Арт щрихи от седмицата

Амбициозна и силна програма се задава на новия София Филм Фест. От 5 до 25 март цветът на киното се събира на фестивалния екран. Освен София, Бургас и Пловдив, фестивалът ще превземе и още 10 български града.

Смешни и истински, героите на Молиер се настаниха в Народния театър.
Годината е 1666-та. На сцената на Пале Роял в Париж се появява "Мизантроп", а в главната роля влиза самият мосю Молиер. Годината е 2010- пиесата нахлузва най-новите си одежди. Дали обаче постмолиеровите времена много са променили героите?

Росица Обрешкова, режисьор:
- Проблемът е, че много от нещата, които той е заявил не са се променили. Просто са наречени с други имена.

Алцест и сега се опитва да казва истината. Най-сериозният и най-благородният комедиен образ отново разпалва усмивки с тъжен привкус. Битките имат по-друг вид, но пак визират лицемерието, ласкателството и други нелицеприятни нрави.

Росица Обрешкова, режисьор:
- Всъщност сме много смутени от това, което ни е казал Молиер - целият екип. Казваш си да имената са други, но съдържанието е същото. Но това не трябва да ви плаши, все пак правим комедия.

"Мизантроп" идва с новите лица на театъра. Премиерата е на 28 февруари, на камерната сцена в Народния театър.

Четири седмици и половина и една голяма любов към Париж. Градът на любовта приласкава Вихрони Попнеделев точно четири седмици и половина. Така озаглавява и излобжата си в галерия Арт алея. Разбира се, че има препратка към култовия "Девет седмииц и половина". Но тук емоциите са по-други. Художникът печели конкурса за преподаватели в Сите дез Ар и така започва живописният парижки филм.

Вихрони Попнеделев:
- Като ги погледна всеки един пейзаж ме връща във времето, когато съм ги правил и се чувствам по-висок, голям, по-щастлив, огромен се чувствам много ми е преятно. Даже си спомнян и миризмите, усещанията наоколо, всякакви други.

В платната витае онази уникална атмосфера, която завладява всеки, стъпил в космополитния град. Парижкият разказ реабилитира и позабравения пейзажен жанр.

Вихрони Попнеделев:
- Трябвада призная че наистина в Париж си окрилен. Хората са различни, атмосферата, всички тези хубави неща, които са построили хората и си ги пазят и са точно с тази цел, докато са вживи хората, да имат удоволсвието да се наслаждават на гледката.

И във френската столица художникът открива места, които не би нарисувал. Но за лов на най-ужасен пейзаж признава, че няма нужда да пътува, а да се огледа в софийските потайности.

Започна нова битка за най-добър български късометражен филм. Мечти, любов и драма в 12 епизода. В тези посоки се вихрят финалистите за наградата Джеймисън на София Филм Фест. Те пребориха 77 игрални, документални и анимационни провокации, достигнали до селекционната комисия.

Най-новите сюжети в късометражните ленти надникват в личните драми, дават поле за изява на плахите мечти, укротяват житейските битки, но най-важното - смело потеглят към голямото кино. Кой ще грабне заветната статуетка, ще стане ясно на 14 март, когато е конкурсният финал на феста.

Но дотогава 12-те кратки истории ще се кипрят на екрана, заедно с по-големите си събратя от най-амбициозната и пъстра програма в историята на София филм фест.

Излъчено в "По света и унас"