Еедва 2 процента от тях стигат до съда - изчисляват от Центъра за защита на правата в здравеопазването. От там започват проект, който ще анализира 300 дела срещу лекари и болници, за да се установят пороците на системата, които протакат с години подобни дела. Според адвокати най-голям проблем създава зависимостта на вещите лица.
Най-често лекарите ангажирани като вещи лица си дават отвод, за да не кажат истината. И така делата срещу болници или лекари се точат с години. Не рядко становищата на вещите лица драстично се различават на първи и втора инстанция и се стига до отменени присъди.
"Нужни са знанията на обективни вещи лица, а те рядко са такива. Обвързани са с болниците си с колегите си със мненията 99,9 процента от проверките пък въобще не стигат до съдебните зали. Прокурорите често не откриват данни за изършено престъпление", каза адвокатът Полина Савова.
"Тези дела са сложи изискват не само юридическа компетентност, но и много често познаване не само на нормативната уредба в здравеопазването, но и познаване и разбиране на медицински термини, с които се сблъскваш. И това изисква допълнителни усилия, които не всеки иска да полага и по-лесто е да го прекратиш", отбеляза Д-р Стойчо Кацаров от Център за защита правата в здравеопазването.
"И най-вече пречи субективизмът. Вдига телефона директорът на болница еди коя си, обажда се на съдия еди кой си и нещата знаете ли къде отиват", коментира Полина Савова.
Делата срещу лекарските грешки не вървят и заради високата държавна такса, която е 4 процента от исканото обещетение. А това напрактика е отказ от правосъдие. Затова според юристите може да се помисли за намаляване или фиксиране на таксите, каквато е практиката в другите страни.
Репортаж на Мария Чернева
Чуй новините
Подкаст
