Кирилицата в компютрите е руска

Оказва се, че днешните кирилски букви също имат нужда от държавна подкрепа. От години се използват двойни стандарти в изписването на буквите и мнозина не предполагат, че постепенно се налага руската система. За това говорят преподаватели от националната художествена академия и молят за сетен път за помощ от страна на държавата.

Те са пазителите на буквите и тяхната естетика. Те създават и развиват шрифтове. И би трябвало днес да са най-честити. Но празникът, оказва се, им носи и тъга. Защото дори на 24 май, никой не проявава съчувствие към проблемите на днешните букви.

"Става дума за идентичност, става дума за формата на нашата съвременна азбука", обясни доц. Илия Груев - шрифт и калиграфия, НХА.

Вестници, списания книги - накъдето и да погледнеш, буквите имат различно изписване дори в рамките на един текст.

"Това е един графичен и писмовен хаос", каза още доц. Груев.

Освен отчетливия преход от глаголица към кирилица, графичната форма на българските букви се променя във времето. И някои от тях се изписват по различен начин като главни или малки. Докато при руснаците подобно развитие няма. И малките букви се изписват като главните. И тези две писмени системи - нашата и руската се смесват безразборно.

Проф. Кирил Гогов - графичен дизайн, НХА: "Няма в света такава писмена система, която да обозначава една фонема с две графеми."

Дори в книгите личи апатия към буквите и еднотипност. Всичките изглеждат по един и същи начин.

Доц. Илия Груев: "Т.е. българската книга започва да се обезличава отвътре."

Художниците смятат, че държавата трябва да приеме единен графичен стандарт поне за държавната администрация и образователната система.

Проф. Гогов:
- Тя изпусна тази възможост, когато беше приета кирилската азбука, българската кирилска азбука в ЕС...
БНТ:
- Чакайте малко, с каква кирилица сме влезнали в ЕС?
Проф. Гогов:
- С руската. Защото това, което се използва в документацията, е продукт на софтуера, който създават руските фирми за шрифт.

Проф. Тодор Варджиев - шрифт калиграфия, НХА: "Нашите опити да поставим този проблем на най-високо държавно ниво, за съжаление винаги са удряли на камък."

А иначе магистърската програма "Книга и печатна графика" подготвя професионалисти, които биха могли да обогатят писменото ни пространство с достатъчно оригинални дигитални шрифтове.

Проф.Тодор Варджиев: "Т.е. в технологично отношение този продукт да бъде завършен и да се прави на професионално ниво от художници, а не от програмисти."

А и цената на техния продукт е в пъти по-ниска от цената на глобалния, който зарежда писмените системи в страната. Но както избора на българското, така и икономическият аргумент изглежда не тежи пред чиновниците.