Отиде си големият художник Георги Бояджиев - Бояджана

Георги Бояджиев - доайенът на пловдивските художници, един от емблематичното поколение творци на 60-те години, ни напусна късно снощи. Син на Златю Бояджиев, автор на над 60 самостоятелни изложби, множество монументални работи, Георги Бояджиев през целия си земен път убедително и талантливо се опитваше да крачи извън сянката на известния си баща. „Бояджана", както всички приятели и близки наричаха художника, е част от живата легенда за бликащата от живот от и естетически внушения пловдивска бохема на 20 век. Сякаш току-що сте го видели в компанията на Жоро Слона, Димитър Киров или Атанас Кръстев в приятелски разговор или разгорещен спор в култовата кръчма „Пловдив", родила някои от забележителните идеи на изкуството по онова време. Модерен и нестандартен - в живота и в изкуството, той е първият български автор, извадил пред публика неочакваните възможности на материали като асфалт, пясък, зъбни колела, части от часовникови механизми и какво ли още не. Освен чрез знаковите му асфалтови творби, Бояджана провокира съвременниците на езика на модерността във всякакви стилове: кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм, колажи поп арт, абстракционизъм, поп арт. "Аз съм поп арт, абстрактен, това е. Аз просто правя това, което мисля, това, което другите правят, гледам да не го повтарям" - това са едни от последните думи на художника, запечатани от камерата ни само преди два месеца, когато Бояджана навърши 80 години. Последният му артистичен жест, с който ни намигна, преди да тръгне и сякаш каза - „Всичко правех по моя си начин".

Автор: Десислава Шишманова