Комбинирано обучение

С промяна в Закона за народната просвета, приета от Парламента вчера, децата със специални образователни потребности освен индивидуалното си обучение, вече ще могат да посещават и масовите часове в училище. Така децата ще могат да се социализират, твърдят техните родители. Именно след настояванията на родителите депутатите от БСП и ГЕРБ се обединиха в общ законопроект за т.н. "комбинирано обучение".

От шест години насам Владислава Цолова, която е майка на дете с аутизъм, ходи по мъките и се бори за комбинирано обучение - синът й да има право да влиза в нормалните учебни часове, които не изискват специална концентрация, а при по-трудните предмети обучението да продължи да е индивидуално, с ресурсен учител.

"С цел социализация и интеграция, за да може да е социализирано за времето, когато ние, техните родители, ще сме звездички и няма да можем да сме до тях", заяви - Владислава Цолова.

Досега някои директори на училища допускали такива деца в час, други обаче - не. Основният аргумент - пречат на останалите по време на час, често се разхождат в класната стая, не могат да се концентрират. Стигало се и до фрапантни случаи като този в началото на учебната година.

"Директорката на вратата ме спря и каза да си взема детето, че няма да влиза в училище, на пълна индивидуална форма и ще учи само отделно, въобще няма да се интегрира сред децата, сред връстниците си", разказа Цветан Чочев, бащата на дете с аутизъм.

За да не се случва повече това, депутати от БСП и ГЕРБ подготвят обща промяна в Закона за народната просвета.

"Ако сравня с коледно дръвче този закон, който вече е от много години, това е поредната играчка, която слагаме върху него, но това е една красива и полезна играчка - тя решава проблема на малко деца на общия брой деца, но за всеки родител неговото дете е най-важно", подчерта Христо Монов - депутат от БСП, председател на Комисията за децата, младежта и спорта в НС.

Промените подкрепят и ресурсните учители, тези, които ще бъдат заедно с децата в класните стаи.

"Ресурсните центрове, които са в цялата страна, ще участват активно в този процес и разбира се ще осигурят индивидуален ресурсен учител там, където е потребно според оценката на децата",обясни Калоян Дамянов - председател на Националната асоциация на ресурсните учители.

Остава обаче един дискусионен въпрос - дали е достатъчна тази "поредна играчка". Учителите от столичното 23-то СОУ например искат цялостна концепция за приобщаване на децата със специални образователни потребности.

"Сегашните документи, сегашния начин на подпомагане на тия деца е доказано, че не е във всички случаи подходящ за част от децата", убедена е Нина Чанева - директор на 23-то СОУ.

На учителите в момента не им е ясно как ще се оценяват тези деца, дали ще могат да получат диплома за основно образование, как ще ги приемат другите деца, какво ще е финансирането. Че промяната засега е фрагментарна, смята и един от вносителите на законопроекта.

"За да имаме реално приобщаване на децата със специални потребностки в тяхната естествена среда от връстници в училище, трябва да имаме реорганизация на политиките, реорганизация на мерките, реорганизация дори ако щете на културата в училище", каза Милена Дамянова - депутат от ГЕРБ, член на Комисията по образование в НС.

И тук нещата опират до нещо до болка познато - новия закон за училищното образование, който се бави вече седем години и който трябва да реши и тези проблеми.

"Децата със специални образователни потребности очакват от държавата мерки, ние се ангажирахме, че ще съдействаме и ще участваме в една цялостна концепция, изработване за пълноценно образование на децата със специални образователни потребности", съобщи Ваня Добрева, депутат от БСП, председател на Комисията по образование в НС.

А дотогава от втория учебен срок в училищата започва комбинираното обучение.

Автор: Елиана Димитрова