Идея за четиридневна работна седмица

Една от мерките за справяне с кризата предложена от синдикатите в Нацианалния съвет за тристранно сътрудничество е за въвеждане на 4-дневна работна седмица. Уговорката на синдикалисти и работодатели обаче е, че не може да става и дума за задължителност, а само за възможност.

И синдикати, и работодатели не гледат на идеята за 4 или дори за 2-дневна работна седмица, като екзотика или като панацея, а като една възможност за запазване на работни места. Мярката вече се прилага в Германия и Малта и има резултати.

Пламен Димитров – вицепрезидент на КНСБ: "Всяко действие, което по някакъв начин запазва дори 1 работно място, за нас е важно, цел № 1 на всички страни членки е запазване на заетостта на всяка цена."

Божидар Данев – председател на БСК: "Това, което ние пледираме като работодатели, е промените в ТЗ и КСО да бъдат направени така, че да бъде освободен работодателят съгласувано със заетите да може да определя продължителността на работната седмица, съответно и на работното време – гъвкаво, в зависимост от нуждите на всяка стопанска единица в страната."

В Малта например работникът е мотивиран от 4-дневната работна седмица, защото заплащането му не се намалява с 20, а само с 10 %. Работодателите пък пестят постоянните разходи за 1 един работен ден. Затова тази форма е по – желана от пълна работна седмица с намалено работно време. Обществена тайна е, че практиката на по – къса работна седмица съществува и в България, но се използва незаконно.

Има и редица други идеи въведени вече от страни-членки на ЕС, които, според КНСБ, могат да залегнат в новия пакет антикризисни мерки. Става дума за т.н. частична безработица, за алтернативни форми на заетост и т.н.

Пламен Димитров: "Франция пък въведе мярка, която компенсира 90 % от дохода на работещите независимо на колко часа са намалили работното време. Но това е държавна помощ. Това е помощ към фирмите нотифицирана и Саркози по никакъв начин не се притеснява, че го прави и мисля, че нито Комисията, нито някой друг е направил забележка, че го прави."

Според Пламен Димитров обаче, сега най – спешната антикризисна мярка е не това, а увеличаването на минималната работната заплата от средата на годината, падането на тавана на обезщетение при безработица и подкрепата на безработни семейства с ипотечен кредит. Нещо, което според него е напълно възможно след вчерашното становище на МФВ, че България може да си позволи 1,8 бюджетен дефицит.

Решението трябва да дойде от правителството до края на април, когато изтича срокът на сегашния пакет от антикризисни мерки. Можем само да гадаем дали това не е била и една от темите обсъждани с финансовия министър Симеон Данков, който беше днес неофициално на крака в КНСБ.