Няма практика да се прогнозират земетресенията

Няма научна европейска практика да се прогнозират земетресения, всички изследвания са насочени към дългосрочната оценка на сеизмичната активност. Това заявиха учени от Геофизичния институт на БАН по повод на слуховете за предстоящи земетресения. Паниката нанася повече вреди от самото бедствие - това пък сочат анализите на обстановката при най-силните трусове по света. Засега наблюденията не сочат по-силно земетресение на територията на Балканите, заявиха от БАН.

Въпросът за морала и етиката на учените застана редом с въпроса за това как се наблюдават най-опасните земетръсни зони на България. Тиражираната прогноза - за земетресение на 3 декември геофизиците от БАН коментираха като проблем, роден от нищото, който обаче насажда истерия сред обществото.

Николай Милошев, директор на Геофизичния институт при БАН:
"Земетресение следобед, но в района на Благоевград, Провадия или Стражица. Ако сложим и Добрич, София и долината на Марица, общо взето сме хванали цялата страна. Сеизмогенните зони у нас се наблюдават и изучават детайлно от наши и чужди учени с най-съвременни технологии. Сеизмичните цикли на земетресенията с магнитуд около 7 за районите на Чирпан-Пловдив и Кресна-Крупник са на около 3 хиляди години. Непрекъснато се следи и активността на Витошкия разлом."

Димитър Димитров, ръководител на Централната лаборатория по висша геодезия:
"В момента е създадена мрежа от постоянни GPS-станции, които на всеки 30 сек. регистрират най-малките движения на земната повърхност и ги предават в центъра за информация."

Ясни са две неща - земетресения е имало, има и ще има, а на българите липсва сеизмологична култура, заключиха учените. Затова от следващата година започват да действат програми за обучение на населението. Те са изработени, чака се министерството на извънредните ситуации да ги разгледа и одобри.