Как да се подобри качеството на родното здравеопазване, кои спешни мерки трябва да се приложат веднага в дейността на Здравната каса, за да не се затруднява работата на болниците и да се мотивират българските лекари да остават на работа в България? С тези въпроси потърсихме водещи български специалисти.Към Университетските, софийските и окръжните болници има огромен поток от тежко болни пациенти, много от тях дори с неустановени диагнози - това е картината, която тревожи дългогодишния национален консултант по вътрешни болести проф. Чернев. Причината, според него, до голяма степен е в доболничната помощ."Ако се подобри поне малко предклиничната помощ, ще намалее рязко потокът от тежки пациенти", заяви проф. д-р Константин Чернев, гастроентеролог, специалист вътрешни болести.
Прекомерните административни задължения на личните лекари са в ущърб на работата им с болните. От години проф. Чернев предлага радикална промяна в работата и заплащането на джипитата.
"В зависимост от свършената работа да получават своите възнаграждения от Касата, а не да бъдат премирани за записани пациенти, брой записани пациенти. Самите общопрактикуващи лекари биха се активирали повече, ако те започнат да работят напълно самостоятелно", каза още проф. Чернев.
Друг огромен проблем е затрудненият достъп до лечение на повече от половин милион здравноосигурени от граничните и труднодостъпни региони, където лични лекари просто няма. Заради липса на стимули и прекалени изисквания от Здравната каса, несъобразени с тежките условия за работа. Едно от тях е електронното отчитане, въпреки признанието на управителя на Касата преди дни, че информационната й система още е "тюрлюгювеч".
"Ситуацията в момента е такава - около 600 000 българи, които се намират в труднодостъпни и отдалечени региони при неблагоприятни условия, практически имат много затруднен достъп до здравеопазване", подчерта Проф. д-р Цекомир Воденичаров - декан на Факултета по здравен мениджмънт и обществено здраве - МУ-София.
Така оборудване за десетки хиляди левове стои заключено в празните практики На последното горещо заседание на парламентарната здравна комисия за финансовото състояние на Здравната каса, спешните мерки бяха формулирани така: "Моля Ви, обездържавете НЗОК, върнете Общото събрание, не пипайте парите на здравноосигурените, освен за здравно осигуряване и ако можете, върнете тези 1,5 млрд.лв.,които вземаха, и то не на нас, а на пациентите", посочи доц. д-р Стайко Спиридонов, председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт и НАЧБ.
Да не бъдат позволявани занапред трансфери от парите на Касата към държавния бюджет, настояват лекарите. В по-дългосрочна перспектива решението според тях е в премахването на монопола на Касата и по-активната роля на частните фондове
"Ще се получи реална възможност незабавно, без държавата да търси други механизми, освен включването на частните фондове, да се удвоят възнагражденията. Примерно лекарите ще могат да получават веднъж едно възнаграждение по линия на НЗОК и второ за сътрудничество с частен здравноосигурителен фонд", смята Проф. д-р Цекомир Воденичаров - декан на Факултета по здравен мениджмънт и обществено здраве - МУ-София.
Да се премахнат лимитите при заплащането на болниците, да се актуализират цените на клиничните пътеки, които от 2010 г. реално са спаднали до 40 % и трупат дългове на здравните заведения това са другите идеи за реанимация на здравеопазването.
Автор: Талка Симеонова