Проф. Владимир Мурдаров - Институт за български език, БАН
- "Колега" или "колежке"?
- На този въпрос може да се дадат най-различни отговори. Най- лесно е да кажем
думата "колежка" не трябва да се употребява, поне така твърдят много от моите колеги в университета и поне специално сред университетските среди все повече се налага формата "моята колега" като става дума за жена. Все пак аз бих искал да кажа, че в много случаи би трябвало да се прави ясно разграничение стилистично. Нека да оставим наистина университетските среди да си да си говорят за "моята колега", но при всички останали би трябвало все пак да се стигне до "моята колежка", т.е. е въпрос на стил каква форма ще избереш.
"Моята колега" за много хора звучи наистина много претенциозно, много маниерно и заради това те не са склонни да приемат тази форма и аз съм съгласен с тях.
Наистина казваме, че в научния стил може да се употребява формата "моята колега", но иначе във всички останали стилове на книжовния език нека да продължаваме да употребяваме формата "колежка".
- Вие каква форма избирате?
- Аз обикновено предпочитам формата "колежка". Наистина навремето думата "колежка" като че ли беше даже малко компрометирана, 8 март се казваше, че е празник на колежката - колежката е онази жена, с която флиртувам, т.е. това е допълнителното значение, което се влага в тази дума. Но все пак наистина представете си, например, две продавачки в магазина, когато си говорят, те в никакъв случай няма да кажат "това е моята колега". Струва ми се че в този случай, с тази претенциозната формулировка, някои хора искат да се покажат
наистина колко са интелигентни.
- Университетски хора с диплома?
- Да. Но все пак мисля, че колежка след като си съществува в езика, може да
продължаваме да я употребяваме.
- Още повече, че от латински идва и е в женски род!
- Така е още повече, че съм правил повече от 20 години справки и се оказва, че в
други езици понякога именно интелектуалните среди дават такова решение. В немския език сега възникват и се предлагат форми за женски род.
- А какво ще кажете за употребата на министърка, професорка за уж мъжки навремето професии?
- Ами ако погледнем тъй наречените номенклатурни списъци ще видите, че там думата си казва патриархата. Т.е. почти всички професии са все съществителни от мъжки род. Много рядко се дават имена, когато женския род е водещ. Например, ще ви посоча професията медицинска сестра. Там много дълго спорехме - как трябва да бъде наречен мъж, който работи като медицинска сестра.
- Как?
- Имаше различни предложения - медицински брат или милосърден брат и се разбрахме, че в този случай ще си остане медицинска сестра.
- И все пак "министърът беше дошла", пак звучи претенциозно...
- Точно така и все пак и тук трябва да се направи разграничение. Значи наистина ние ще кажем, че Нона Караджова е министър на екологията т.е. това е нейната длъжност, но ако кажем беше посрещната министър Нона Караджова, това отново е маниерно и не би трябвало да се допуска. Т.е. искам да кажа, че когато става дума за назоваване на длъжността е едно, но когато имаме пред вид съответния човек т.е. неговия пол тогава разбира се, че трябва да говорим и за министърка, и за професорка, и за председателка.
- Вие сте свидетел на развитието на езика, но също и на феминизирането на много
професии. Вярвате ли, че и това ще отпадне, мъжкия род от тази номенклатура на
професиите?
- Не доколкото става дума за номенклатура, нека да си стоят думите в мъжки род, още повече, че в нашия език сме изпреварили даже феминистките. Защото знаете ли, че в много страни напоследък, там където въобще се прави някакво разграничение по род и по пол, мисля си например за немския, там вече съвсем съзнателно се вкарва колежка.
- Без да има такава форма
- Те специално създадоха такава форма в немския например, но в нашия език с тази наставка "ка" ние я употребяваме доста отдавна. И почти за всяко съществително, когато е от мъжки род, когато се назовава човек, може да бъде образувана с наставката "ка" и съществително от женски род, именно за да бъде наречена жената.