защото, първо, той много рядко пребивава там, още повече – никога не спи там, и, второ, защото експлозивите пренесени от дроновете бяха с много малка мощност. Да речем еквиваленти на ръчни гранати.

Каква тогава бе целта на атаката? Очевидно – да премахне знамето от купола на резиденцията и по този начин да унижи цялата държава. По всичко личи, че първият дрон се е целил в самия флаг, а вторият – в основата на пилона, на който е закрепен. Знамето оцеля, но унижението бе постигнато.

Възможно ли е това да е операция под фалшив флаг, т.е. Русия сама да е организирала посегателството? На теория и това е възможно, но всички признаци са налице, че руското ръководство бе напълно объркано от случилото се. Датският експерт Андерс Пук Нилсен, например, си е разработил собствена система за разпознаване на руски „активни мероприятия“, която ще споделя.

1. Видео доказателствата, използвани при руските акции „под фалшив флаг“, обикновено са или с изключително лошо качество или са абсурдно режисирани. Тук обаче имаме няколко клипа с много добра резолюция, които изглаждат заснети в естествената им среда. Не бива да забравяме и, че в района на Червения площад има десетки първокласни охранителни камери, които предоставят предостатъчно доказателствен материал.

2. Операциите „под фалшив флаг“ са преди всичко информационни операции и ако наистина те са организирани от руските специални служби, то те моментално получават изключително внимание от централните медии, които ги раздухват до невероятни пропорции. В този случай, обаче, станахме свидетели на конфузно мълчание и опит случаят да бъде неглижиран.

3. Активните мероприятия от този род обикновено се правят, за да покажат Кремълската върхушка като „добрите“, за да може противниковата страна да изглежда като „лошите“. Сега обаче Путин и антуражът му изглеждаха направо жалки, а светът ги възприе като провалили се клоуни.

С какви средства е извършен ударът? По всичко личи, че става въпрос за неголеми неуправляеми дронове камикадзе. При този тип модели координатите на целта се задават предварително и не могат да се коригират по време на полета.

Какъв е профилът на извършителя? Преди всичко става въпрос за изключителни професионалисти с голям опит. Тъй като дроновете очевидно са били от неуправляем тип, то координатите на целта са били зададени с точност почти до милиметър.

Възможно ли е украинската страна да е замесена? От Киев побързаха да се дистанцират от случилото се веднага след като се разчу за пожара, но съмненията си остават. От една страна, тези които отричат, че украинците са замесени твърдят, че една такава атака по никакъв начин няма да ускори военна победа на Украйна и това звучи напълно логично. От друга страна, ударът срещу Кремъл като почерк много ми напомня за атентата срещу т.нар. военен кореспондент Татарски, който, ако си спомняте, преди месец бе ликвидиран по изключително дръзко и професионално в Санкт Петербург. В крайна сметка изкушението Путин да бъде унизен в леговището му е твърде силно, за да може да му се устои.

Възможно ли зад атаката да стоят руски опозиционери? Да, също е възможно, но с оглед изключителният професионализъм демонстриран при удара, кръгът на заподозрените се свежда единствено до тайните служби. Всички останали, които набират популярност най-вече чрез изявите си в социалните мрежи, са по-скоро дърдорковци и периферни играчи отколкото хладнокръвни килъри.

Защо руската ПВО не успя да свали дроновете? Защото, както споменах по-горе, най-вероятно става въпрос за модели от автономен тип, чийто координати са били настроени предварително и съответно е нямало как да им се повлияе със средствата за радиоелектронна борба. Освен това самите дронове са летели ниско, били са практически безшумни и най-вероятно са останали незабелязани от руските наблюдатели.

Възможно ли е лично Путин да е разпоредил атаката, за да има повод да отмени парада на 9 май? В петък известният украински радиоводещ и политически коментатор Иван Яковина коментира точно този слух. Яковина заяви в прав текст: „Путин вече е цар, абсолютен монарх, а царете абсолютни монарси не дължат обяснение за действията си никому.“ Мисля, че няма как руският самодържец да бъде охарактеризиран по-точно. Ставаме свидетели на управлението на един съвременен Нерон, който ако реши да има парад – той ще се проведе, а ако ли каже не – всички ще си останат по казармите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube