Професорът и извънземните - разказ от БАН

Вярвате ли в извънземни? И да не вярвате, може би скоро ще ви се наложи да се срещнете с тях... Според астрофизика Лъчезар Филипов извънземните отдавна наблюдават Земята и чакат човечеството да помъдрее, за да осъществят контакт.

Проф. Лъчезар Филипов: Животът не се е зародил само на Земята. Такава една несъвършена цивилизация като нашата... Ние сме канибали, впрочем, в пряк и в преносен смисъл, защото антагонизмът, който съществува между хората, ще ни съсипе. Такава една несъвършена цивилизация трудно може да се обясни, че е уникална във Вселената.

Не е виждал извънземни, но е сигурен - не сме единствените господари на Вселената. А Лъчезар Филипов изучава тайните й още от дете - тогава не пропускал брой на списание „Орбита" и скришом наблюдавал звездите. После завършил астрофизика и се заел да изследва черните дупки в Космоса. Така започнал неговият разговор с Вселената...

Проф. Лъчезар Филипов: Това ни е занаята на нас - да правим нещо рисковано! Ти го правиш за пръв път, щом го правиш за пръв път, значи трябва да поемеш риска. Но лошото е, че повечето хора, виждайки отношението на обкръжението към тях в една такава рискова ситуация, те изтръпват и казват: „Абе, защо ми трябва?" В моето семейство ми казаха: „Абе ти не си тоя, който ще оправи света!" Въпреки че белите ми коси за 10 години се увеличиха тройно, но считам, че да, някой трябва да го направи!

Ето защо освен черните дупки, разгадава и житните кръгове, които периодично се появяват по света. Според българския учен странните фигури по земята са послания от висш космически разум. За да ги разчете, се обърнал към екстрасенси.

Проф. Лъчезар Филипов: Една от пиктограмите, която беше разчетена тука, показваше, че икономическите кризи на Земята ще се прекратят, когато изчезнат въоръжението, когато Земята, цивилизацията започне да работи, да мисли като единно цяло, тоест да се ликвидира диференциацията между богати и бедни.

Въпр. Все пак не се ли притеснявате от хорското мнение, от това, което ще кажат другите за Вас?
Ами аз го изпитвам вече върху себе си. Колегите ми, тука от Академията, от Института, вече ме нарекоха луд. Онзи ден дори тук в подписка са казали, че вместо да съм заместник-директор, трябва да ме вкарат в лудница. Сега това си е техен ангажимент.
Повечето мои колеги и повечето българи ходят като, както се казва в бокса, като в нок-даун. Тоя нок-даун не им позволява да мислят пълноценно. Те мислят как ще изкарат следващия ден, как ще преживеят следващия ден, но не мислят за нещо по-мащабно. Всеки гледа да завърже двата края и за голямо съжаление тези 20 години съсипаха хората.

Въпр. От идеи или от пари се нуждае повече българската наука?
Аз имах един приятел, той е американец, казва се Алън Уайтмън, който ми беше тука на гости през 1987г, когато за последно имаше симпозиум тук, в България. Той казваше, че на учения не му трябват пари. Ученият трябва да има толкова пари, не да е богат, а да не мисли за насъщния си, да има свобода на фантазията. На българската наука й е необходимо признание. На българската наука й е необходимо обществото да я оценява.

Дори той - астрофизикът с 27 години стаж в Българската академия на науките - признава, че понякога се срамува от титлата „учен". Не заради ниската заплата, а заради отношението на политиците и обществото. 35-годишен участвал в изпращането на втория български астронавт - Александър Александров в Космоса, а днес с тъга брои спомените. И се надява, че покрай дебата за „феодалните старци", някой най-после ще реформира науката.

Проф. Лъчезар Филипов: Да, в Академията има старци, казвам го, но не тези старци, които са над 70-80 години. Има старци и на 35 години. Има и старци, които...Абе той е влязъл в Академията, написал е едно уравнение или една дисертация, или не са написали, станали научни сътрудници, и оттам насетне ляга по хоризонтала и чака да му дойде пенсията. От такива Академията трябва да се освободи.

Ние трябва като дойде някой на власт, не да рита старата пирамида и да строи от нулата, ние това го правим 20 години, а да използва част от това, което е направено от предишните, за да може да го надстрои. А ние 20 години какво правим? Някой строи, идва другия, ритва пирамидата, почва той. Това е като децата, които по пясъка си правят кубчета. Нищо не става.

Кой ще ни върне изгубените в прехода години - пита се Лъчезар Филипов. И кога ще стане по-добре? Не знае... А днес към науката тръгва и 17-годишната му дъщеря. Така, както навремето сторил нейният дядо - Гриша Филипов. Бившият министър-председател на България през 80-те бил заклет физик, който дори в затвора пишел формули вместо писма.

Въпр. Кой е най-важният урок, който научихте от баща си - Гриша Филипов?
Ами да отстоявам идеите си. Нищо повече. Той между другото до последно считаше, че е прав. Малко хора знаят, че той целият си период на работа в ЦК и в Политбюро, и това пише и в книгата си, е считал, че България трябва да бъде демократична република, но не и социалистическа република от руски тип. Това му изяде главата на него като министър-председател!

Дойдоха вкъщи, казаха „Другарю Филипов, така и така", тогава нали другарю беше, „Дайте си медалите, дайте си златната звезда „Герой на Република България", дайте си пистолетите...Всичко това му се отне. Това, това е най-обидното. Това е грозната история. Разбирате ли, демагогията и грозното поведение на държавата. Тоя човек 50 години си е рискувал живота, лежал е по затворите, със смъртна присъда - за какво му беше необходимо...

20 години по-късно синът Лъчезар събира спомените на баща си в книга. И продължава своите разговори с Вселената...

Проф. Лъчезар Филипов: Човечеството, ако иска, да се върнем на темата за извънземния разум, ако иска да стане космическа цивилизация, ние трябва да се надстроим над това нещо, ние трябва да изградим друг морал, ние трябва да се научим да уважаваме това, което хората вършат.

Това е професор Лъчезар Филипов - ученият, който явно смята, че ако днес срещнем извънземните, просто няма какво да им кажем.