Изложбата "Завръщането" в салоните на Сръбското посолство

“Завръщането” – така с основание е наречена една уникална изложба, която изпълва до края на месеца салоните на Сръбското посолство в центъра на София. С основание, защото за пръв път си идват у дома шедьоври
на български художници, открити в галерии и колекции на територията на бивша Югославия и вероятно ще тръгнат по други галерии и градове.

И това са все големи наши майстори на четката. С творби, разкриващи ги с непозната у нас светлина. Засега са показани само 30. Невероятно е, че почти след век се завръщат в България. “Тези малки прозорчета към душата на природата и човека, родени от големи български художници и съхранени от големи сръбски интелектуалци, всъщност са отворени към съзнанието и поведението на днешния ден” – така откри изложбата акад. Светлин Русев.

Данелиела Кънева:
- Казвате нищо ново, защо?
Александър Цървеняков, посланик на Сърбия у нас:
- Между българи и сърби винаги е имало връзки в областта на културата – това не е нищо ново. Новото е в тази изложба.

Един път тръгнали - някои от тях преди век - тези картини – духовни послания пресичат за втори път границата с ново и съвременно звучене.

Акад. Светлин Русев:
- За сериозното изкуство няма време. То винаги има свое време и винаги е актуално.

Така е и за пейзажа на Асен Белковски от началото на миналия век, брилянтните три платна на Сирак Скитник – особено Самотното дърво, един непознат Генко Генов със "Зимата" и Дечко Узунов "Из Испания" от 70-те години, "Гемиите" на Стефан Иванов от 1900-ната година, Жорж Папазов с "Бога на плодородието" от средата на миналия век...и не на последно място изгарящото огнено излъчване на "Изгрева" на Николай Райнов – годината е 1938-ма – картината е подарена от автора на сръбския му превоч
Синиша Паунович.

От “Изгрева” започва разплитането на Българо-сръбската връзка в "Завръщането". И не случайно го подема основаната преди няколко години фондация проф. Николай Райнов – един от най-светлите умове на България през миналия век. Сигурно за да докаже за кой ли път, че изкуството винаги е било един от най-добрия посланици през границите на пространството и времето.