Когато се представя нова книга на нобеловия лауреат Гюнтер Грас, премиерата винаги се превръща в събитие. Тази вечер Гьоте институт събра почитателите на големия писател на среща с автобиографичната му книга "Старата камера" и нейния преводач на български език Любомир Илиев.
Когато се представя нова книга на нобеловия лауреат Гюнтер Грас, премиерата винаги се превръща в събитие. Тази вечер Гьоте институт събра почитателите на големия писател на среща с автобиографичната му книга "Старата камера" и нейния преводач на български език Любомир Илиев.
"Старата камера" е продължение на нашумялата автобиография на Гюнтер Грас "Да люспиш лука", която произведе и медиен скандал с признанието, че 17-годишният Гюнтер е бил привлечен в СС. Всъщност писателят говори за това още през 60-те, но тогава не е толкова известен, а сега е приеман като духовната съвест на Германия и понася повече удари според известния преводач на немска литература Любомир Илиев.
Любомир Илиев - преводач: "Но тази книга - "Старата камера", тя се различава от другата автобиография, не само защото не говори той, а говорят осемте му деца, Грас е плодовит и като писател, и като родител, ами защото в нея личат меките, пастелни багри на житейската мъдрост."
Четири жени, осем деца и един баща, който превръща семейните спомени в забавна и поучителна приказка - така издателите от Атлантис определят новата творба на Грас, с когото Любомир Илиев провежда дързък литературен спор за ролята на писателите и преводачите.
Любомир Илиев - преводач: "Докато накрая се обединихме около мнението на неговия директен предшественик на нобеловия литературен фронт португалецът Жозе Самараго, който пък казва: авторът със своя език създава националната литература, световната литература е дело на преводачите."
Книгата е от поредицата Вълшебната планина за съвременна германска проза.