Може ли да се пренесе усещането за Антарктид? С тази амбициозна идея са се захванали скулпторът Стефан Шинов и фотографът Ники Давидов, участници в 18-а българска полярна експедиция. Проектът се развива като паралел между изкуство и наука. Съсредоточен е върху работата на членовете на експедицията като група и като личностни особености на фона на пейзажа и климата на ледения континент. Симбиозата от форми, фотографии и видео ще бъде показан след няколко месеца в изложбен формат последователно в България, Израел и САЩ.
Антарктида – бяла, снежна, черно-бяла, нежна и зловеща, каква
точно е тя? Как я приемат хората, променя ли чувствителността на сетивата
им? От няколко години художници от различни страни откриват вдъхновение като изследват творчески девствения континент.
Ники Давидов – фотограф: "Идеята е да се предаде усещането, да се вземе от тука и да се покаже като един модел."
За Ники това е второ участие в нашата експедиция на остров Ливингстън.
Според него, който е стъпил един път на Южния полюс, иска отново и
отново да се връща. Защото всичко, което вижда, усеща и преживява човек
тук, го прави наистина специален.
Ники Давидов - – фотограф: "Тука всичко е много първично, много естествено, не прилича на завод, а прилича по–скоро на планина, на едно пространство, в което ние сме едни малки точки."
През обектива ритъмът на полярното лято има нов смисъл, пейзажите са в
различни цветове, в царството на пингвините ледените късове оживяват, а
тромавите тюлени се превръщат в грациозни същества. Изненадата обаче е
навсякъде, твърди другият от творческия тандем. За Стефан Шинов
скулптурата не трябва задължително да е традиционния формат.
Стефан Шинов - скулптор: "Нещата тук са много култорологични и това е реакция към този сравнително нов интерес и към чистотата на този континент и стремежа да се опази."
Снегът с неговата чистота и възможност да се моделира върху вулканичната почва е част от голямата провокация, с която Стефан се захвана. Снегът като форма за конструиране – друга, третата провокация, с която изненада всички в базата беше истинска камера обскура. С нея художникът фиксира различни моменти от живота на хората и природата на залива Емона. Истинското предизвикателство обаче ще бъде след няколко месеца в изложбената зала. Там всеки ще може да се доближи до непокътната реалност наречена Антарктида.