Любовните писма на велики българи, събрани в книга

Любовните блянове на великите българи вече не са загадка. Класически и неиздавани досега любовни изповеди на знаменити имена от българския обществен живот ще откриете в книгата “Бленувам те” на ИК ”Кръгозор”.

Тази рядка птица - българското любовно писмо. Заключило в себе си
изповеди, възвания, молитви, копнежи... Днес има хиляди начини да кажеш
на някого “Обичам те!”, но за да запечаташ любовта си в думи е нужно
не само чувство.

В своето първо любовно писмо Димчо Дебелянов пише до Иванка Дерменджийска: “...когато ми кажеш, че ме обичаш аз ще бъда най-щастливията в света. Защото любовта ти ми е скъпа - тя е изкупена с толкоз много душевни мъки... Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе. Най-хубавите ми спомени са спомените за срещите с теб. Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб !”

Убийствено искрена, пламенна и много различна е Ботевата любов към съпругата му Венета: “Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...”

Казват, че любовта предизвиква поета у всеки. Доказателство са думите
на милионера Игнат Табаков, когото наричали просто “материалист”. На Яна Язова той пише : “Защо земята ти е дала най- дивните очи ?...Моя скъпа
любов...Полуунесен, насън те виждам все при мен. Целувам очите ти и
като че ли плаках пак..."

Понякога ти идва да завидиш на онези ръце държали в себе си вселената
на любовните слова. Пенчо Славейков към Мара Белчева: “Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да сети своята обич, за да сети силата на своята обич... Аз я смятам за най-важното нещо в моя живот... Родени един за друг, копнели един за друг... непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си..."

А с каква чувственост само е орисана Мина от Яворов: “Може би никога женски образ не е вдъхнал толкова обаяние, може би никога очи на девойка не са грели с такава чистота...Винаги , като те видя, мое щастие аз чувствам желание да се моля като един грешник...Ти си единственото мое божество, на което се кланям в живота си.”

Да желаеш някого като първо любовно писмо - този страх и този копнеж прозира от думите на Лора към Яворов: “А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми...Почти не те познавам, а те обичам - ти ще го почувстваш много по-късно...разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам тебе “

Всяка дума в книгата е пропита с истинско желание, смелост и вяра. И
лесно стигаме до извода - магията на любовното писмо е в това, че зад
него винаги стоят двама души.

Материалът е излъчен в "По света и у нас".