Променят законопроекта за офшорките

Законопроектът за взаимоотношенията с офшорни компании, който ще бъде внесен в Народното събрание от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, ще претърпи промени. Това каза пред Българската национална телевизия финансисът Емил Хърсев.

Засега в проекта са заложени 20 ограничения за фирмите, регистрирани в зони с облекчено данъчно облагане. Например, те да не могат да участват в обществени поръчки, в управлението на банки, застрахователни, пенсионни дружества и медии.

Данъчен рай - другото име на офшорната зона - място, където регистрираните компании плащат много ниски или почти нулеви данъци върху печалбата си. Експертите наричат "неправилно" схващането, че в тези зони задължително става дума за пране на пари.

"Ако едни пари не са мръсни, няма как да бъдат изпирани. Просто държавата да вземе и да каже какво иска да знае за тези контрактори и какво иска от тях да изпълнят като условия", обяснява финансистът Емил Хърсев.

"Ние не сме против това, че те са с облекчен данъчен режим. Ние искаме да не се позволява тази анонимност. Защото когато ти имаш анонимност на фирмата, ти нямаш никаква гаранция, че първо е читава и второ - че ще си изпълни ангажиментите по отношение на заплати и осигуровки", подчертава вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков.

У нас има силно негативно отношение към думата "офшорка", съгласиха се експертите. Според тях, законодателство, което да уреди отношенията с тези компании, би било полезно.

За бюджета от КНСБ предвещаха тежки преговори, защото синдикатите искат 10 процента увеличение на заплатите в бюджетния сектор, повече пари за домовете за социални услуги, средното образование и дори 20-процентно повишение за някои сектори на културата.

Според финансиста Емил Хърсев важен е образът, който си създава България на международните пазари. "Основното, което трябва да се запази, е, разбира се, финансовата стабилност - едно от малкото предимства, които имаме като икономика."

"Ако продължи това консервативно поведение, което беше и при миналото правителство, по отношение на доходите, ще има протести - те хората и без нас ще излязат", убеден е синдикалистът Николай Ненков.

Според експертите, ако умишленото укриване на осигуровки се обяви за престъпление, в хазната биха влезли около 200 милиона лева. Още толкова могат да се очакват и от евентуален данък върху финансовите транзакции.