"Между вярата и компромиса" - книга на писателя Момчил Методиев

Патриах Максим най-вероятно не е бил агент на ДС. Това твърди в книгата си "Между вярата и компромиса" историкът Момчил Методиев. Това не може да се каже обаче за висшите духовници Калиник, Пимен и Панкратий - родоначалници на разкола в БПЦ в началото на 90-те години. Книгата, представена тази вечер, разкрива сложните взаимоотношения между Българската православна църква и комунистическата държава. Материалите Методиев е събирал цели пет години от фонда на Комитета по църковни въпроси и от архивите на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Изводите, че българският патриарх не е бил агент, авторът прави косвено,тъй като след общо пътуване с Калиник и Панкратий двамата донасят на ДС, че патриарх Максим не казал това, което е съгласувано с руската църква и скъсал снимката си със съветския посланик в Канада. Според Методиев патриархът не бил открит бунтар, но по своему проявявал характер. Оказва се, че свързани с ДС са други - водачите на разкола в началото на 90-те години.

Момчил Методиев - писател: "По отношение на основните участници в разкола и най-вече митрополит Панкратий може да се каже, че той е бил изключително силен, изключително влиятелен и най-близки до държавата митрополити. За Пимен това важи в по-ранните години - 50-те и 60-те години. За Калиник също това е абсолютно валидно."

Методиев разказва и за хитрините на службите да отбъснат българите от църквата. Например по Великден телевизията пускала западни програми, за да не ходят хората на богослужението. Поставяли милиционерски кордони около църквите и нареждали да се продават козунаци постоянно, за да спрят хората да ги свързват само с най-светлия християнски празник.

Момчил Методиев - писател: "Има такава идея - да, яйцата да се боядисват на първа пролет и даже има инструкция до детските градини да се боядисват с ваденки, за да изглежда всичко игра и да загуби религиозен смисъл."

Духовенството също е охулвано и подигравано с намесата на службите, показват докуменнтите. „Поп” става обидна дума заради многото вицове по времето на социализма и до днес духовниците ни се обиждат, ако ги нарекат така.