Протестните движения

Голямата Рецесия днес е римейк със средствата на 21 век на Голямата депресия отпреди 80 години. И в единия, и в другия случай става дума за криза в икономиката и в обществото. И докато Голямата депресия прати стотици хиляди на трудовите борси, Голямата рецесия изкара хората на улицата.

Протестното движение "Окупирай Уолстрийт" стана символът и фокусът на вълната "анти" в отговор на рецесията и затягането на коланите. Първата акция беше в Ню Йорк на 17 септември 2011 година. Самите участници в събитието го определят като насочено срещу "крещящите несправедливости, извършени от политическите и икономическите елити". По идея улицата трябваше да обединява 99 процента - тоест, обикновените хора, срещу елитите, които са общо 1 процент.

Вълната "Окупирай" обиколи целия свят. Палаткови лагери никнеха като гъби, протестът - кога в стил моделен Ганди, кога доста по-бурен, мина през емблематични градове по земята като мексиканска вълна. И заседна в палатковите лагери... докато един ден полицията не взе нещата в свои ръце. След това движението "Окупирай" се изнесе главно в интернет.

За Европа протестите се свързват с кризата с държавните дългове първо Гърция, после и в други държави. 2010 се оказа бегъл намек за това на какво ще станат свидетели улиците в родината на демокрацията през 2011-та и 2012-та. Въпреки масовите демонстрации срещу затягането на коланите, Атина продължава да реже разходи и доходи, опитвайки се да постави финансовите си потоци в съответствие с исканията на международните кредитори.

Все пак трябва да отдадем дължимото и на Испания. Там мерките за икономии също изкараха хората, но Испания беше преди САЩ. Движението на възмутените М-15 се появи на 15 май 2011 година, четири месеца преди "Окупирай Уолстрийт". Не без натиска на улицата испанците отидоха на избори, лявото правителство падна, дойде дясно. и протестиращите си зададоха въпроса - за какво беше всичко.

Дори Израел не беше пощаден. В една страна, където се предполага, че парите не са особен проблем хората излязоха на демонстрации срещу високите цени на жилищата.

Протестите в Русия обаче бяха определено политически. От премиер Владимир Путин се върна в Кремъл като президент и това придаде фокус на демонстрациите срещу неговото управление. Пикът беше огромният митинг на Блатния площад в Москва. Под едни знамена застанаха хиляди обикновени хора, неформални лидери като блогъра Алексей Навални, бивши и настоящи политици, влели се в редиците на опозиционерите. Но опитните в социалните науки видяха друго - срещу Путин излизаше онази средна класа, която на практика се обособи именно по време на неговите години на власт. След няколко големи блокади на централните московски улици, ентусиазмът за протести позатихна.

Лъч надежда, че уличните демонстрации водят и до смислени резултати на държавно ниво дава Исландия. Държавата с население колкото Пловдив и над 90 милиарда евро в трите си банки не се размина с вълната от протести още в началото на финансовата криза. Но след бурната есен на 2008-ма година, исландците се удържаха на крака. С референдум те решиха да не връщат пари на англичани и холандци, които бяха влагали в банките на острова и в търсене на изход от кризата не се поколебаха да префасонират политическия пейзаж вътре в страната си.