В Сочи почти всичко изглежда ново. Или почти ново. Ново летище, две нови гари, 400 километра пътища, 200 километра жп-линии, 77 моста, 12 тунела. Перлата на строителството е магистралата, която води до ски-курортите. В нея са вложени между 6 и 10 милиарда евро. Изчисленията сочат, че всеки метър от нея струва между 125 и 200 хиляди евро.

Встрани от магистралата декорът се променя внезапно. Това е Ахщир. С неговия супермаркет, пощата и болницата. Олимпийското строителство е заобиколило селището така, че местните хора се чувстват меко казано, изолирани.
"Преди пътят се спускаше оттам и стигахме лесно до съседното село. Сега се появиха новата магистрала и жп-линията. На практика сме блокирани."
Оградите и мрежите с бодлива тел не могат да бъдат преминати. Единственият прелез за пешеходци е на 45 минути път. А с кола до училището отсреща може да се стигне само през отклонение, което е на 50 километра. Жалбите до най-висши инстанции остават с един и същ отговор: нищо не може да се направи преди приключването на Олимпиадата.

Хората в Ахщир са разочаровани, но не и негостоприемни. Те винаги са готови да почерпят с кафе телевизионните екипи, стигнали до тяхното село. Само че не използват вода от чешмата. Изворите са замърсени заради тази кариера. Над нея има втора. Официално - за добив на варовик. Неофициално в изкопа се заравят строителни отпадъци от всички обекти наоколо. Природозащитници твърдят, че тук са изсипани отпадни материали на 70 метра дълбочина. Те постепенно се процеждат и замърсяват подземните извори. Изводът на белгийския екип, проникнал до кратера е, че жителите на Ахщир ще усещат ефекта от ударното строителство дълго след изгасването на олимпийския огън.
Автор: Милен Атанасов