"Крадецът на праскови" стъпва и на сценаат в Народния театър. С култовото заглавие театърът продължава филмовата линия по български шедьоври. Любов по време на война и криза. Силни емоции и трагични събития, любовни трепети и страдания се кръстосват в повестта на Емилиян Станев, провокирана от автентични спомени.
"Крадецът на праскови" стъпва и на сценаат в Народния театър. С култовото заглавие театърът продължава филмовата линия по български шедьоври.
Любов по време на война и криза. Силни емоции и трагични събития, любовни трепети и страдания се кръстосват в повестта на Емилиян Станев, провокирана от автентични спомени. Замисля я още през 36-та, но десет години по-късно сяда пред белия лист. "Крадецът на праскови" приобщава характери и щрихи и от новото време с интерпретацията на Бойко Илиев.
Бойко Илиев - режисьор:
"Усещнето наистина, което предлага Емилиян Станев - за тази разруха, безумие - както го нарича той, което ни заобикаля наоколо и тази възраждаща се любов, която като че ли се ражда от нищото - мисля, че дава надежда".
В новата версия Бойко Илиев развива няколко образа, слабо застъпени в повестта, с желание всеки от тях да има силна позиция. И спектакълът да звучи с голямо желание за живот. Най-тежката задача си остава за водещото трио - Аня Пенчева, Юлиян Вергов и Мариус Донкин.
"Трябва да тръгвате - може ординарецт да дойде всеки момент
- Знам".
Дали онази заразителна химия се е получиля и в театралния "Крадец на праскови" - тежката дума е на зрителя.