Към историята за Ботев и неговата чета

В деня, в който прекланяме глава пред подвига на Христо Ботев, поглед назад към историята. Защо преди 137 години точно гениалният поет оглавява четата от 200 смели мъже. Отговорът на историците е - никой от тогавашните революционери не е бил толкова смел и харизматичен като Христо Ботев.

В началото на май 1876 година Гюргевските апостоли създали чета, която трябвало да нахлуе с оръжие в България и да увлече хората след момчетата-родолюбци на все още безименен войвода.

Тракия, Средногорието и Родопите вече били потънали в кръвта на Априлското въстание. Това не разколебало доброволци, но нямало кой да ги поведе. По план четите трябвало да са няколко и да бъдат оглавени от хора от ранга на Ильо Войвода, Филип Тотю, Панайот Хитов и Поп Харитон.

В последния момент и Панайот Хитов, и Филип Тотю категорично отказали освободителната героична авантюра с мотив, че четите трябвало да изчакат, поне докато Сърбия и Черна Гора обявят война на Турция.

Но истина било и че да нахлуеш в този момент с оръжие в България било като да връхлетиш в ада... Ботев се бил оттеглил и въобще не влизал в сметките за войвода. След проваленото въстанието от 75 -та, година преди Априлското, той подал оставка като член на Българския революционен комитет. Тъй като имал почти мистично влияние над младите - нямало кой друг, той бил човекът, трябвало да се върне.

Оказва се, че никой от старите мустакати войводи не е готов да се жертва за българската свобода. Ботев веднага, когато му предлагат, той без никакво колебание - тръгва, защото той самият вярва в тези неща и е готов на дело да покаже какво е да се жертваш в името на свободата. Ботевата реакция е естествена за неговото поведение, за неговия начин на мислене. Няма друг начин да реагира на подобно предложение. И е готов да остави семейство, жена, деца, братя, майка - всичко онова, което го дърпа назад. Всичко онова, което дърпа останалите българи да си седят по къщите и да гледат сеира на въстаниците. Той не е такъв човек, той няма да го допусне никога, казва доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет в Софийския университет.

До Врачанския край вече били дошли новините за зверствата от Тракия, Средногорието и Родопите. За да ограничат въстанието, във Враца вече пъплели редовни турски военни части. Може би ужасът, а не страхът е бил сковал българите, смята доц. Митев, но така или иначе - Ботев и 200 - те четници останали сами.

Когато той тръгва с четата, убедено вярва, че българският народ може да се освободи сам. Той убедено вярва, че четата ще бъде подкрепена от българското население особено във врачанския окръг, където въстанието не е било обявено. В същият този ден на последното сражение той е изумен от един българин, който иска да му бъде платено агнето, което предоставя на четата. И някак си това в поетичния свят на Ботев не може да се свърже с идеята за свобода, обяснява доц. Митев.

Часове по-късно Ботев бил убит - от турчин или българин? Днес въпросът предизвиква спорове, но има ли значение, след като сам той написа - тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.