155 години от рождението на Алеко Константинов бяха отбелязани днес в столицата. Големият български писател е роден на 13 януари 1863 година в град Свищов. Годишнината беше почетена с тържество пред паметника на Алеко на бул."Витоша" и специален вестник с брой единствен, издание на Националния литературен музей.
„ Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер. Но умря рано. Слънце грееше от лицето, от очите му“. Така Атанас Буров описва загиналия вече Алеко Константинов. Думите му са в една от статиите събрани от Националния литературен музей в специален вестник за годишнината. В него има още детски рисунки на писателя, очерци за „ Бай Ганьо „ и „ До Чикаго и назад“.
д-р Елена Алекова, Национален литературен музей: Той още тогава е казал „ и назад“, докато днес хората май повече наблягат на „ До Чикаго „ или до някъде, а не назад. И затова смятам, че той ще е още по-актуален в бъдеще за българите.
Честването беше пред откритата преди година и половина скулптура на писателя на столичния булевард „ Витоша „.Там Щастливеца небрежно облегнат на уличен стълб е устремил поглед към любимата Витоша.
Тодор Чобанов, зам. кмет на Столична община : Общественик, политик, писател, това са все проявления на ренесансовия гений на Алеко. Но обикновено в ежедневието свързваме Алеко най-вече с неговия хумор, с най- прочутата му творба.
И понеже нито едно честване на Алеко не може да мине без бай Ганьо …
Ивайло Калоянчев, актьор : А сега дайте вино, музика , да му отпуснем края, защото може да си мислите, че на Бай Ганьо му е минало времето. Ама на, ей ма. Тук съм, жив съм, ваш съм.
Но.. няма да завършим с Бай Ганьо, а отново с думите на Буров за Алеко.“ Младежта си избира винаги по един кумир да вярва в него. Тя си беше избрала Алеко-Щастливеца. Той искаше щастие, той пътуваше, той живееше….
Чуй новините
Подкаст
